Права ли е Грета Тунберг, която алармира от години, че мерките срещу затоплянето трябва да се вземат не днес, а вчера и пак ще са позакъснели?

Всъщност би трябвало да е ясно за всички, дори и за онези, които смятат, че екстремното време тази или предишни години са локални феномени и няма доказателства, че са израз на промяната на климата: колкото повече парникови газове се отделят в атмоферата, толкова по-топла става Земята. А колкото по-топла е атмосферата, толкова по-голяма е вероятността от екстремни климатични явления. Тази връзка е доказана отдавна и не може да се оспори и от по-скептично настроените учени. А това означава, че дори и да сме свидетели на редки природни явления, които обаче периодично са се случвали и през по-хладните времена на планетата, силата на разрушенията и честотата им се увеличават поради затоплянето. Тоест дори и да приемем, че и без човешка дейност, щеше да има поройни дъждове от време на време, то заради човешката дейност разрушителната им сила е многократно по-голяма.

Другият факт, който е неоспорим, е че екстремните климатични явления зачестяват. Само преди месец Чехия бе сполетяна от торнадо – метеорологична рядкост за тази част на Европа. В Канада бяха отбелязани рекордните 50 градуса. 2020 година пък бе рекордна по високи температури за всички времена – метеоролозите отбелязаха покачване на температурата през зимата с 3,4 градуса по Целзий. Взети поотделно подобни екстремни явления могат да намерят обяснение извън промяната на климата и човешката дейност, но когато всичко това става в рамките на 15 месеца, няма как повече да си затваряме очите.

"Торнадото в Чехия не е точно феномен, случва се в Европа, макар и много рядко. Но това, което видяхме в Чехия сега, бе причинено от високите температури в Европа, които освобождават и повече енергия", обясни австрийският климатолог и физик Готфрид Кирхенгаст.

Неговите обяснения посочват и защо се стигна до дъждовете в Германия.

"От една страна имаме повече влажност, от друга по-високи температури и повече освободена енергия, чрез които се образуват условия за силни бури, градушка, огромно количество дъжд или дори торнадо. Това са страничните последствия от климатичните промени. Дългосрочните ефекти ги знаем – покачване на океаните, топенето на леда в Гренландия и т.н., от една страна, и локалните метеорологични катастрофи, причинени от термодинамичните ефекти, от друга."

Въпрос на закони на физиката е зачестяването на локалните катастрофи, няма място за спор, убеден е още той. Единственият изход е да се спре затоплянето, а това може да стане само с много сериозни мерки, ограничаващи отделянето на парникови емисии.

До същия извод стигат и учените, наблюдавали рекордните жеги в Британска Колумбия и Албърта. Почти 50 градуса по Целзий в Канада не е имало от поне 1000 години, смятат те. Учените сравниха температурите от края на юни и началото на юли тази година с данните за температурата на Земята от 1800-та година насам. Изводът: подобна температурна аномалия се случва веднъж на 1000 години. 

"Това, което наблюдаваме сега, е безпрецедентно. Нови температурни рекорди, които да надвишават предишните с по 4 или 5 градуса по Целзий - това не е нещо нормално", заяви Фридерике Ото от Оксфордския университет.

Учените предупредиха също така, че при сегашния обем на изпусканите емисии в атмосферата само до няколко десетилетия средната температура на Земята може да се повиши с два градуса по Целзий. И тогава подобни горещи вълни могат да започнат да ни сполитат не веднъж на 1000 години, а на всеки 5 до 10 години.

Урагани, жеги и наводнения на всеки 5-6 години? Ако обърнем поглед назад, ще видим, че това вече се сбъдва. През 2017 година САЩ бяха буквално пометени от два урагана един след друг – Ирма и Харви.

И макар че в Америка ураганите са обичайно явление, никога не се бе изливал толкова дъжд, колкото донесе Харви и никога ветровете не бяха вилнели толкова дълго време – над 37 часа със скорост от 300 км в час, както бе при Ирма.

"Харви и Ирма вероятно биха се появили и без човешката намеса в климата, но е факт също така, че без нея нямаше да са толкова смъртоносни и силни", доказа тогава професор Майкъл И. Ман от Penn State Earth System Science Center.

Няколко са причините за все по-унищожителната сила на природата, посочва той:

1.    Покачване на нивото на Световния океан – това е причина наводненията след урагани да проникват все по-навътре в сушата.

2.    Покачване на температурата на въздуха – това го прави по-влажен, което е причина и за по-чести обилни валежи.

3.    Покачване на температурата на океаните – това е основната енергия за ураганите и ги прави все по-силни.

4.    По-високата температура на въздуха причинява и повече изпарения на водата. По-влажният въздух пък може да поеме повече водни изпарения, които се събират на облаци и това е причина за по-честите и обилни дъждове. 

Всички учени са единодушни, че през последните 40 години вероятността от смъртоносно проливни дъждове на планетата се е увеличила с 10 процента. 

Всъщност същите неща от няколко години казва и така оспорваната от противниците на зелените движения Грета Тунберг. В туитър тя коментира последните наводнения така:

"Смъртоносни горещини, наводнения, бури, горски пожари, суша, съсипана реколта... Това не е "новото нормално". Ние сме изправени пред началото на една климатична и екологична катастрофа и екстремните метеорологични явления ще стават все по-чести."

Така че трябва да признаем: и все пак Грета е права!