Политиката не е спорт. В политиката може да си на първо място и да не си победител. Дори Бойко Борисов започна да го разбира.

В политиката може да си предизвикал избори, да си ги спечелил, дори да имаш мнозинство и пак да не си победител. Дори ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" започнаха да го разбират.

Победителят на последните 4 парламентарни избора у нас е само един. Нарича се "Демократична България". Нищо, че според резултатите си тази коалиция е по-скоро в зоната на изпадащите, ако използваме спортна терминология.

Преди няколко месеца "Продължаваме промяната" спечели изборите. Първото, което Кирил Петков каза тогава е, че ще търси сътрудничество с "Демократична България". Днес ГЕРБ е първа сила и Борисов отново се обръща основно към "Демократична България". Случайност?

Това не е комплимент към лидерите на коалицията. Напротив - те често са неадекватни и не се държат на висотата на положението, което им е отредено. Първото място на "Демократична България" се дължи на хората, които гласуват за тази формация.

Преди 5 години политиците, които представляват тези хора, не се обединиха, изпаднаха от парламента и оставиха ГЕРБ да си разиграва коня цял мандат, без реално да има опозиция.

После пък се почна едно градене на мостове - ум да ти зайде. Унижение след унижение - юмрукът на Радев, чалгата на Слави, промяната на Кирил и Асен. Добре, че все пак издигнаха кандидат за президент и не подписаха нищо с БСП.

Лидерите на "Демократична България" хвърлиха много време и усилия да търсят обединение с други партии. Ако бяха хвърлили същото време и усилия да промотират собствената си идентичност на единствената безкомпромисно евроатлантическа формация и да се опитват да привлекат повече хора към тази кауза, то кой знае - вероятно и тяхната политическа съдба, и съдбата на България като цяло щеше да е различна.

Добре, че са избирателите им, та да им гарантират първото място, независимо от всичко. Това са хората, които останаха верни на синята идея и отказаха да се преквалифицират в царисти и гербери. Това са хората, които протестираха срещу ГЕРБ още от първия й мандат. Тези хора са автентична политическа прослойка, те не са се пръкнали изпод нечия генералска фуражка. Мнението на тези хора имаше тежест дори когато не бяха представени в парламента.

Това са хората, които отстояват идеалите на българските възрожденци да сме равни с другите европейски народи. Днешната партия "Възраждане" няма нищо общо с оригиналното българско Възраждане, защото тя иска да ни върне обратно в Евразия.

Политиците в "Демократична България" - къде на шега, къде на сериозно - понякога се оплакват от своите избиратели. Хем са малко, хем пък са злопаметни, претенциозни, помнят всяка малка грешка - волна или неволна.

Гласуващите за "Демократична България" и други подобни формации през годините бяха около 300 хил. В средата на миналата година станаха 350 хил., в края обаче паднаха до 165 хил. На последните избори са 185 хил.

Хората, които са безкомпромисни европейци, винаги са били малцинство. Още от времето, в което Васил Левски е бродил из България, за да прави комитети. Но в крайна сметка именно тези хора са надделявали. И за това днес има държава България. Изборите през 1997 г., когато тези хора получиха 137 мандата в парламента, за съжаление са по-скоро щастливо изключение от правилото.

Истинска промяна в България ще има, когато на власт дойде правителство, което изпълнява това, което тези хора очакват - върховенство на закона по европейски образец и безкомпромисна евроатлантическа ориентация. Не едното за сметка на другото, както е досега. И двете заедно, в комплект.

НАТО е създадено, за да защитава държавите, в които има демокрация и върховенство на закона. Да си член на НАТО, но да нямаш върховенство на закона, е на гол тумбак - чифте пищови.

От политиците в "Демократична България" не се очаква нищо друго, освен да представляват своите избиратели. Да се съсредоточат върху това, вместо да се оглеждат за партньори. Току виж някой ден са спечелили първото място не само в политическия смисъл, но и в спортния.