Чешкото председателство на ЕС ще очаква Съветът на ЕС да вземе решение през декември за присъединяването на България и Румъния към Шенген.

Това заяви Микулаш Бек – министърът по европейските въпроси на Чехия.

Той говори на дебат в Европейския парламент в Страсбург, посветен на бъдещото влизане на двете страни в пространството за свободно движение.

Почти всички изказали се бяха единодушни, че София и Букурещ изпълняват всички критерии за присъединяване. Само вътрешни политически борби в страни като Нидерландия все още са причина те да бъдат несправедливо държавни пред вратата.

Евродепутатка от Ниската земя дори разкритикува в залата премиера на страната си и заяви, че Шенген принадлежи не на его, а на европейците.

Единствено крайната десница в ЕП възрази срещу разширяването на Шенгенското пространство. Германският евродепутат Гидо Райл дори си позволи да нарече Румъния „Дивия Запад“. В резултат български евродепутати се присъединиха към румънските си колеги и отвърнаха с остри нападки. Той заяви също, че българската граница е била контролирана от мафията.

И двете страни чакат вече 11 години присъединяване към Шенген.

Евродепутатите трябва да гласуват резолюция по въпроса след две седмици. Последна дума обаче има Съветът на ЕС.

Идната седмица и в България, и в Румъния ще пристигнат доброволни проучвателни мисии на Европейската комисия, потвърди Микулаш Бек. Те са поканени от правителствата на двете държави. Целта е осигуряване на необходимото единодушие в Съвета.

„Шенген е перлата в короната на ЕС“, заяви зам.-председателят на ЕК Маргаритис Схинас, чийто ресор е насърчаването на европейския начин на живот.

Комисарят припомни, че в зоната за свободно движение членуват 26 държави, някои от които дори не са членки на Съюза. Това означава нов начин на живот. В Шенгенското пространство живеят 420 милиона души. Една пета от тях обитават бивши гранични зони.

Схинас даде много висока оценка на властите в София и Букурещ за справянето им с управлението на външните граници на ЕС. Те са били и за пример по отношение на вълната от украински бежанци.

„Горди сме с тези страни“, изтъкна гръцкият еврокомисар.

Манфред Вебер – председател на групата на Европейската народна партия (ЕНП), увери, че тя винаги е подкрепяла разширяването на Шенген с нас и северните ни съседи.

Ако България и Румъния не бъдат най-после приети в Шенген, това може да доведе до силни антиевропейски настроения в двете държави, предупреди испанската евродепутатка Ираче Гарсия – председател на парламентарната група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД). Тя бе инициатор на дебата. Гарсия е и българска балдъза – сестра й е омъжена за наш сънародник.

Депутатка от Нидерландия срещу своя премиер

„Срамувам се, че българските и румънските граждани не са третирани равноправно. Правитулството на Нидерландия заема позиция, която не може да бъде оправдана. Обръщам се към премиера Марк Рюте да не се прилагат двойни стандарти и тези страни да бъдат приети“, заяви в залата нидерландката София ин 'т Велд от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Тя е яростен критик на бившия премиер Бойко Борисови и бе част от делегация на ЕП, участвала в проучвателна визита у нас преди година.

Сънародничката й от групата на „Зелените“ Тинеке Стрик обаче предупреди, че расте броят на насилственто върнатите мигранти от българската и румънската граници. Тя цитира доклад на „Хюмън райтс уоч“, че наши граничари бият мигранти и пускат срещу тях кучета и ги връщат обратно в Турция. А румънците правят същото по посока на Сърбия.

„Присъединяването към Шенген на фона на такива доклади означава, че ще оправдаем такива нарушения. Но моята група е за обективно решение, основаващо се на оценка на заслугите на двете страни“, каза Стрик.

България и Румъния да не ескалират насилието по границите си с единствената цел да впечатлят „психопатския елит“ в Европа с „постиженията“ си. Този съвет отправи добре известната у нас ирландка Клеър Дейли от радикалната левица. През 2020 г. тя често идваше у нас и подкрепяше протестиращите срещу правителството на Бойко Борисов.

Крайно десен германец обяви Румъния за „Дивия Запад“, а границата ни - за контролирана от мафията

Гидо Райл от крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и парламентарната група „Идентичност и демокрация“ (ИД) предизвика канонада от атаки заради обидно изказване по адрес на Румъния. Наши евродепутати се включиха на страната на колегите си отвъд Дунава.

„Наскоро опознах Румъния. Ще я опиша така – това е „Дивият Запад“ в средата на Европа В Украйна видях много по-добра инфраструктура и ред. Как може страна с такава инфраструктура, толкова корумпирана и престъпна, да е член на ЕС Запитах се дали някой видя това. Явно не“, каза Райл.

По думите му парите, които се инвестират в корумпираните държави, се използват за по-нататъшна корупция.

„Българо-турската граница дълго време бе в ръцете на мафията. Държавата вече си я върна, но това значи, че мафията носи униформа“, продължи Райл.

Накрая той заключи:

„България и Румъния не трябва да са нито в ЕС, нито в Шенген.“

Излиянията на германеца накараха водещата заседанието Хейди Хаутала да му припомни, че в залата не се допускат непристойно поведение и обиди. Тя обеща да съобщи за поведението на Райл на председателя на ЕП Роберта Мецола и да поиска наказание.

