Тези дни съдбата на едно от последните все още недокоснати от бетона места по Черноморието - Карадере, пак е на дневен ред. Община Бяла е в процес на изготвяне на Общ устройствен план (ОУП), с който трябва да се определят параметрите на бъдещото застрояване и развитието на общината. Макар и обективно проектът да е по-щадящ природата от това, което всеки може сам да си представи като гледка при споменаването на "българско Черноморие", той пак засяга дивата ивица. А големият проблем е, че е порочно заченат. По-рано тази седмица с казуса се ангажира и служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова.

Какви са основните параметри на плана, които будят притеснения, и има ли вариант за happy end за всички? Клуб Z разговаря с Люба Батембергска от Сдружение "Да спасим Карадере".

Г-жо Батембергска, какви са предвижданията в проекта за ОУП, довели до множество отрицателни становища при предварителните му обсъждания и до организирания по-рано тази седмица от „Да спасим Карадере“ протест пред регионалното министерство?

Версията на ОУП, публикувана след общественото обсъждане, предвижда да се остави една крайбрежна ивица между 30 и 50 метра, която според проектантите ще бъде зелен пояс. Тя обаче няма да запази вида на брега такъв, какъвто го познаваме. Предвидено е да се направи алея, което на практика ще „преобърне“ терена, ще има брегоукрепителни дейности – всички виждаме казуса „Алепу“; ще бъдат направени и заведения за обществено хранене. След този „зелен пояс“ всичко останало навътре ще бъде застроено, като се предвижда в началото по-ниска плътност и 3-етажни сгради, а след това ще има и по-стабилно строителство с възможност за хотели. Предвидени са 25 000 нови легла. Така че на практика и тази незастроена местност, която е една от последните, ще бъде загубена. Ще имаме поредния курорт по Черноморието, макар и с по-ниски показатели.

Бяхте поканени на среща със служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова, която пое ангажимент да МРРБ да изиска различни справки за статута на земите зад плажа. Какво се надявате да произлезе от това?

Застрояването по Черноморието е резултат от допускани нарушения в продължение на повече от 16 години. Такъв е и случаят с Карадере. Справките, които министърът на регионалното развитие пое ангажимент да поиска, ще покажат, че земите, които са били урбанизирани в периода 2005 г. - 2009 г. трябва да бъдат върнати обратно като земеделски и горски територии. Те и в момента са ниви и гори, но по документи се твърди, че това е една урбанизирана земя. Така че справката на министъра ще покаже какво е фактическото състояние и по този начин ОУП на общината ще може да бъде изготвен върху коректни данни и ще даде възможност да се запази местността. Това е класическият въпрос „дюни ли са дюните“ - общият устройствен план ще бъде базиран на това, което всички виждаме – гората е гора и има земеделски насъждения.

Дори и давностните срокове за инвеститорите да са изтекли, какво им пречи да процедират отново намеренията си за промяна на предназначението на земите?

Те имат право и аз съм изненадана, че не са го направили до момента, защото смяната на предназначението на техните земи е изтекло много отдавна. Това, което сега ще трябва да се направи е всички тези предложения да минат екологична оценка. Знаете, че там има зони в „Натура 2000“ и ще трябва да се прецени тяхното кумулативно въздействие. Т.е. няма да се оценява „на парче“ какво въздействие би имала една вила например върху цялата голяма площ, а ще се направи оценка как целите предвиждания за строителство ще се отразят върху местообитанията.

Какво е обяснението на проектантите да стъпват върху някогашния ПУП „Бяла-север“, предвиждащ мащабно строителство и приет в нарушение на действащото законодателство?

Че макар и незаконосъобразен, този план е в действие, в което те не виждат проблем. Казват и че такива са данните - нищо, че те не отговарят на действащото законодателство. 

Основното противопоставяне в този (и други) подобни случаи е по оста собственици, които искат да развиват частна инициатива и природозащитници и къмпингуващи, които „самоуправстват“ в земите им и я спират. Може ли да се намери баланс? 

Правят се много спекулации в момента, че ако не може да се строи, Бяла няма да може да се развива. Това не е така. След границите на населените места ще може да се строи. И в момента в Бяла има недовършени строежи и неизползвана база.

Има и друг вид развитие, което е свързано с устойчив туризъм - с използването на природата, на екосистемни услуги. Този вид туризъм ще запази даденостите, които правят община Бяла уникално място в сравнение с останалите общини по морето. 

Какъв е изходът от тази продължаваща над две десетилетия сага? Може ли държавата да намери вариант за адекватно обезщетяване на собствениците на земи на „Карадере“, а мястото да бъде запазено в сегашния му вид – за природосъобразен туризъм?

Има различни възможности. Едната е цялата територия на общината, която в момента не е застроена и се използва за земеделски нужди или е гори, да се развива през устойчив туризъм. Тоест, да се направят велоалеи, туристически пътеки, съоръжения за спорт и туризъм и пр. Туристите ще нощуват в къщите и хотелите в Бяла и ще имат по-голямо разнообразие от услуги.

В контекста на определяне на правила за къмпирането, биха могли да се определят и терени за тази цел, за което да се заплаща такса от къмпингуващите, приходите от която да остават в собствениците на земи. Така ще има правила и гаранция, че мястото ще се опази – нещо, което искат и местните, и къмпингуващите.

Друг вариант е да се търси решение на национални ниво така, че запазването на местностите и на земите да върви с обезщетение за собствениците. Опитваме се да убедим институциите, че това е възможно, защото и за двата варианта ни трябва подкрепата и на общината, и на собствениците на имоти. Ние не искаме нито да се къмпингува безразборно, нито да се ощетява някой, нито да се застроява Карадере.

Вариант две беше ли поставен като въпрос при срещата ви със служебния министър– в контекста на отказа на предшественичката й Петя Аврамова държавата да си върне дюните, попаднали в частни имоти с мотива „искаме ли една магистрала да изтече в пясъците“. Т.е. - държавата няма да даде средства за такива дейности?

Бяха направени предложения при предишното 45-о Народно събрание за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които да защитят останалите незастроени местности по Черноморието и да се направи национален план за обезщетяване на собствениците. Беше внесено като законопроект, но животът на парламнта не стигна, за да го обсъди и евентуално приеме. Надяваме се следващият да може да направи това.