Цял ден днес тези кадри стояха пред очите ми. Не разбирам как можем да живеем с всичко това.

Някой ден видеото (на двама невъоръжени цивилни, застреляни от окупаторите край Киев) ще бъде показвано в руските училища като част от програмата за депутинизация. Е, и в международния трибунал за военни престъпления срещу Русия, разбира се.

Но, по дяволите, до тогава някак трябва да живеете, без да се превръщате в радиоактивна пепел (е, или просто пепел след кремация). За тези, които все още не са запознати, ще обясня: на кадрите се вижда как руските военни нахлуват в магазин за велосипеди близо до Киев. Охранителят на салона и собственикът му се приближават до тях, говорят нещо с войниците и след като изчакат украинците да се отдалечат, ги застрелват в гърба. След това, сякаш нищо не се е случило - ограбват салона и пият водка.

Престъплението случайно попадна в камерите и така влезе в историята. Хиляди други кланета, често много по-жестоки и сложни, не бяха заснети от камери за наблюдение. Съвсем очевидно е, че копелетата, които стрелят в гръб обикновени цивилни, очевидно не са за първи и последен път правят подобно нещо. А какво правят, когато срещнат млада жена? Малко момиченце?

Нека се разберем: това са нашите съграждани. Вашите съседи, роднини, спътници. Нашите хора са освободители и победители. Копелетата Путин ще получат медал с поредния таен указ. А на студентката, която на лист А4 написа "Мир по света", ще пришият наказателно дело и ще решат съдбата ѝ. Безкрайно се възхищавам на тези, които останаха в страната и се стремят да я променят към по-добро отвътре. Вие сте герои. Но е важно повече да не се поддаваме на илюзии: това е тяхната страна, не вашата.

---

Коментарът на руския журналист Андрей Лошак е публикуван на страницата му във Фейсбук.