Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006), Орден на почетния легион (2013), както и на Командирски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.

На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Еровеев дава изключителното право на Клуб Z да публикува есетата му на български език. Преводът е на Иван Тотоманов.

Путин все повече се превръща във Владимир Ненадейни. Нали все повтаряше, че мобилизация в Русия няма да има – и изведнъж бам, ето ти я мобилизацията на цялата Рус. И многото протестни акции в много части на Русия. На арестуваните протестиращи им раздават повиквателни – добре дошли на война!

Владимир Ненадейни изненадващо реши да проведе референдуми в източните области на Украйна с цел да ги присъедини към Русия. Няма защо човек да ходи на врачка – резултатът е положителен, разбира се. Дали обаче тези мероприятия ще приключат войната с бърза победа (за победа засега са достатъчни окупираните територии), или ще я направят още по-мащабна? Военната доктрина на Русия предполага употребата на ядрено оръжие, ако има заплаха за сигурността на страната. Херсон, Донецк, Запорожието, Луганск – за Путин това вече е Русия. Чакайте ядрената война. „Това не е блъф“ - каза го лично Владимир Ненадейни.

На фона на ужасите на войната – от Буча до Изюм, от въпиещото включване на части от Украйна в Русия и възможното ядрено решаване на конфликта – въпросът за бъдещето на Русия се прекършва под действието на мъчителни емоции. Украинците, жертви на войната, виждат в Русия изключително страна агресор и за тях е важна победата, разгромът на живата сила и на военната техника на руската армия. Те мечтаят да поставят Русия на колене – да, така си представят бъдещето на страната, решила да ги пороби, да изтрие от лицето на света украинската държавност. Русия на колене и изплащаща огромни контрибуции, страната, презряна и презирана за години напред, разкаяла се и проклинаща самата себе си или пък стоварила цялата вина върху Путин – това е идеалът, особено за украинците, загубили свои близки във войната. И дали Русия ще се разпадне на парчета под тежестта на вината си, или пък ще си остане огромен аморален почти континент – за това изобщо не им пука и това е разбираемо.

Но ако погледнем бъдещето на Русия през руски очи, перспективата се променя, та дори ако става въпрос за противниците на Путин, независимо дали са вътре в страната, или са се изнесли. Покрай яростната критика на Путин, която си е част от либералното покаяние за целия този ужас, дори най-яростните противници на Кремъл окайват руските войници, това пушечно месо, сред което има хиляди и хиляди руски затворници, бандити и убийци, на които без никакво юридическо основание са заменили присъдите с военна служба и смърт в Украйна. А сега към тях се прибавят и стотици хиляди  мобилизирани жители на Русия. Войната така или иначе вече влиза във всеки руски дом. Какво да се прави? Мобилизираните, нашите руски мачовци, тръгват към Украйна, та да си пострелят, други искат да избягат от страната където и да било или пък да си отрежат показалеца, та да не ги мобилизират, или да влязат в затвора – та поне да останат живи.

Много от либералните противници на Путин мечтаят за по-бързо свършване на войната – че едно примирие ще стане основа за бъдещето на Русия, умила се от ежедневния си позор. Но това е само илюзия – войната е толкова ужасна, толкова много е разрушено и унищожено, че Украйна няма да подкрепи мечтите на тези миротворци. С този коз игра Путин, особено при отстъплението от Харковска област, като ни уверяваше, че тъкмо украинците са тези, които не искат преговори. В един момент реши да си поеме дъх, за да започне с нови сили раздирането на Украйна, та да доведе войната докрай и изцяло да подчини и да всмуче Украйна в Русия.

Бъдещето на Русия е широко отворено за всичките тези опции. Лоши и адски лоши. Но пък вариантите са кът. Има и добри опции, но те май спадат към раздела политически чудеса.

Дайте да ги видим всичките тези опции.

Нашите либерали и много опозиционери, Навални включително, вярват в чудесната Русия на бъдещето. Откъде ли се взима тази тяхна вяра? Основана е на това, че броят на руснаците, които подкрепят авантюрата на Путин, е преувеличен от социологическите анкети, които в една тоталитарна страна не са обективни. А след като е така, то с продължаването на военните действия и хаотичната мобилизация скритото недоволство ще продължава да расте – и заради убитите войници, и заради дискомфорта, породен от международните санкции, и в крайна сметка това ще доведе до революционен взрив, който ще унищожи путинската система. Ще се насрочат свободни избори и великият руски народ с чувството на справедливост и изпълнен дълг ще гласува за опозицията, която ще докара на власт въпросния Навални.

