"По-лоши от Хитлер". Истории за руските зверства край Киев

Трупове и гробове. Руини вместо улици. Безпомощни хора в средата на огромна пустош.

Първо какво? Да погребете любимите хора? Да потърсите някои неща, малкото неща, които може да са оцелели? Да проверите дали носят вода? Да потърсите лекарства? Всичко е сиво, измъчено. Всички кашлят.

Тишина. Само парчета калай, откъснати от покривите след снаряди, шумолят, повявани от вятъра.

Уплашени, гледат със страх в очите. Нямат време да свикнат отново със звуците и светлината. Не е толкова лесно, след като са прекарали дълго време в мазета. 

Всички истории в Буча, Ирпин, Бородянка започват така:

"Преди войната живеехме съвсем нормално. Е, скучно, може би. Но спокойно, не като в голям град..."

Екзекуция на улицата

Сутринта на 5 март. В Буча, на ъгъла на "Вокзална" и "Яблунская". Войната продължавала втора седмица. 

Ира Абрамова:

"Този ​​ден имаше експлозия. Нещо беше хвърлено на покрива като граната. Имаше и стрелба по прозорците. И казах на мъжа си: "Това е, имахме дом – вече не".

Съпругът й Олег извикал: "Не стреляйте, хей! Тук има само цивилни".

Четирима влезли в двора. С каски, униформени. Млади, всичките ниски. Никакви отличителни белези, само черните и оранжеви ленти на Свети Георги, символът на доблестта на руската армия.

 

Единият, явно началникът, проговорил. 

"Излезте. Ръцете горе. Защо се криете?"

"Защото се стреля. Страшно е", отговарила Ира.

"Не виждаш ли, че сме руснаци? Дойдохме да ви освободим. Кой друг е в къщата?"

"Никой. Само съпругът ми, аз и баща ми, възрастен мъж".

"О, къщата ти гори. Трябва да се изгаси. Давайте".

Покривът наистина бил в пламъци. Олег и тъстът му започнали да го гасят. Ира била отведена в двора за разпит.

"Къде са нацистите?"

"Тук такива няма".

"Не тук, но къде са? По-конкретно, адреси".

"Не знам".

"А кой гласува за фашисткото правителство? И защо убивате цивилни в Донбас?"

"Ние сме обикновени хора, нищо не зависи от нас".

Съпругът на Ира дори не е бил в армията: имал проблеми с гръбначния стълб. Бащата бил войник, но по онова време армията била съветска, украинци и руснаци воювали заедно.

 

"Всички сте виновни", лаконично обобщил страховитият син на Марс.

Олег, докато я разпитвали, бил прикован към оградата. Казали му да си съблече ризата и якето. Извели го на улицата.

"На колене ти се казва!", наредил един руснак.

"Момчета, какво правите? Недейте!", отвърнал Олег.

Бащата на Ира обяснява:

"Не чух изстрел, явно имат някакво специално оръжие. Казах им: "Викнете зетя ми, аз с този огън сам не мога да се спрява". А руснак ми отвърна: "Зетят вече няма да помага".

Ира разказва, че след това военният, който я разпитвал, просто се обърнал и си тръгнал.

"Излязох на улицата: Олег лежи. Сърцето ми още бие, та ще се пръсне, кръв тече от главата ми, ще получа сътресение. Още не ми е хрумнало, че е мъртъв".

Тя изкрещяла и извикала за помощ. Руснаците стояли от другата страна на улицата и пиели вода.

"Викнах им: "Убийте и мен!" Единият стана, приближи се, прицели се. И след това се ухили: "Ние с жени не воюваме". После се обръща към баща ми: "Вземи я, търси си го. Даваме ви три минути". Стоят, пият вода и зяпат. Интересно им е да ме гледат. Все едно са на театър.

 

"Руснаците са по-лоши от Хитлер", обяснява ми бащата на Ира.

След това навлиза в неприятни подробности:

"Изстрел от упор. Половината му глава беше взривена. Мозъкът му бе изтекъл, челюстта се бе обърнала..."

"Тате, спри! Не мога да издържа".

Ира изскача от къщата, баща й тръгва след нея.

"Виждате какво се случва с нея, да. Извинете я", казва той.

