Когато планът на Владимир Путин да завладее цяла Украйна в светкавична война, да смени правителството ѝ и да я превърне в послушен руски сателит, се провали през март т.г., военните експерти заключиха, че руският президент e претърпял стратегическо поражение и че е бил принуден да сведе целите си до оперативно-тактически - да разшири сепаратистките анклави в украинските Донецка и Луганска област до техните административни граници.

Тази оценка изглежда се оказа прибързана. Както отбеляза вчера в интервю бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав, Путин не се е отказал от стратегическата си цел, но сега я преследва по друг начин - стъпка по стъпка, съсредоточавайки оределите си сили в Източна и Южна Украйна. 

Русия завладя повечето от Луганска област, напредна, макар и скромно в Донецка и не спира масирания обстрел на контролираните от Киев територии там. Русия завладя и ключовото азовско пристанище Мариупол, установи контрол над големи части от Запорожка и Херсонска област, атакува яростно цели в Днепропетровска.

Декларираната от руското командване цел е установяването на широк сухопътен коридор между самообявилите се Луганска и Донецка “народни републики” и анексирания през 2014 г. Кримски полуостров, който да продължи до сепаратисткото Приднестровие в Молдова.

Стратегически това означава няколко неща: лишаване на Украйна от излаз на море, включително с атака срещу главното ѝ пристанище Одеса, консолидиране на руския контрол над Крим и удар срещу друга бивша съветска република, поела по европейски път. Молдова има всеобхватно споразумение за асоцииране и свободна търговия с Европейския съюз. Тя е една от държавите от неговото Източно партньорство, което дразни Москва.

С висока степен на достоверност можем да предположим, че Путин вижда контрола над Източна и Южна Украйна като ключово подобрение на позицията на Русия при евентуални мирни преговори. В тези региони е съсредоточена значителна част от енергийната, транспортната и икономическата инфраструктура на страната. Висок е делът на рускоезичното население.

Затова Русия бърза да разшири и засили хватката си върху тези територии. Тя назначи там колаборационистки администрации, отвори бюра за даване на руско гражданство, подготвя “референдуми”, подобни на непризнатия от никого за легитимен в Крим от 2014 г.

Ако постигне тази своя цел, Москва ще разглежда всеки опит на Киев да си върне тези територии като посегателство над руския суверенитет и териториална цялост (така, както ги разбират в Кремъл). Това пък, от своя страна, би могло да послужи като оправдание за Путин да заплаши със или да прибегне до средства, с които досега не си е служил във войната.

Логично, Украйна съсредоточава главните си усилия на юг. В края на май нейният генерален щаб обяви контранастъпление в Херсонска област, където силите на Киев отбелязаха ясен напредък. Те освободиха над 50 населени места, прекъснаха и повредиха главните снабдителни артерии на руската армейска групировка в тази област с успешен обстрел на три моста над Днепър. Използвайки получените наскоро западни артилерийски системи, успяха да унищожат командни пунктове, райони за съсредоточаване, складове за боеприпаси на противника.

Херсонска област е особено важна за Киев, защото на юг тя граничи с Крим и може да стане предмостие за настъпление към окупирания и силно милитаризиран от Русия полуостров. Затова украинският президент Володимир Зеленски нарече Херсон ключова цел на въоръжените сили на страната си на юг.

На стратегическия план на Путин да отреже за Русия Източна и Южна Украйна, Зеленски противопоставя свой стратегически план - да отнеме на Путин главното му завоевание във водената близо десетилетие хибридна война за реставрация на някогашното руско, а след това съветско, имперско пространство. Това би бил тежък удар за руския президент и във вътрешен, и в международен план.

Украинската офанзива на юг принуждава руското командване да прехвърля там войски от донбаския фронт, което пък отваря възможност за силите на Киев в Донецка област да контраатакуват, съобщи неотдавна американският Институт за изследване на войната. Не е тайна, че поради големите загуби в лошо планираната и хаотично организирана първа фаза на войната Русия днес изпитва недостиг на войници и техника. Разследване на Си Ен Ен показа, че Москва прибягва до набиране на пушечно месо сред затворниците, предлагайки им амнистия и парѝ.

Битка за Крим би била за сегашната война на Путин това, което Сталинградската битка е била за изхода на Втората световна война. Затова в последните дни украински лидери и военни  говорят, че идните седмици и месеци ще бъдат решаващи. Затова взривовете край руската база на ВВС в Новофьодоровка на полуострова, на 250 км от фронтовата линия в Южна Украйна, предизвикват толкова оживени коментари.

"Войната започна в Крим и ще свърши там", каза в седмичното си видеообръщение Зеленски.

Идните седмици и месеци ще подложат на проверка неговата прогноза.