Цялата работа е там, че се променям с годините. Преди време един приятел написа едно от любимите ми заглавия за всички времена:

"ДАНС ще спира интернета на по-глупавите"

Оттогава настанаха някои сътресения - и не говоря за дребните подробности, че имаше COVID, а сега има война. Имам предвид личностни сътресения. Те се състоят в това, че съм допускал страхотна грешка - мислел съм заглавието на моя приятел за фейлетон, смешка. Сега си мисля дали не е съвсем реално, смислено и обосновано предложение. 

Защо – ще кажете?

Прочетох например това... 

Всъщност прочетох го няколко пъти - все се надявах човекът да се шегува. Стотици учени са това и хиляди войници - не е шега! Представих си, като им се допие по едно кафе, какви логистични затруднения стават, да не говорим за тоалетна хартия... 

Аз може да не съм виждал подземния град, но ми е познат стилът на „просветените“: ало, тука балъчéтата, къде съм аз, къде сте вий - знам неща, за които тепърва ще се говори. Новите фейсбук гностици са гледали едно клипче в YouTubе, дето ще го изтрият всеки момент (нищо че обикновено се оказва от 2017-а) и са абонати на един канал в Телеграм, който единствен разкрива истината дибидюс. Такъв човек няма никакви шансове да се поучи, защото сам си ги е отрязал.

Но пък не на шега разказва на интересуващите се още за „подземния град“:

Което разбира се е чудесен повод пияните ватенки и главорезите на Кадиров да избиват отгоре де що мърда – за да не могат „стотиците учени“ да излязат да пишкат... Какво друго да направят - просто не са им оставили избор!? Както и учени почти не са им оставили - например за да променят най-после дизайна на "Лада Нива", но това е съвсем друга тема.

Тези няколко разхвърляни мисли не са срещу войната. Дори и срещу Путин не са – той да се оправя с историята. Само за нас ми е мисълта – защото именно за нас ми е тъжно. Защото ние сме си наши, а болката за своите - каквото и да ми разправят - е два пъти болка.

Нека си дадем представа къде живеем. Това е човек, завършил (поне) средно образование, живее в град в 21-ви век в държава еврочленка. Не в юрта, нали. 

И може да не съм виждал подземния град, но не си правя илюзии - има купчини такива хора и групи в смисъл „Не стойте на тъмно“. Отваряш и - о, изненада! - вътре се леят мисли и цели статуси на фамознатна Елена Гунчева – онази с „високоточковите“ руски ракети, които ще упътва към Министерския съвет на родината си.

Докато сме на тази вълна, да не забравим, че за пръв път имаме политически лидер - свободно избран, не продукт на конюнктурата, който под знамена на чужда държава настоява за денацификация и пуска намеци, че Белене отново чака своите обитатели. Няма дори общата култура да знае, че там и сега има затвор, ама карай.

Едва ли на света има друга страна, чието население - в условията на свобода, докато се ползва с пълни шепи от правата на западния свят (да не говорим за университетите, телефоните и колите му) да мечтае за високоточкови оръжия, за Белене и да дебаркира на Свищов Вовата, свирещ на гармошка.

Положението не е много лошо - напълно отчайващо е. Смятам, че нито свободата на словото, нито системата със свободни политически избори ни понесоха. Просто трябва да опитаме нещо друго.

Защото докато някои трупат по 120 000 гласа с думи за денацификация, си казвам печално – дали не ни е време поне да опитаме някаква частична, ако не пълна депростификация.