Първо, лошата новина. Все още сме в пандемия – заради непредвидимите епидемични взривове в целия свят и заради варианти като Омикрон, които поставят въпроси за заразността на вируса.

Добрата новина – въпреки че трудно може да се предскаже точно кога, но повечето учени приемат, че COVID пандемията ще свърши и вирусът ще стане ендемичен. Това означава, че вирусът вероятно никога няма да бъде елиминиран изцяло, но тъй като все повече хора ще са ваксинирани или преболедували, инфекцията ще остане, но на ниски нива и все по-малко хора ще се разболяват тежко и смъртоносно. Районите с висока ваксинация най-вероятно ще достигнат до ендемичното състояние по-бързо от районите с ниско ваксинационно покритие.

Как изглежда този преход?

Най-малкото ще ни бъде съобщено. Световната здравна организация и местните здравни институции официално ще обявяват края на глобалната пандемия, като се основават на определени биологични и статистически показатели. Това ще означава, че заразността на вируса, смъртността и заплахата от тежко протичане и претоварване на болниците силно ще са намалели.

На някои места като САЩ и други богати нации със свободен достъп до ваксините и антивирусни лечения, ендемичността може да изглежда доста близо до настоящето. Хората изплуват от отчаянието, пълни са ресторантите, а ваксинационните сертификатисе проверяват с все по-малко усърдие и строгост. Но ще има и други, много по-дълбоки обществени промени.

За да разберем как ще се промени всекидневният живот, ако COVID стане ендемичен, може би е добре да се обърнем към историята като полезен източник на информация.

Промяна в отношението и поведението

Хората обикновено реагират на пандемиите със страх и паника на индивидуално ниво и като общество. Според Чарлз Кени, директор на Центъра по глобално развитие и автор на „Кръгът на чумата“, тези реакции приемат различни форми – затваряне на граници, отделяне на болните, оттегляне от обществото.

Преди появата на съвременната медицина единственото, което хората можели да направят, е да се надяват и да се молят епидемичните взривове да утихнат от само себе си. Когато ставало ясно, че болестта е неизбежна, обществата се опитвали да я вкарат в рамките на всекидевния живот. Това може да се случи и с COVID.

През 17-и век в японските градове отношението към едрата шарка се променило, когато болестта станала ендемична. Дотогава повечето хора вече се били срещали с нея като деца. Когато те приели, че всеки ще се разболее от шарка, я вкарали в ритуалите, нормализирали като препятствие в детството, през което всеки преминава, като част от порастването.

Твърде рано е да твърдим, че този процес на нормализация ще задейства по отношение на COVID. Но ако инфекцията стане нормална част от зимните месеци, тя може да бъде от сезонните вируси и настинки. Някои хора вече употребяват израза COVID сезон.

Ефективната медицинска намеса подпомага обществата да приемат съжителството с болестта.

"Моите родители бяха ужасени от полиомелита", казва Нанси Томс, професор по история в университета Стоун Брук. Самата тя обаче била част от поколението деца, които, когато отивали на училище, получавали захарно кубче, спомня си тя като говори за популярния метод за приемане през устата на полио ваксината. "След това спряхме да се страхуваме от полиомелита", посочва.

Въпреки че COVID продължава да доминира, все по-големият обхват на ваксинацията постепенно променя нивото на заплахата, което болестта представлява. През март, когато само 9,2 на сто от американците бяха напълно ваксинирани, Центровете за контрол и превенция на заболяванията облекчиха ограниченията като позволиха на имунизираните хора да се събират и в затворени пространства. А на деня на благодарността Джо Байдън обяви, че САЩ са излезли от хибернацията – въпреки близо 100 хил. нови случаи всеки ден.

За съжаление, историята показва, че някои негативни поведенчески модели, свързани с пандемията, остават дори и след като болестта стане ендимична или е елиминирана. Един от тях е третирането непропорционално на опасността, която се смята, че представляват групи, които се приемат за аутсайдери в обществото. Когато пандемията отмине, обяснява Кени, социалните ограничения, които е по-вероятно да останат, са тези, които засягат малцинствата. Така например въведената през 1987 г. в САЩ забрана за пътувания на хората с ХИВ остава в сила 22 години. А днес хора от Азия или Африка, които се асоциират погрешно с COVID, са подложени на натиск, въпреки ясното разбиране, че коронавирусът не е свързан с определена раса.

По време на епидемиите се развихрят конспиративните теории и дезинформацията  - те могат да се проследят до всяка епидемия, за която има писмени свидетелства. Някои от фалшивите новини са и много устойчиви - "все още има хора, които не вярват, че ХИВ причинява СПИН", посочва Томс.

По време на пандемия, групи хора са по-податливи да развият екстремистки разбирания по теми, които разделят обществото – като например ваксинацията и личните свободи, каквито те преди не са имали. Дори и с края на пандемията, този феномен на групова поляризация може да остане, обяснява Стивън Тейлър, професор по психология от университета на Британска Колумбия и автор на „Психология на пандемията“. Тази поляризация е в готовност отново да бъде разбудена, когато се появи нещо подобно в бъдеще.

Да знаем това, което не знаем (все още)

Важно, завръщането към нормалното няма да се случи по едно и също време в целия свят. След като хората в по-богатите нации преминат в ендемично състояние, тези на юг може да продължат да се борят с коронавируса за дълъг период от време, както се е случвало преди с тропическите болести, които днес са напълно забравени на места като САЩ.

Както всички инфекции, които са атакували света и преди, и за Sars-CoV-2 се надяваме постепенно да се превърне в далечен спомен, за добро или не. Тази забрава ще донесе облекчение, растеж и възстановяване, но може отново да ни остави неподготвени за следващата пандемия. Грипната пандемия от 1918 г. ни показа, че носенето на маски и социалната дистанция могат да намалят смъртните случаи, напомня Кени, но това е урок, който ние отново трябваше да си припомняме и да научим твърде късно  - чак през 2020 г.

Материалът е публикуван в "Гардиън".