Този вариант е нереален. Той си е чиста утопия. Вярно, организаторът и вдъхновителят на тази война е един-единствен човек и вие знаете името на този човек, но революционният взрив в днешна Русия, това е, както би казал Достоевски, сънят на смешния човек. Съратниците на Путин на практика разчистиха цялата опозиция. На мястото й от време на време възникваха и ще възникват както лични, така и масови протести. Така например обичаната от целия руски народ прекрасна певица Алла Пугачова наскоро поиска от министерството на правосъдието да я третират като чужд агент, понеже за чужд агент е обявен съпругът й Максим Галкин заради последователните си антивоенни призиви. Това породи доста голям шум, но няма да доведе до революция в Русия. Също както няма да доведе до революция и обявената мобилизация. Властта ще се оправи – тя има вълча захапка.

Народът е натровен от пропагандата и изобщо не симпатизира на политиката на Запада. От много отдавна му е внушено, че Западът иска да вземе на Русия природните й богатства, че на всичкото отгоре и да я разпарчедоса. Това не го е измислил Путин,  той просто се възползва от него, за да продължи царската си кариера до безкрайност. Хората в дълбоката руска провинция живеят в такава бедност, че на практика не усещат санкциите. Свободното гласуване обаче може да тласне Русия към някой ултра-Путин и крайнодесните патриоти може да вземат властта, макар самият Путин в течение на войната да се преражда в улта-Путин*, Владимир Ненадейни и Страховити. Тоест народна революция изобщо да не чакаме.

Затова пък има надежда Путин да бъде заменен от някой негов кремълски привърженик, може би дори приятел, който според историческата логика на развитието на събитията може след Путин–Сталин да стигне до модела на новия Хрушчов. Този сюжет е най-смислен. За реализирането му има два варианта. Първият: Путин слиза от властта поради заболявания (които целият антипутински свят му приписва без според мен основателни причини) или за да се приобщи към отишлите си, както наричат онези, дето са се преселили в отвъдния свят. Това би било повторение на сталинско-хрушчовския вариант в най-чист вид. Вторият: свалят го неговите си хора, както става с Хрушчов през 1964-та, когато Политбюро най-конспиративно го сменя с Брежнев. Този вариант куца с това, че днес нямаме и най-малкото подобие някой покорен на волята на Политбюро. Някои смели регионални депутати в Петербург и Москва призовават за импийчмънт, но този жест се отнася по-скоро към личния им героизъм, отколкото към политическата перспектива.

И така, ако Путин се пресели в по-добрия свят поради биологични причини или пък там го пратят приятелчетата му, бъдещето на Русия и в двата случая ще е „хрушчовско“. Около Путин няма хора с неговия властови потенциал. На самия Путин му трябваха много години, за да стане диктатор. Най-вероятно на мястото на Путин ще бъде издигнат човек, който на първо време да удовлетвори всичките кремълски началници. За тях войната с Украйна продължава прекалено дълго. Меките кремълски кресла вече им глождят задниците. Те скандират военните лозунги подир Шефа, но по-скоро като изпълнители, а не като идеолози. Има и идеолози, трима-четирима най-горе, но тяхната идеология е подчинена на прославянето на Путин, подлизурска и без Путин не може да се повтори убедително. Днешните изпълнители на волята на Путин ще си изберат умерен началник, който да си трае и да мълчи (като шефа на Москва Собянин, макар че той не винаги си трае), или такъв, който яростно крещи нехарактерни за него ругатни по адрес на Запада като Медведев.

Значи, Путин се маха и военните действия приключват, най-вероятно доста бързо. Русия се оттегля в границите от 23 февруари 2022 година и от тези си позиции предлага да се започнат преговори. Киев държи да си върне Донбас и Крим – московските началници ясно дават да се разбере, че са готови да пожертват Донбас, обаче Крим хайде да го оставим за по-нататък. Под натиска на колективния Запад Киев най-вероятно се съгласява с тези условия.

