По-малко от 24 часа след старта на Евро 2020 милиони футболни запалянковци се смълчаха - не от вълнение заради майсторски изпълнена комбинация или брилянтен гол, а в очакване да получат новини за здравословното състояние на Кристиан Ериксен.

Звездата на датския национален отбор колабира в края на първото полувреме на мача Дания - Финландия на стадион „Паркен“ в Копенхаген. Благодарение на експедитивните действия на главния съдия на мача Антъни Тейлър, на ключовата намеса на датския капитан Симон Кяер и на медиците, които го върнаха в съзнание възможно най-бързо, Ериксен беше спасен и транспортиран в болница.

Поуките от Копенхаген

Независимо че помрачи настроението на всички на стадиона и пред екраните, инцидентът с Ериксен ни припомни колко ценен и същевременно колко крехък е човешкият живот. 

Припомни ни също, че много неща са отвъд нашия контрол, но че във всяка ситуация имаме възможността да проявим човечност - като съотборниците на Ериксен, които издигнаха щит около него, докато лекарите му оказваха спешна помощ, и като привържениците на двата отбора по трибуните, които скандираха името на футболиста, докато се молеха той да оцелее.

Футболистите на Дания са оградили Кристиан Ериксен.

Не на последно място, инцидентът ни припомни, че професионалните спортисти, които ние често възприемаме като богове в човешки облик, имат предел на силите си - точно като нас. Защото сме човеци, а не свръхчовеци.

Ехото от Париж 

Две седмици по-рано една коренно различна история в коренно различен спорт, която също обиколи световните медии, насочи вниманието ни към сходни теми.

Наоми Осака, която е номер 2 в световната ранглиста по тенис за жени, обяви, че няма да се явява на пресконференциите след мачовете си на турнира „Ролан Гарос“ в Париж заради съпътстващия ги стрес. След като не присъства на брифинга след победата си в първия си мач и беше глобена с 15 000 долара от организаторите, 23-годишната японка се оттегли от надпреварата. 

В съобщението за оттеглянето си тя посочи, че „страда от дълги пристъпи на депресия“ от 2018 г. и ще си вземе почивка от тениса. Допълни, че когато се върне в игра, иска да работи с шефовете на тура за подобряване на условията за играчите, медиите и феновете.

Наоми Осака.

Решението на Осака поляризира спортната общественост. Тя получи подкрепа от величия в тениса като Серина Уилямс (която загуби финала на US Open през 2018 г. именно от Осака) и Били Джийн Кинг, които се отнесоха с разбиране към психологическите и емоционалните ѝ трудности.

Организаторите на турнирите от Големия шлем заявиха, че психичното здраве на играчите е от огромно значение, но допълниха, че комуникацията с медиите е една от отговорностите на тенисистите, чието изпълнение е „в полза на спорта, феновете и самите тях“. В подобен дух коментираха случката и тенисистки като Виктория Азаренка и София Кенин, според които медиите са част от играта.

Здравето на спортистите е на първо място

Инцидентът с Кристиан Ериксен на Евро 2020 и оттеглянето на Наоми Осака от Откритото първенство на Франция на пръв поглед може да нямат много общо помежду си, но всъщност имат. И то много.

Първо, двата епизода доказват, че няма нищо по-ценно и по-свято от човешкия живот. 

В елитния спорт винаги е имало риск за здравето на спортистите - било заради прекомерно натоварване, било под формата на тревожност и стрес заради прекомерната публичност и високите очаквания на медии, спонсори и фенове. Разбира се, възможно е също организмът на един спортист да се срине и по привидно необяснима причина, както се случи с Ериксен.

Второ, психичното здраве на спортистите е също толкова важно, колкото физическото им здраве. И спортистите, както всички останали хора, имат неотменимото право да се грижат за психичното си добруване.

Независимо че психичното и физическото здраве вървят ръка за ръка и че депресията мъчи стотици милиони хора по света, включително популярни личности, много от влиятелните фигури в професионалния спорт и други сфери продължават да подценяват психичното здраве и да го изтикват на заден план за сметка на приходи от реклама и телевизионни права и в търсене на по-високи рейтинги. 

Да си представим следната ситуация: тенисист припада на корта по време на мач и съдията прекратява двубоя. В този случай надали някой ще каже, че тенисистът е длъжен да се яви на пресконференция след мача (или след като се възстанови), или ще го критикува за това, че не е изпълнил другите си задължения като участник в съответния турнир поради простата причина, че физическото му състояние не го позволява. Но ако една тенисистка не отиде на конференция след мач, защото медийните изяви ѝ причиняват високи нива на стрес, тогава тя няма право да се оплаква и от нея се очаква „да се стегне“ и да изпълнява задълженията си. 

Иронията е, че в действителност тя изпълнява задълженията си - да тренира и да играе мачове. Изискването участниците в турнирите от Големия шлем (и не само) да участват в пресконференции след всеки свой мач е отживелица и утежнява живота им, без да дава кой знае каква стойност на феновете (или на самите състезатели). Това изискване продължава да съществува и днес най-вече защото брифингите са допълнителна платформа за реклама от гледна точка на спонсорите и лесен начин за пълнене на ефирно време от гледна точка на телевизиите. 

Справедливо ли е да лишаваме талантливи спортисти от възможността да използват таланта си по предназначение (и себе си от възможността да се наслаждаваме на уменията им) само защото са по-чувствителни и не се чувстват комфортно на пресконференции? Според мен не е.

Ясно е, че е време за промяна, като при необходимост тя може да включва и орязване на наградните фондове на турнирите и приходите от реклама за тенисистите, защото здравето им трябва да е на първо място.

Ако все още се чудите дали психичното здраве играе толкова определяща роля в живота на спортистите, обърнете внимание на коментарите относно ефекта от инцидента с Кристиан Ериксен върху психиката на съотборниците му. Както отбеляза селекционерът на датския национален отбор, някои от съотборниците на Ериксен са „напълно изхабени емоционално“ в резултат на това „травмиращо преживяване“. 

Не е изненадващо, че дори Симон Кяер, героят на вечерта, който помогна за спасяването на живота на своя приятел и се превърна в любимец на малки и големи далеч извън границите на Дания, не доигра мача и беше заменен в 63-тата минута.

Обнадеждаващо е, че два дни след първото си изявление относно оттеглянето на Наоми Осака от „Ролан Гарос“ организаторите на турнирите от Големия шлем публикуваха второ, доста по-меко изявление, в което казват, че възнамеряват да положат допълнителни усилия в подкрепа на психичното здраве на тенисистите. 

Сега остава да превърнат думите си в реални и конструктивни действия!