Ира смята, че това е било отмъщение. Не лично срещу Олег - обикновен заварчик, аматьорски футболист през уикендите. Отмъщение срещу цяла Буча, а може би и срещу цяла Украйна - затова, че не показа дължимата благодарност за "освобождението".

Ира си спомня последвалата окупация.

"Убиха мъжа ми и аз се чудих накъде да вървя. Къщата изгоря, Олег е мъртъв. "За такива като теб", ми казаха, "убежище има във фабриката".

Минаваме с баща ми покрай труповете на съседи. Те лежат на улицата като моя съпруг. С бели панделки над лакътя. Руснаците казаха на всички да имат ленти: какво означава това, ние сме цивилни.

През дворовете стигнахме до къщата на чичо ми, също на "Вокзална", но по-ниско - номер девет. В градината имаше руски танк, който стреляше оттам в посока Ирпин. И знам, че Олег не е далеч. Исках да се приближа към него - прогониха ме. През нощта сънувах, че го газят с танкове. Или че кучетата го разкъсват.

Отново идвам при тях - моля ги: "Върнете мъжа ми". И те отново: "Махай се оттук".

В продължение на месец Олег лежал на улицата в засъхнала кръв. Тогава руснаците си тръгнали, а Ира и баща й прибрали останките му в двора. Ден по-късно градските служби го отнесли.

"Страхувам, че в този хаос ще бъде погребан в масов гроб. А това е невъзможно. Невъзможно е за мен. Бяхме само двамата, всичките седемнадесет години. Той, аз и кучето. И още три котки.

Руснаците го застреляха, кучето избяга, а две котки изгориха. И сега съм сама. Е, едната котка остана. Не го искам в този масов гроб".

Карта на престъпността

На 27 февруари край "Вокзална", почти под прозорците на Абрамови, била унищожена руска колона с автомобили.

Руснаците навлезли в града и уверено напредвали към Киев. Планът бил бързо да се завземе столицата, да се прогонят "фашистите" и да се заменят с "наши".

Буча не била голяма цел за руснаците. Тя е предмостие за превземането на Ирпин. Важна позиция от запад за атака срещу Киев.

Но това, което се случи, се случи: руската колона беше унищожена.

Целият град се втурнал към "Вокзална", където танковете горели. Направили снимки и видеоклипове на унищожените машини. Снимките били публикувани онлайн, придружени с множество шеги.

Владимир Николаевич Сърбин, пенсионер, живее на "Садовая":

"Когато руснаците отново превзеха града, веднага започнаха да проверяват всички телефони. Виждат снимка от "Вокзална" - и те прибират: с каква цел си снимал, кога си станал част от фашистката артилерия и т.н.

Синът ми беше отведен така, вкараха го в мазето. Пребиха го почти до смърт. Слава Богу, че оцеля".

Руснаците навлезли на "Вокзална" за втори път на 5 март. И прочистването започнало.

Ира:

"Прочистването е, когато те изгонят от дома ти и те застрелят".

Историята на Ирина е само една от стотици.

Ето още една.

Виктор Турик, на осемдесет и две години. Застрелян е, затова че излязъл на балкона, след като получил заповед да си стои в дома. Руски танкист извикал: "Скрий се, дядо", но Турик стоял като стълб. Той не разбирал какво се случва: някакъв танк се намирал под балкона му. 

Разказва съседката му Ала.

"Руснакът се прицели, а ние викаме: "Не стреляйте, момчета, той е глух!" Но как ще си позволяваш да им крещиш. Прас - и Галя Турик вече е вдовица".

 

 

Синът на Люда Вердинская от "Водопроводная", на 54 години, бил убит, когато отишъл да изнесе боклука.

"Няма го вече. Моят Владислав го няма. Отивам при един руснак и го моля: "Кажи, какво му е, къде е?" Нищо не казват, само те гонят все едно си куче.

Чакам да се сменят, пак отивам: "Търся дете, разбери!" Никой от тях не каза, въпреки че знаеха отлично къде лежи. Те самите го застреляха.

Намерих го по-късно, когато отидох да събирам нещо за разпалване. Аня Копачкова и Юра Мартиненко лежаха наблизо".

