Остра политическа и институционална нестабилност, завършила с мащабни граждански протести и ерозия на демократичните основи. Това очертава тазгодишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права в страната за изминалата 2025 година. 

Държава в “преход към никъде” 

Въпреки безспорните външнополитически успехи през 2025 г. - като пълноправното приемане на България в Шенген по сухопътни граници и официалното ни одобрение за влизане в еврозоната - вътрешнополитическата ни среда остава силно компрометирана. 

Правителство на Росен Желязков, което премина под знака на сериозни зависимости и шест вота на недоверие, подаде оставка през декември миналата година под натиска на масови протести срещу корупцията и спорния държавен бюджет.

Авторите на доклада определят модела на управление в страната като „формална демокрация с елементи на мек автократизъм“, при която е налице опасна асиметрия между функционирането на „свръхмощни, но нелегитимни фигури в съдебната власт и прокуратурата“ и успоредното съществуване на „изключително слаби и нетрайни политически правителства“. 

Полицейско насилие и институционален вакуум

Един от най-тежките акценти в доклада е свързан със системната свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи. БХК описва няколко знакови случая от миналата година, придобили широка публичност.

Случаят в Казанлък 

В началото на годината двама полицейски служители пребиват до смърт 47-годишния Даниел Кискинов. Впоследствие съдебномедицинската експертиза показа, че жертвата е оставена със 17 счупени ребра и множество тежки вътрешни разкъсвания. Тогава разследването разкри, че полицаите са били с изключени бодикамери под предлог, че батериите им били изтощени. 

Случаят във Варна

През юни във варненската психиатрия при неизяснени обстоятелства след полицейска намеса умира 36-годишения Явор Георгиев, което води до отстраняване на полицейски началници. Въпреки заснетите видеозаписи с побой обаче, две последователни съдебномедицински експертизи заключават, че смъртта е причинена изцяло от дихателна недостатъчност заради коктейл от наркотици и алкохол. 

БХК стига до заключението, че случаите на произвол и насилие от страна на МВР не могат да бъдат разглеждани като единични инциденти, а като систематични прояви на устойчиви и дълбоки структурни проблеми по отношение на вътрешната ни сигурност.

Докладът откроява три основни дефицита: остър недостиг на институционална отчетност, неефективни разследвания срещу служители на реда и трайна практика на безнаказаност.

В него се обръща специално внимание, че в дадени случаи механизмите за вътрешен контрол са умишлено блокирани или обезсилени от самите служители, срещу които те би следвало да действат. И се набляга на тенденцията институции да омаловажават или прикриват отговорността на полицейски служители, когато жертвите са в уязвимо положение - например в случаи на здравословни проблеми или при употреба на наркотични вещества.

В ескалацията на антиправителствените протести от края на годината БХК също отчита случаи на масово и непропорционално използване на сила срещу протестиращи. Сред описаните практики са безразборна употреба на сълзотворен газ без ясна тактическа необходимост, случаи на побой с палки и физическо насилие в арестите след задържане.

Брой на задържаните лица в арестите към 31 декември по години, 2002-2005. Екранна снимка доклад БХК

Докладът предупреждава, че съчетанието от слаб институционален контрол, неефективни разследвания и непропорционално полицейско действие води до системен риск за нарушаване на човешките права в страната.

Съдебната власт: “Свръхмощен център на влияние“ с фасадна легитимност 

Според правозащитната организация през изминалата година липсата на решителни реформи и политическите зависимости са довели до задълбочаване на институционалния разпад, превръщайки съдебната власт в един от основните стълбове на описания в доклада модел на „мек автократизъм“.

По отношение на състоянието на съдебната власт у нас, БХК отчита разминаване между формалната легитимност на ключови ръководители в съдебната система и тяхното реално влияние. Според доклада най-високите позиции в правосъдието и прокуратурата често се заемат от фигури, които са избрани след спорни процедури и се ползват с ниско обществено доверие.  

В него се алармира, че на фона на слаби и краткотрайни политически правителства, върховете на съдебната власт функционират като “свръхмощни центрове на влияние”, практически неподлежащи на ефективен обществен контрол. 

По въпроса за съдебната реформа БХК отчита само “козметични” конституционни изменения, които не засягат реалните механизми на влияние в системата - зависимости на висши магистрати от ключови политически фигури, включително Бойко Борисов и Делян Пеевски .

В прокуратурата докладът вижда, от една страна, инструмент за политически натиск чрез активиране или възобновяване на разследвания срещу опозиционни фигури в ключови политически моменти. От друга - механизъм за блокиране или омаловажаване на разследвания, засягащи лица от управляващите среди.

Срив в свободата на медиите

Докладът отчита драматичен регрес и в медийната среда. За една година - от 2024 до 2025 г. България е паднала с цели 11 позиции в класацията за свобода на медиите на „Репортери без граници“. Този спад на практика заличава целия прогрес от предходните години, като в ЕС по-лоши показатели имат единствено Кипър и Гърция. Страната остава и най-уязвима за дезинформация в целия ЕС, докато малкото останали независими медии работят под постоянен политически и икономически натиск.

БХК заключва, че проблемите се концентрират в няколко ключови направления.

На първо място, Съветът за електронни медии (СЕМ) е посочен като орган, чиито функции продължават да подлежат на политически зависимости и блокажи, което обезсмисля регулаторната му роля. 

Второ, БХК припомня с тревога законодателната инициатива на „Има такъв народ“, с която беше предложено криминализиране на разпространението на информация за личния живот. Макар и оттеглена впоследствие, случаят е оценен като сериозен опит за въвеждане на „охлаждащ ефект“ върху журналистиката и ограничаване на разследващата дейност.

Докладът обръща внимание и на разпространението на SLAPP делата - стратегически съдебни искове срещу журналисти, използвани преди всичко като инструмент за сплашване. Отчетената липса на защитни механизми, залегнали в националното законодателство, оставя медиите уязвими, въпреки европейските стандарти срещу подобни практики.

Отстъпление от правата на децата и натиск над правозащитни организации 

За седма поредна година България остава без Национална стратегия за детето. Всяко трето българско дете продължава да живее в риск от бедност и социално изключване. Това се случва на фона на обработени над 3,5 милиона сигнала за онлайн насилие и тормоз над непълнолетни само за годината.

При правозащитен мониторинг във възпитателните училища-интернати (ВУИ) и социално-педагогическите интернати (СПИ) БХК установява шокиращи случаи на насилие от страна на персонала над настанени деца и критични битови условия.

Реакция от страна на държавата се наблюдава основно при кризисни и медийно популяризирани случаи. Липсват ефективни механизми за координация между институциите, а предложенията за независим детски омбудсман остават без политическо развитие. Промените в семейното законодателство са оценени като непълни и ненадеждни при случаи на домашно насилие. 

На този фон БХК отчита системно възпрепятстване на дейността на правозащитните организации и независимите граждански сдружения в България. Отчетено е провеждане на засилена пропаганда срещу тези от тях, които в са получавали или получават финансиране от фондациите „Отворено общество“.

Миналата година беше създадена Временна парламентарна "Анти-Сорос" комисия, по предложение на ДПС на Делян Пеевски. Впоследствие тя така и не заработи.