Следва цял керван дипломатически преговори. Темата за Крим се отлага, но желанието за сътрудничество със Запада се разгаря все повече. Не толкова заради отмяната на санкциите, но и поради чувството за близостта на Русия, особено културна Русия, с Европа. Дори в сталинските времена, пък и сега, културните елити (въпреки всичките разкрити и неразкрити проправителствени доносници) са смятали и ще продължат да смятат европейската цивилизация за родна майка на руската култура. Вярно, имаме славянофили, които настояват за пълно откъсване от Европа, но дори техните аргументи са просмукани от европейската философска методология на романтизма. Ние непременно ще се върнем в Европа дори при един нов Хрушчов на прехода и ще дойде следващото историческо пролетно затопляне.

Лошото обаче е, и това е очевидно, че на нас, руснаците, също като на германците след 1945 година, никой няма ей така, веднага да ни прости Мариупол, Буча, Изюм и путинските така наречени референдуми. Може да се напъваме колкото си щем да тръгнем по следите на Западна Германия след войната, но разговорите за руската вина няма да спрат, също както не са спрели в Германия. За което в частност свидетелства поучителната книга на Карл Ясперс за германската вина. Ще дойде смутно време и ще ни отрежат от бъдещето. С други думи, няма да ни стига кислород, ще се задъхваме в атмосферата на отчуждението.

Не изключвам да се намерят доста страни и доста западни културни елити, които ще поискат да подкрепят Русия на бъдещето. Но от това нейното бъдеще няма да стане прекрасно, поне в обозримото бъдеще. Ако след Втората световна война дори сталинска Русия се е водела страна победителка и така или иначе е привличала симпатиите на европейските комунисти, днес такива комунисти няма и никой няма да я нарече победителка. Ще ѝ е много сложно да загуби днешната война, която, както вече казах, може да премине в ядрен вариант и да изпепели целия свят. Загубилият играта Путин вече е Путин лузъра, тоест не-Путин, с такива хора авторитарната система не се церемони. Той ще слезе от поста си преди поражението, под натиска на кремълските другари, понеже те знаят (пък и ние също), че той няма да приеме дори намек за поражение, а да се измисли фиктивна победа, особено след дори само локалните успехи на украинското контранастъпление, не е лесно. Успешните действия на мобилизацията са проблематични. Някои ще попитат: ами къде са генералите, които могат да направят военен преврат? Е, тези генерали така се издъниха на фронта, че не им е до преврат. Те не са колективен маршал Жуков, по-скоро са анти-Жуков.

И на Русия за доста време ще ѝ бъде отнето не само прекрасното, но дори и обикновеното бъдеще. Украйна, а също и Полша и балтийските страни ще направят всичко за това и в своята си координатна система ще са прави. А ако Русия остане без бъдеще, има опасност за едни и радост за други, че ще се разпадне. Съветският съюз не издържа поражението си в Студената война – дали Русия ще издържи слизането от престола на цар Путин?

Светът ще продължи напред без Русия, ще си открие бъдещето в системата на други политически координати, където Русия ще играе незначителна роля. В крайна сметка може да я сложат в списъка на някои африкански страни от типа на Нигерия.

И само чудо може да даде на Русия прекрасно бъдеще. Но как? Като Навални или някой друг от опозицията излезе от затвора и дойде на власт? Но ние не сме Южна Африка от времената на апартейда. Не само че се изложихме осрахме в собствената си страна, ами сринахме и Мариупол. Така че да сравняваме Навални с Мандела е сложно. Но пък за руската култура това ще е благодатна почва. Ще се нахвърлим върху естетиката на поражението с такава страст, с такова самобичуване, че ще ни чете половината свят, и киното ни също ще блесне. „Не знаете ли, че и на бунище/ може стихът да се роди без свян“** – пише Ана Ахматова. Тъкмо като за бъдещата прекрасна, прегърнала културата Русия.

*От ultimate (англ.) - термин в компютърните игри, когато на последното ниво рискуваш всичко, за да победиш. - Б. пр.

** Цитат от стихотворението „Творчество“ в превод на Петър Велчев. – Б. ред.