Две сестри, убити в дома им - телата им, оставени на пода в продължение на седмици. Жена, държана като сексуална робиня, гола с изключение на кожено палто, заключена в мазе, преди да бъде екзекутирана. 

Буча е пейзаж от ужаси.

Така започва репортаж на "Ню Йорк Таймс" от мястото, което се превърна в символ на жестокостта на руските нашественици.

"Ние посетихме Буча, документирахме десетки убийства на цивилни, интервюирахме множество свидетели и проследихме местните разследващи органи, за да разкрием мащаба на руските зверства", обяснява авторката на текста Карлота Гал.

В този текст публикуваме втората част от разследването на "Ню Йорк Таймс". Първата може да прочетете в долния линк.

 
Внимание: В текста са публикувани снимки, съдържащи кадри на насилие, неподходящи за чувствителни хора и деца.

Смъртоносна разходка за вода

Градът бил оставен без електричество, течаща вода, газ или интернет от началото на март. Хиляди спали с дрехите си, под слоеве одеяла.

Шестима души в дом за възрастни умрели от глад. Във фоайето било ледено студено и четирима от мъртвите се били събрали в слънчева стая от другата страна на градината. В двора на съседната къща украинците открили жена, която се обесила на клон.

В продължение на 10 дни в средата на март 20-годишната Татяна Сичкар вървяла с родителите си към дома на баба си, в чиято къща имало огън на дърва и външна печка. Там можели да загряват вода и да готвят. Всеки ден те минавали по един и същ маршрут през гората.

На 24 март отново изглеждало тихо, когато на път за вкъщи не прозвучал изстрел.

"Беше толкова силно, че не можех да чуя нищо след това", разказва Сичкар.

Всички паднали на земята едновременно. Майка й лежала без да издаде звук.

"Извиках я, но тя не помръдна". 

Момичето вдигнало глава и видяла стичащата се кръв по лицето на майка си.

Майка й, която също се казва Татяна, домакиня на 46 години, била мъртва. По-късно руските войници задържали съпруга й. Сложили му белезници и торба на главата, когато поискал да прибере тялото на жена си. Пуснали го по-късно същата вечер, като го зарязали с белезници и със завързани очи в друга част на града.

Поради някаква причина те позволили на пастрока й да вземе трупа и дори му дали чисто нова червена кола, която се оказала открадната, за да я откара. Семейството я погребало в градината на следващата сутрин.

Людмила, майката на мъртвата жена, повторила пред "Ню Йорк Таймс" това, което забелязали много цивилни в Буча: с напредването на войната руските войници ставали все по-агресивни.

"Първата партида беше мирна", казва тя за руските войници, като изрично поискала фамилията й да не се публикува. "Вторите партиди бяха по-лоши."

Руските войски били особено подозрителни към мъже на бойна възраст, като често ги обвинявали, че са членове на украинските отбранителни сили, преди да ги отведат за разпит.

Наталия Александрова, пенсиониран оптик, твърди, че войниците задържали племенника й за разпит, който по думите им трябвало да продължи два дни. Държали го три седмици. След изтеглянето на руските войски съседите го открили мъртъв в мазе.

"Простреляли са го през ухото", казва тя.

Убийства за отмъщение

През последната седмица на март украинските сили предприеха контраатака към градовете около Киев. Едно от последните действия на руските войски преди да се изтеглят, било да застрелят задържаните или всеки друг, който им се изпречи на пътя. При разчистването на една улица полицейските органи открили петчленно семейство, включително две жени и дете. Телата им били изгорени.

Най-малко 15 души били намерени мъртви с вързани ръце на различни места из града, което показва, че повече от една група войници са екзекутирали пленници. Пет тела били открити в мазе на детски летен лагер, който руските части използвали като база. Други са открити на ул. "Яблунска" и още в стъкларския завод, където се помещавал щабът на руската войска в Буча.

В близкото село Мотижин отмъщението изиграло основна роля при убийството на кметицата, нейния съпруг и сина им, които били намерени заровени в края на селото. Имало следи от изтезания: счупени пръсти на сина им и контузии по лицето на кметицата, нанесени преди да бъдат застреляни от руски сили. Те били ядосани, след като по-рано украинците унищожили камион и брониран автомобил.

"Това беше отмъщение", настоява Анатолий Родченко, пенсиониран учител по физика в местната гимназия, чийто син е женен за дъщерята на убитата кметица.

