Руската провокация срещу България във връзка с експлозията на Керченския мост продължава и, както пише Александър Блок, стана "безпощадно ясно", че тя има за цел да дискредитира страната ни с последствията, които това би имало на фона на войната в Украйна.

Вместо да тичат да "проверяват" твърденията на Русия, която ни е обявила за вражеска страна, българските власти трябва да потърсят солидарност в НАТО, позовавайки се на текст в договора ѝ, който визира точно такива ситуации.

България се нуждае от помощ на  разузнавателно ниво, защото очевидно Русия я е набелязала като слабо звено в алианса.

След като българското правителство, без никой да го е карал, вчера подробно и публично се отчете какво е установило по обвиненията на шефа на руския следствен комитет Александър Бастрикин (апропо - обект на европейски санкции), днес руската Федерална служба за сигурност (бивш КГБ) чрез пропагандната агенция РИА Новости разпространи своята подробна версия откъде и накъде, включително и през България се е движил товарът на взривения на моста камион. 

Няма изрични обвинения, а само достатъчно груба инсинуация, че украинската "бомба" е минала през НАТО, за да стигне на 8 октомври т.г. до целта си - Путиновия 19-километров мост за 3 милиарда долара между континентална Русия и окупирания от нея през 2014 г. Крим. Това е публично маркиране на враг, извършил враждебен акт срещу гражданска руска (според тях) инфраструктура. Как да бъде третирана такава страна във военно време?

ФСБ твърди, че експлозивът, увит в 22 тона полиетиленово фолио, е бил изпратен от Одеса до Русе, откъдето се е отправил към Грузия и Русия. Това са твърдения, които едва ли могат да бъдат обективно и независимо проверени в актуалните обстоятелства. Най-погрешно  би било държавата ни да започне отново да им отговаря, т.е. да дава поводи руската военновременна пропагандна теза да бъде доразвивана.

Вместо да постъпва както досега, българското правителство трябва да поиска консултации по член 4 от договора на НАТО. Той позволява на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато сметне, че съществува заплаха за националната ѝ сигурност.

Така мисли и бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, за когото историята с камиона е опит България да бъде замесена. 

"Ако Русия е решила да ни "натопи", не се съмнявам, че ГРУ може да е организирало нещо на територията на България без участието на българската държава", каза Шаламанов в разговор с Клуб Z днес. "Нямам съмнение, че става въпрос за разузнавателна операция за дискредитиране на България и на Европейския съюз. Именно затова България трябва да иска консултации и то точно в НАТО".

Шаламанов уточни, че консултациите трябва да бъдат търсени с оглед на потенциалните опасности, произтичащи от замесването на България и с оглед на следващи провокации от руска страна, които не могат да бъдат изключени.

“Такива консултации, дори за някого да изглеждат преждевременни, по същество не са, защото България има остър дефицит от независима и достоверна разузнавателна информация”, каза пред Клуб Z Елена Поптодорова, дългогодишна посланичка на България в САЩ и съоснователка на Атлантическия клуб. 

“А при такива консултации ще лъснат всички пробойни. Те нямат да могат да бъдат повече прикривани и ако искаме да бъдат запушени, тогава трябва да подходим точно по този начин”, добави тя визирайки евентуални консултации по член 4 на договора на НАТО.

Поптодорова припомни, че въз основа на докладите на службите Консултативният съвет по национална сигурност при президента Румен Радев през януари е заключил, че няма да има руско нахлуване, война и заплаха за страната ни.

Съюзническите служби, най-вече американските, тогава говореха обратното и докладите им бяха по международните медии, включително цитирани на най-високо политическо ниво. Те се позоваваха на струпването на руски войски по южните граници на Русия и в Беларус и военните маневри там преди нахлуването на 24 февруари.

Казусът с Керченския мост не е единствената причина, на която може да се позове страната ни. Имаме достатъчно пресни примери на враждебно отношение от страна на Русия като едностранното прекъсване на доставките на природен газ в нарушение на договора за тях и серията разкрити руски шпиони под дипломатическо прикритие в България.

Страната ни няма причина да се оправдава за експлозията на Керченският мост и защото за Москва той може да бъде гражданска инфраструктура, но извън паралелния свят на Кремъл е противозаконно съоръжение, свързващо Русия с окупирана от нея територия в нарушение на международното право. Затова Украйна го е обявила за легитимна военна цел и е признат за такава и от съюзниците в НАТО. Да се говори за "тероризъм" в случая е нелепо.  

Българските власти, доколкото ги има, трябва да се съсредоточат върху правата и задълженията на държавата ни като съюзничка в НАТО, а не над дилемата да поканят или не руската посланичка Елеонора Митрофанова на учредителната сесия на 48-то Народно събрание.