Миналата седмица бе страстна за ЦСКА-София и феновете му. В началото й Стойчо Младенов открито заяви, че не си говори със собственика на клуба Гриша Ганчев и не е участвал в зимната селекция.

На следващия ден отборът му победи “Славия” за Купата на България, а треньорът подаде оставка, приета след страстен разговор с Гриша Ганчев и неговия син Данаил Ганчев, отзиви за който изнесоха привърженици клуба, поканени да присъстват.

В края на седмицата дъждът, хладното време и лишеното от класа и блясък дерби с “Левски” поохладиха страстите. Но в тази - вече и по библейски Страстна седмица, те ще продължат. ЦСКА-София играе реванш за Купата със “Славия” и продължава да преговаря за нов постоянен треньор за наследник на Стойчо Младенов.

Интересен момент избра Младенов да се разбунтува за порядки, в които е бил поставен още от декември м.г. Но за това ще стане дума по-долу.

Нека започнем (и завършим) с това, че всъщност няма никакво значение кой е старши треньор на ЦСКА-София. Никакво. На това ни научи практиката в Борисовата градина от 2015 г. насам, когато като месия там стъпи Гриша Ганчев. Тогава старши беше Христо Янев - във В група и замалко в А. След неговото освобождаване за малко повече от 6 години “червените” смениха 16 треньора. 

Сърбинът Саша Илич, или който бъде назначен, ще е 17-ият, като в сметката влизат и временните. Това ще рече средно по близо трима на сезон. Най-дълго изкара Стамен Белчев в първия си период - година и половина. Но няма нито един наставник, започнал и завършил един сезон. 

Както и друг път сме отбелязвали, назначавани бяха треньорски светила (Димитър Пенев, Люпко Петрович), икони за ЦСКА (Любослав Пенев, Стойчо Младинов), млади специалисти, чуждестранни екзотики… 

И все няма угодия за ръководството, а и за треньорите. Всеки един застава начело с големи надежди и очаквания, но всичко свършва много бързо с преждевременна раздяла. Няма нито един изпълнен договор.

Вече стана пословично - последните трима на поста - Бруно Акрапович, Любослав Пенев и Стойчо Младенов, казваха едно и също на раздяла: че не са имали думата при трансферите; съобразявали са се с играчите, които “някой друг” им избира и води на Армията. Този “някой друг” е Стойчо Стоилов. 

През миналата година мнозина наивно повярваха, че той е отстранен от спортно-техническата власт, както бе обявено. Уви - просто премина изцяло в сянка, което в крайна сметка беше добре дошло за него и Ганчеви, тъй като излезе поне от медийния фокус.

А Любослав Пенев - в типичния си хаплив маниер, каза още нещо и при двата си периода в ЦСКА-София: че някой на заплата в клуба работи срещу клуба; че някой вади информация от съблекалнята и я дава на определени медии (те са добре известни, най-вече един спортен сайт, главният редактор на който не спира да се гордее колко е близък с Ганчев).

Старши треньорът на ЦСКА-София е някой, от когото се очаква за месец-два да направи чудеса и да почне да бие наред, при това с красива и зрелищна игра. С треторазредните свободни агенти, които “някой друг” му докарва. Да бутне “Лудогорец” по този начин. В момента, в който започне да личи, че това няма да стане - било то в ранната пролет или още в началото на сезона, той си отива. Без значение как се случва това. Нито как се казва специалистът.

А селекцията? Има попадения, разбира се, без които ЦСКА-София нямаше да спечели Купата миналата година и в два поредни сезона да играе в групи в Европа. Но за нещо по-голямо, като шампионска титла, се иска значително повече. На трансферната политика на ЦСКА-София липсват две неща - класа и посока. Често тя е хаотична, накрая излиза, че все нещо липсва. 

За класа се искат пари. Или това, което прави “Лудогорец”, макар че е спорно доколко “орлите” купуват класа в последните години или просто пълнеж. Стига им колкото да продължат да печелят в България, които никак не е трудно, предвид слабите ЦСКА-София и “Левски”, комфорта от страна на БФС, медиите и т.н.

Другият вариант с посоката е да се вземат точните играчи на точните позиции според стила на игра - нещо, което започна да прави Станимир Стоилов. И резултатът взе да личи.

По начина, по който се случват нещата на “Българска армия”, ЦСКА-София е обречен да е новият “вечно втори”. А може скоро да се окаже и трети. Тук е разковничето за точката на пречупване в отношенията между привържениците и Ганчев. Досега мантрата за цесекарите бе следната: врагът е “Лудогорец”, а той не може да бъде бутнат, защото е подкрепян от БФС и държавата. 

А “Левски”? Той е назад, пред фалит, по-често побеждаван в дербитата. Да, но нещата започнаха да се променят. С тежките си финансови проблеми, “Левски” изглежда по-смислен, има развитие с български играчи и второразредни чужденци. Освен ако не си ритне столчето сам (което никога не е изключено, ако се съди и по реакциите на Станимир Стоилов), “синият” отбор от лятото може да се превърне в преследвач №1 на “Лудогорец”.

Най-важното е, че стадион “Георги Аспарухов” е пълен, а феновете продължават да държат клуба над водата, всяка една кампания за набиране на средства е успешна. В същото време публиката на ст. “Българска армия” може да се преброи на око, сред играчите и феновете личи фрустрация.

Колкото до Стойчо Младенов - не, той не е положителен герой в тази драма. Просто защото с постъпката си за пореден път показа, че колкото и да се прави на обединител на червената общност, обича най-вече егото си. Моментът за избухване срещу порочния модел на управление не бе спонтанно избран, Екзекутора е обигран и пресметлив - той дойде в най-важния момент от сезона за ЦСКА-София.

Може би с малката си революция Младенов е разчитал, че ще принуди Ганчев най-сетне да му угоди и направи това, което не направи миналото лято: да се освободи от Стойчо Стоилов и тежката структура и да даде цялата спортно-техническа власт на “треньора-обединител”. Не би. Как така Стойчо Младенов не предизвика тази буря още през декември, или в началото на годината, виждайки, че е пратен в осма глуха?

Не, на “Българска армия” нищо не се е променило от 2016 г. насам. И няма да се промени. Сладващият треньор вероятно ще се казва Саша Илич - легенда на “Партизан” (Белград), но и от него нищо няма да зависи. Много вероянто е още до края на годината да бъде сменен. Или да си тръгне сам - заради същото, за което и хората преди него. Това дори вече не е интересно. И смешно не е...

По-интересното е какво се случва с ЦСКА-София като клуб. Времето на този собственик изтича, но пък има ли кой да го наследи? Построяването на нов стадион не изглежда реална перспектива - не и за момента. Нестабилното управление на държавата също не помага в това отношение.

Ново спечелване на Купата ще осигури кредит от време точно до началото на новото първенство посред лято - не повече. След което започва старата песен - парче от попфолка.