В разкази, потвърдени от местен военен командир, жителите описали как украинската засада, която взривила бронирания автомобил и камиона за доставки, довела до ескалация на руското насилие срещу цивилните.

На следващия ден руски бронетранспортьор, карайки по улица, стрелял произволно по домовете с тежка картечница, разказва Сергей Петровски, ръководител на местно подразделение на цивилните войници-доброволци. Той не знае колко души са били ранени или убити, но твърди, че след като руснаците напуснали, били открити 20 тела в и около селото.

"Те стреляха по всичко", описва Родченко. "Те стреляха по къщи. Застреляха жена на улицата. Стреляха по кучета."

Същия ден руски войници задържали 50-годишната Олга Сухенко, нейния съпруг Игор Сухенко, 57-годишен, и техния син Александър, 25-годишен, обяснява Родченко. Телата и на тримата са открити в гроб.

"Просто не разбирам. Добре, кметът помогна на украинците. Но защо Александър? Какво направи той?"

Радостно телефонно обаждане. После тишина

В дните, след като украинските войски възвърнаха контрола над Буча, започнала работата по събирането на труповете. До 3 април броят им надминал 360. През същия ден Марта Кирмичи трескаво издирвала в интернет новини от Буча. Родом от Молдова, тя живяла в Украйна, близо до град Чернигов, със съпруга и сина си.

За последно разговаряла със съпруга си и строителен работник Дмитрий Шкиренков, на 38 години, в средата на март. Той напуснал дома си месец по-рано, за да се върне на работа в един от новите имотни комплекси в Буча.

Нямало хубаво мобилно покритие, но успял да се обади на жена си рано на 9 март.

"Той каза: "Тук се стреля по хора, но аз съм жив".

Вторият път, когато се обадил, било около 5,30 часът сутринта.

"Той каза с такъв глас: "Скъпа, жив съм." Звучеше наистина щастлив." 

Обаждането продължило само 30 секунди и било последното между двамата.

Тя открила първите ужасяващи снимки на мъже, лежащи с вързани ръце на ул. "Яблонска", до палети и строителни материали. Веднага познала съпруга си. Той лежал с лице надолу. По-късно намерила друга снимка, на която тялото му отсъствало от мястото. Жената споделила пред "Ню Йорк Таймс", че продължава да се надява, че е бил ранен и откаран в болница.

Кирмичи няма информация за съпруга си. Когато се обадила в правителствено бюро да разпита, казали да изчака един месец за новини.

"Само двама сме, синът ми и аз. Не губим надежда", уверява тя.

Възмездие?

От 360-те тела, открити през този уикенд в Буча и околностите, повече от 250 са били убити от куршуми или шрапнели и са включени в разследването на военни престъпления, каза в интервю Руслан Кравченко, главен районен прокурор в Буча. Много други умрели от глад, студ и липса на лекарства и лекари. Кравченко е убеден, че ако се събере броят на загиналите в околността на Буча, смъртните случаи ще надхвърлят 1000.

Мъртвите са предимно цивилни. Само двама членове на украинската армия са сред убитите в Буча, обяснил пред "Ню Йорк Таймс" служител в градското гробище.

"Нивото на бруталност на армията от терористи и палачи на Руската федерация няма граници", пише омбудсманът Людмила Денисова. Тя призова Комисията на ООН по правата на човека "да вземе предвид тези факти за руските военни престъпления в Украйна".

Някои от най-тежките престъпления - включително изтезания, изнасилвания и екзекуции на задържани - са били извършени от войски, базирани в стъкларския завод в Буча, казаха местни жители и следователи. Кравченко казал, че разследващите са открили компютърен сървър, оставен от руснаците, който може да им помогне да идентифицират мъжете, които стоят зад насилието.

"Вече имаме изготвени списъци и данни на военнослужещите. Тези данни обхващат повече от сто страници."

Украинските следователи разполагат с огромен ресурс от организации, граждани и журналисти, които са публикували повече от 7000 видеоклипа и снимки в правителствен интернет център, warcrimes.gov.ua, каза главният прокурор Ирина Венедиктова.

"Това, което е много важно тук, е те да са направени по такъв начин, че да са допустими като доказателства в съда", казва тя. "Предстои дълъг и труден процес по идентификация".