Mъж от Южна Дакота е правнук на емблематичния индиански вожд Седящия бик. ДНК от косата на прочутия индианец съвпада с тази на Ърни Лапоант, който отдавна претендира, че е негов роднина, съобщи LiveScience.

Седящия Бил, известен и като Татанка Йотаке, води племето на сиуксите на територията на днешна Южна Дакота. Той е военачалникът, който побеждава американския подполковник Джордж Къстър в битката при Литъл Бигхорн през 1876 г. По-късно Седящия бик се присъединява към шоуто на Бъфало Бил "Дивия Запад". Но през 1890 г. ръководената от правителството индианска полиция го убива.

Най-близкият жив роднина на Седящия бик - Ърни Лапоант, също е сиукс. За първи път древна ДНК е използвана за потвърждаване на семейна връзка между живи и исторически личности, по данни на на Университета "Кеймбридж".

"Успяхме да намерим достатъчно количество автозомна ДНК* в проба от косата на Седящия бик и да я сравним с ДНК пробата от Ърни Лапоант и други Лакота сиукси", заявява водещият изследовател Еск Уилърслев, еволюционен генетик от Университета в "Кеймбридж". "И бяхме щастливи да открием, че съвпада."

Недоказано потекло

Досега Лапоант е разчитал на свидетелства за раждане и смърт, за да създаде родословното си дърво, което го свързва със Седящия бик. Тъй като тези сертификати могат да бъдат фалшифицирани, претенциите му постоянно бяха оспорвани.

"През годините много хора се опитваха да поставят под въпрос връзката, която аз и сестрите ми имаме със Седящия бик", разказва Лапоант в изявлението.

Въпреки това, когато Националният музей по естествена история "Смитсониън" във Вашингтон, окръг Колумбия, връща скалпа на Седящия бик на Лапоант през 2007 г., това предоставя уникална възможност за разрешаване на дебата веднъж завинаги.

"Писах на Лапоант и обясних, че съм се специализирал в анализа на древна ДНК и че съм почитател на Седящия бик и бих приел за голяма чест, ако ми бъде позволено да сравня ДНК на Ърни и неговите сестри с ДНК-то от косата на индианския вожд, когато им е била върната", разказа Уилърслев в изявлението.

Лапоант дал разрешение на изследователите да анализират малка проба от кичура коса, докато останалата част била изгорена на духовна церемония. Но се оказало изключително предизвикателство да се извлече ДНК от пробата, тъй като косата била в лошо състояние заради лошо съхранение в музея.

Седящия бик има два признати гроба, един близо до мястото на смъртта му във Форт Йейтс, Северна Дакота, и един в Морбридж, Южна Дакота. Никой не е сигурен кой е истинският му гроб, защото не се знае какво се е случило с тялото му, след като е бил убит.

И двата обекта са се превърнали в популярни туристически атракции. 

Лапоант смята, че гробът в Морбридж е най-вероятният последен пристан на Седящия бик. Той се надява да успее да погребе някъде другаде тялото на прадядо си. Но учените първо трябва да сравнят ДНК на тялото в Морбридж с ДНК от скалпа, за да потвърдят неговата идентичност.

Изследователите са щастливи, че са изиграли своята роля, за да помогнат за потвърждаването на връзката на Лапоант със Седящия бик и се надяват, че тялото на вожда в крайна сметка може да бъде върнато на семейството му.

"Седящия бик винаги е бил мой герой, още от дете. Прекланям се пред смелостта и волята му", обяви Уилърслев.