Очевидци разказват и за смъртта на жена, която ще представим като "Ю." Тя се скрила в най-голямото убежище на центъра, но вече била травмирана.

"Тя разказа ужасни неща. За всичко, което й се случило, просто са й повредили ума. Понякога просто сядаше на центъра на мазето и се облекчаваше пред всички. Или се събличаше".

"Тя дори не плачеше, тя виеше. Всяка вечер. Знаете ли, дори се колебаехме дали да не я изгоним".

Това споделят хората, които са прекарали най-тежките дни от живота си в убежището заедно с "Ю". Тя била застреляна от руски войник, след като излязла навън в търсене на огън, за да свари вода. Не се знае защо е била убита. 

След 5 март картата на потъналата в зеленина Буча изглежда различно. Преди това върху нея бяха маркирани църкви, болници, търговски центрове, в покрайнините - детски санаториуми и старчески домове.

Днес се маркират местата, където са извършени на престъпления: Църквата "Св. Андрей Първозвани" - близо до масов гроб. Ъгълът на "Яблунская" и "Яремчук" - най-бруталният руски контролно-пропускателен пункт. Тела на цивилни с вързани ръце по улицата. Детският санаториум на "Институтска" - място за мъчения. Старческият дом на "Михайловски", където бяха открити труповете на множество възрастни жени.

Отбрана

Полуизгорял труп на руски войник лежи на пътя за "Дмитриевка". Бог знае откога. Има азиатско лице. Танкът му е унищожен. Опитал се е да се измъкне от горящата желязна кутия. Повечето от събратята му така и не са я напуснали - кости и пепел.

Сигурно са отброявали времето преди да достигнат пределите на Киев. Вероятно са си представяли как ще ги посрещнат като победители и са си мечтали за предстоящия по-добър живот.

 

Но ето я засадата. Пехотният разузнавач, който вървял няколкостотин метра напред, първи загинал. Започнали да стрелят в предната и задната част на колоната, после по тези, които били в средата. Споменатият танк се опитал да се обърне и да се скрие. Отначало дори изглеждало, че е възможно.

Близо до тялото има тенекия - вътре говеждо месо. Остатъци. Салфетки. Чаени пакетчета и войнишки бисквити. 

Украинската съпротива от самото начало показа своята решимост. Взривени мостове, разбити от багери магистрали. По ключовите пътища бяха съборени дървета, бе сложена тел, покрай пътищата набързо бяха изкопани окопи.

А в окопите - довчерашните цивилни чакат с "калашници", бутилки "Молотов" и противотанкови гранати. Не можеш да пробиеш такава защита. 

"В Киев например Въоръжените сили на Украйна първоначално контролираха само главните улици. Имахме само "калашници" и бензин. Бяхме готови да измрем.

За щастие ВСУ ги завзе отново. Тогава вече получихме нормално бронебойно оръжие. Съвсем друга работа", разказва журналистът Павел.

Александър Радзиховски пък казва:

"Все още не разбирам как се стреля с "Калашников". Работя в IT сектора, дойдох да се бия от Лондон. Моята област са дроновете. Търсим вражески групи и предаваме информация на артилерията. Това е моята роля в тази война".

В наистина горещи точки отбраната се поддържеше от армията. Добре въоръжена, с богат опит през осемте години на войната.

Руснаците просто не успяха да пробият и заседнаха. 

Мъртви души

В Бородянка (тринадесет хиляди жители преди войната) улиците са в руини. 

Руснаците мислели да прокарат тук коридор за прехвърляне на войски. Но веднага щом се появявал танк или БТР, започвала стрелба. В отговор те се блъскали безразборно в многоетажни сгради. Но градът не се отказал.

Или камион на някоя улица ще пламне, после танк ще падне под градушка от камъни, накрая ще гръмне БТР... Трябваше да извикат военновъздушните сили за помощ. 

 

"Моят апартамент беше на четвъртия етаж. Ако някой ми бе казал преди два месеца: "Коля, къщата ти ще бъде взривена от снаряди", вероятно бих го изпратил в психиатрична болница", разказва местният жител Николай.

