Хаити, в която вчера бе убит президентът Жовенел Моиз, е страна белязана от политическа нестабилност, бедност и катастрофални земетресения, обобщава Франс прес, цитирана от БТА.

Хаити заема една трета от карибския остров Испаниола, между Куба и Пуерто Рико. Островът тя споделя с Доминиканската република. До 1697 г. страната е под испанска доминация, а после под френска. Хаити става първата цветнокожа независима република през 1804 г. след бунт на роби, воден от Тусен Лувертюр. Оттогава следва поредица от диктатури, прекъснати от няколко демократични периода и от чужди окупации.

В съвременната история на страната от 1957 г. до 1986 г. Франсоа Дювалие, известен с прозвището Папа док, а после и синът му Жан-Клод, известен като Бейби док, подлагат населението на тотален контрол, упражняван от ескадрони на смъртта. Бейби док е изгонен от властта след народен бунт и заминава в изгнание във Франция за 25 години. Връща се в Хаити през 2011 г. и умира три години по-късно от сърдечна криза, без да може да бъде съден за престъпления срещу човечеството от хаитянското правосъдие.

През 1990 г. свещеникът Жан-Бертран Аристид е избран за президент на първи свободни избори. Свален е с държавен преврат през 1991 г. и заминава в изгнание. След военна интервенция на САЩ през 1994 г. се връща в страната и довършва мандата си, през който разпуска хаитянските въоръжени сили, белязали историята на Хаити с военни преврати.

Негов приемник през 1996 г. на президентския пост става приближеният му Рене Превал. Аристид се връща на власт през 2001 г. и историята почти се повтаря. Под американски, френски и канадски натиск, бунт на военните и народно въстание, той подава оставка през 2004 г. и заминава в изгнание в Южна Африка. В продължение на две години Хаити е поставен под контрола на ООН и там са разположени 9500 сини каски и международни полицаи. През 2006 г. на власт се връща Рене Превал.

След това на президентския пост е избрана бившата шоу звезда Мишел Мартели. Мандатът му започва през 2011 г. и през 2015 г. той възстановява въоръжените сили на Хаити. През 2016 г. мандатът му приключва, но негов приемник няма, след като са анулирани резултатите от първия тур на президентските избори, произведени през 2015 г., заради твърденията за масови измами. Тогава парламентът избира председателя на Сената Жослерм Привер за временен държавен глава.

След тази дълга изборна криза накрая се провеждат нови избори и печели Моиз. Встъпва в длъжност през 2017 г., но опозицията така и не признава победата му. Моиз бързо успява да си навлече и народния гняв, подхранен от покачването на цените на горивата. През 2019 г. Сметната палата обвинява Моиз в отклоняване на средства, преди да стане президент. А народното недоволство се засилва заради недостига на горива в страната. Протестите, прерастват в прояви на насилие, десетки са убитите. Голяма част от училищата са затворени заради бунта, по улиците има барикади, през това време засилват действията си и престъпни банди.

През януари 2020 г. изтича мандатът на парламента на Хаити и оттогава Моиз управлява с президентски укази. Това му навлича упреци в авторитарност. Същевременно сигурността продължава да се влошена и се увеличават отвличанията. Засилват се и протестите срещу Моиз, обвиняван от народа в бездействие срещу престъпните банди, които остават ненаказани.

През февруари 2021 г. Висшият съдебен съвет обявява край на мандата на Моиз. Моиз обаче отказва да се подчини и казва, че мандатът му продължава още една година. Същият ден властите обявяват, че е имало неуспешен опит за преврат срещу президента, който твърди, че е избегнал опит за убийство.

През март е обявено извънредно положение, за да може властите да си върнат контрола върху зони в страната, контролирани от престъпни банди
Според данни на Световната банка Хаити с население от 11,4 милиона души си остава най-бедната страна в Латинска Америка и на Карибите. Хаити е и една от най-бедните страни в света, като 60 процента от населението й е под прага на бедността. Хаити е и една от малкото страни в света, които все още не са започнали кампанията си за ваксиниране срещу Ковид-19. Повечето жители на страната освен това нямат достъп до основни здравни грижи.

Хаити е много уязвима на природни бедствия, на които са изложени 96 процента от населението й, по данни на Световната банка. На 12 януари 2010 г. трус с магнитуд 7 опустошава столицата Порт-о-Пренс и региона, като загиналите са над 200 000, а над 300 000 са ранените. 1,5 милиона души остават без покрив над главите си. Голяма част от милиардите, обещани като международна помощ, не идват и усилията на страната да се възстанови са забавени от политическата нестабилност.

През 2018 г. избухва скандал заради сексуални посегателства, извършени от някои служители на британската неправителствена организация Оксфам след труса в Хаити.

Освен това над 10 000 хаитяни умират от холера, внесена в страната през 2010 г. от непалски сини каски.

През 2016 г. Хаити е опустошена от урагана Матю, като загиналите са над 500, а щетите са близо 2 милиарда долара.