Тежък е въпросът за доброволното приемане или отричане на цензурата. Чета днес, че Илон Мъск е написал в Twitter, че би спрял путинистките пропагандни телевизии от своята сателитна платформа Starlink... само ако насочат срещу главата му пистолет. И че е абсолютист по отношение на свободата на словото.

И аз съм абсолютист. Без да имам неговите пари или постижения в областта на технологиите и космическите изследвания. Но човешките убеждения не се изчисляват с банкноти или орбитални ракети. Всеки има право на свободно слово и собствени убеждения. Дали си ти, дали съм аз или е самият Мъск. Всеки човек има това право!

И сега по голямата тема. Не очаквам от Илон Мъск да ме защити, защото бях блокиран от "Фейсбук" за една антивоенна карикатура. Откъде да знае този мултимилардер кой съм аз и за какво се боря? Това, което можеше да направи Илон Мъск, е друго. Той трябваше да издигне глас срещу репресията срещу "Фейсбук" в Руската федерация. Дори не толкова за наказателните мерки срещу свободните руски медии ако нарекат войната ВОЙНА.

Блокирана е най-популярната социална мрежа. Блокирани са милиарди хора. Защото ако ме блокират само мен може и да е трагедия (за мен), но излиза, че блокирането на половината човечество е статистика. Така би казал Сталин.

Бих разбрал позицията за абсолютизма по отношение на свободното слово. Но другата....че само ако насочат револвер в тила му....само тогава би се съгласил или принудил да махне руските пропагандни телевизии от Starlink... тази позиция не мога да разбера.

Някога вестниците са излизали с бели страници без текст или илюстрации, ако е била наложена цензура. Или със задраскани думи и пасажи, които цензорите не са одобрили. Днес сме свидетели на друго. От едната страна са белите страница, а от другата страна - позицията на цензорите. Помислете. Бели страници срещу цензура.