Страничната стена на многоетажната сграда, в която е живял Николай, се клати пред очите ни. Предстои да се срине. Той ми се извинява:

"Ще тичам, може би ще успея да извадя нещо".

Скелетите на къщите в Бородянка приличат на къщи за кукли. Вижда се кой каква кухня е имал. Какъв душ - или може би вана?

По улиците се забелязват хартиени вещи от бомбардираните апартаменти - албуми със семейни снимки, написани на ръка рецепти, любовни писма, лекарски рецепти.

Руските бомби разкриха семейни тайни. Училищните дневници и домашните библиотеки бяха изложени на показ. На поляна пред къща, която вече не съществува, стои подгизнало издание на "Мъртви души". 

"Когато тези къщи бяха бомбардирани, ние хукнахме към тях, за да спасим хората. И руснаците ни прогониха, не ни позволиха да се приближим до развалините. А оттам се чуват писъци. След време заглъхнаха.

И тогава вече ни позволиха да ги вадим".

Руснаците мразили Бородянка до такава степен, че преди да я напуснат един от войниците стрелял по бронзовата статуя на Тарас Шевченко. Когато руските танкове си тръгнали, местните завързали на главата на поета парче бял чаршаф.

Окупация

Людмила Николаевна, преподавателка на 3-ти "Б" клас от 4-то училище в Буча, изпратила следното съобщение до родителите на своя клас на 18 март:

"Здравейте, скъпи родители. Днес дойде ужасна новина. Засега няма официално потвърждение. Сърцето и душата ми отказват да приемат това. Семейство Чекмареви са загинали на излизане от Буча. Молете се за тях, който може."

Обаждам се на Людмила Николаевна. "Да, така беше."

На 5 март колата на Чекмареви, които се канели да се евакуират, била обстреляна от руснаците. Маргарита ("майката на моя ученик, знаете ли, такава активна жена, председател на родителския съвет"), деветгодишният Матвей ("отличник, нашият клас участва в специалната програма "Интелект на Украйна"), неговият петгодишен брат ("родителите казаха, че при нас ще го пратят на училище"). Таткото може да е още жив ("Чух, че кракът му е откъснат").

 

Отивам в Буча. Гледам колите с куршуми по броните им. Тези с бели знамена. И с надписи "Деца". Изрязани от куршумите прозорци. И кръв.

Известно време след разстрела се отдали на грабеж. Гледам разхвърляни куфари, чанти, портфейли, портмонета. Търсели са пари и злато, останалото май не ги е интересувало.

Може би това спретнато "Мицубиши", което е било подложено на обстрел от всички страни, е колата на Чекмареви? Бащата, разбира се, шофира. До него Маргарита. На седалката до женските останки има гребен и кутия за прах. Момчетата бяха ли отзад? От багажника надничат одеяло и пуловери - всичко, което са успели да вземат на път.

На руските контролно-пропускателни пунктове навсякъде виждам следи от кръв или мъртви тела. Тук е загинал мъж на мотоциклет. Прострелян в главата, лежи в канавката. 

Правили са каквото си поискат. При опит за съпротива - приклад в главата или куршум в челото.

"Прониква в къщата ви през нощта. И какво ще му направиш? Ръцете горе, усмихваш се. Отговаряш много учтиво. Защото има автомат и всеки момент може да стреля", разказва Адам, пенсионер от Бородянка.

В Бородянка забелязвам ремарке, пълно с телевизори, компютри, телефони. По някаква причина то е оставено така - като доказателство. Тук руснаците са си поделили трофеите. Бижутата, които са преценили като недостатъчно ценни, били оставени в щаба. Останалото било прибрано.

 

Забелязвам място, където преди е имало банкомат. Руснаците дошли и го извадили. Магазинът с мобилни телефони, кръчмата, салонът за компютърна техника - всички са празни.

"Не остана нито един павилион, който да не е ограбен. Това са всички мои наематели. Не знам какво ще правят сега", разказва Роман, който е собственик на местен пазар.

На изхода от Буча към Бордянка е "освободен" огромен магазин на "Йуск".

---

Репортажът на Павел Решка е публикуван в полския ежедневник "Политика", а след това препечатан в руската версия на "Свободна Европа". Преводът е на Клуб Z.