„На колегата от Германия ще кажа, че всички коридори с нелегални мигранти към Европа са германски“, отговори му ядосаният Андрей Слабаков от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

„Ако Румъния не беше си свършила работата по границите, той наистина щеше да види какво значи „Дивият Запад“, заяви евродепутатът от северната ни съседка Дачиан Чолош (ОЕ).

Какво мислят българските евродепутати

Главните причини да не ни приемат в Шенген са икономически, смята Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР). Българите и румънците са сред най-големите превозвачи. Но когато са извън свободното пространство те са ограничени. По този начин Европа взема хляба от ръцете на българските предприемачи.

Години наред различни аргументи са причина за отлагане на членството на България и Румъния, посочи Илхан Кючюк (ДПС/ОЕ). 

„Трябват сериозни политически решения от отговорни политици. Не може едни да бъдат държави но вратата, въпреки че са част от ЕС, а други да се ползват с големите блага. И възможностите на Съюза. Така се създава двойно качество на гражданите – едните са повече граждани на ЕС от други“, категоричен бе той.

Гражданите са изморени от този дебат, е мнението на Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП). Всеки път те чуват едно и също – че една или друга страна не взима решението за приемането им в Шенген поради свои вътрешни проблеми.

Петър Витанов (БСП/СиД) припомни, че българите са расли над четири десетилетия зад Желязната завеса. И най-голямата полза от членството в ЕС за тях е правото на свободно движение. То обаче идва под условие, а пред двете държави се поставят все нови и нови критерии, в пълен разрез с правото на Шенген.

Икономическата цена от всичко това според него са оперативни и инвестиционни разходи за трансгранични работници, туристи, автомобилни превозвачи, товари, опашки по границите, пътни инциденти, замърсен въздух. Но има и по-страшна цена - подкопаването на доверието в ЕС и неговите институции, усещането, че гражданите ни са втора ръка, че има едни правила за богатите и други за бедните.

За Желязната завеса говори и Андрей  Новаков (ГЕРБ/ЕНП):

„Тя не беше просто израз, а разделителна линия между два свята. Един - на бариери и бодлива тел и друг – на свободен личен избор. Това беше толкова силна разделителна линия, че превърна Берлинската стена в символ на Студената война. Най-голямата победа в Студената война бе събарянето на тази стена. Но особено ценен урок ни преподадоха хората от двете страни на стената. Можеш да копаеш тунели, да проектираш балони, да плуваш в студените ледени води. Но желанието за достоен живот побеждава.“

Според Новаков днес, 33 години по-късно, сме изправени пред същия урок, и, изглежда, не сме го научили. От символ на падането на границите Шенген се е превърнал в нова Желязна завеса и повод едни държави да сочат други с пръст.

Новаков припомни, че България е държава на 1300 години. А българите и румънците са европейци, колкото и всички останали.

„Днес Европа е поставена пред същия избор. Въпросът е този път от коя страна на стената ще застане - на европейското единство или на националните рейтинги. Не забравяйте обаче, че политиката вече съществува не за да строиш стени, а а ги събаряш“, завърши Новаков.

„Колкото повече се демонстрира пренебрежението към нашите граждани, толкова повече ще ги отблъсквате от ЕС. Искате вътрешен конфликт ли?“, попита Андрей Слабаков.

Проблемът е каква всъщност е пречката, каза Радан Кънев (ДБ/ЕНП). 

„Правителствата, които блокират България и Румъния за Шенген, дължат честен и ясен отговор. И искам да подчертая, че те не го дават“, посочи той.

Кънев изтъкна, че често, макар и неофициално, се споменава корупцията.

„И тук поставям въпроса по какъв начин изолирането на България и Румъния помага на борбата с корупцията. По какъв начин затварянето на нашия бизнес в тесни рамки помага той да бъде освободен от корупционната хватка. Напротив – принципът тук е точно обратният. Не може гражданите и бизнесът да бъдат наказвани заради корупцията на своите управляващи. Те трябва да бъдат подпомогнати. България и Румъния трябва да влязат в Шенген незабавно и да получат по-голяма помощ в реформирането на службите си и правосъдната си система“, заяви той.

Цветелина Пенкова (БСП/СиД) е на мнение, че насред толкова кризи България изразходва оскъден публичен ресурс, за да поддържа вътрешен граничен контрол с Румъния и Гърция, вместо да насочи този ресурс към претоварената външна европейска граница с Турция.

Разширяването на Шенген с България и Румъния ще бъде успех на ЕС, а ново отлагане ще работи единственот в полза на хибридната война на Кремъл срещу Европа, смята Александър Йорданов (ГЕРБ/ЕНП).

Социалистът Иво Христов припомни за отстъпките, които е направила България. Така сме вдигнали ветото срещу Северна Македония, за да не спрем разширяването на ЕС. Поели сме своето бреме, като сме поздволилри на над 100 000 украинци да намерят покрив у нас. А междувременно стотици хиляди българи, които работят в шенгенските страни и повишават благосъстоянието им, висят по границите. И това става заради една страна членка, която държи кандидатите пред вратите.

Румънски депутат иска съд

Ако двете страни не бъдат приети в Шенген, може би е добре да се обърнат към съда, смята румънският социалдемократ Виктор Негреску.

„Не е ли европейски патриотизъм онзи румънски строителен работник, който ви е построил къщата, да мине невъзможни проверки, за да стигне по Коледа у дома?“, попита либералът Николае Щефануца.