Европейската комисия да следи внимателно схемите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции в България.

Този призив се съдържа в доклад на нидерландската евродепутатка София ин 'т Велд от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Той бе одобрен днес с 61 гласа „за“, 3 „против“ и 5 „въздържал се“ от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Евродепутатите настояват за забрана на „златните“ паспорти и за правила на ЕС за „златните“ визи.

Призивът да бъдат следени схемите у нас се съдържа в одобрено изменение, внесено от независимата италианска представителка Сабрина Пинедоли. В него се приветства производството за неизпълнение на задълженията, започнато от Комисията срещу Малта и Кипър за издаване на златни паспорти и визи.

„Златните паспорти“ са неприемливи от етична, правна и икономическа гледна точка и представляват сериозен риск за сигурността, се казва в доклада. „Златните“ визи пък трябва да бъдат регулирани и компенсирани с данък на равнище ЕС.

Третите страни с безвизов достъп до ЕС също трябва да прекратят своите схеми за „златни“ паспорти.

Забрана на „златните“ паспорти

Издаването им подкопава същността на гражданството на ЕС и те трябва да бъдат постепенно премахнати.

В документа се настоява да се събира значим процент от направените инвестиции. Той трябва да продължи да бъде събиран, докато се премахнат схемите „гражданство срещу инвестиции“. Налогът за схемите „пребиваване срещу инвестиции“, трябва да бъде за неограничено време.

Членовете на парламентарната комисия изразяват съжаление за липсата на всеобхватни процедури за проверка и за това, че сегашната система позволява последователно подаване на заявления в различни страни от ЕС, като се разчита на проверки, извършвани от недържавни субекти.

В доклада се настоява за общи правила на ЕС за хармонизиране на стандартите и засилване на борбата с прането на пари, корупцията и укриването на данъци. Членовете на ЕП изискват:

• Строги цялостни проверки (включително на членовете на семейството и на източниците на средства), задължителни проверки в системите на ЕС за правосъдие и вътрешни работи и процедури за проверка в трети страни;

• Задължения за докладване от страна на държавите членки;

• Минимално физическо пребиваване на кандидатите и активно участие, качество, добавена стойност и принос към икономиката на техните инвестиции.

Депутатите предвиждат и схема за уведомяване и консултации, която да позволи на други държави от ЕС да се противопоставят на издаването на „златна“ виза.

Предупреждение към посредниците

Посредниците за тези схеми не са нито прозрачни, нито се водят на отчет. Докладът призовава за забрана на участието им в схемите за „златни“ паспорти, както и за строга и обвързваща регулация за схемите за „златните“ визи. Членовете на Парламента искат край на маркетинговите практики, при които се използват символи на ЕС или се изтъкват предимствата на европейското гражданство. Депутатите настояват и за рамка за санкции.

В текста се отправя искане към Комисията да окаже натиск върху трети държави, които се ползват от безвизово пътуване до ЕС, да премахнат своите схеми „гражданство срещу инвестиции“ и да реформират схемите "пребиваване срещу инвестиции".

„Гражданството е право, а не стока, която може да се купува и продава. Правителства на държави членки продават това, което не им принадлежи, като използват репутацията на ЕС за печалба. Техният циничен бизнес застрашава общата ни сигурност“, смята авторката на доклада София ин 'т Велд.

Документът ще бъде дебатиран и гласуван в пленарна зала в Страсбург през март. Ако бъде одобрен, ЕК трябва да изготви законодателно предложение или да обоснове решението си да не го прави.

Ситуацията днес

Най-малко 130 000 души са се възползвали от схемите за гражданство или пребиваване срещу инвестиции в ЕС в периода 2011-2019 г., изтъкват от Европейския парламент. Тези схеми са донесли приходи на съответните държави в размер на близо 22 милиарда евро.

В три държави членки има схеми за „златни“ паспорти. Това са България, (където правителството внесе проектозакон за прекратяване на схемата), Кипър (в момента там се обработват само заявления, подадени преди ноември 2020 г.) и Малта. 

12 страни от ЕС имат схеми за „златни“ визи. Всички те се различават по размер и възможности за инвестиране, както и по стандарти за проверки и процедури.