Всеки знае историята на Оскар Шиндлер, който спасява над хиляда евреи по време на Втората световна война. На малцина обаче е известен подвигът на Феликс Керстен, макар още през 1947 г. меморандум на Световния еврейски конгрес да обявява, че е спасил „над 100 000 души от различни националности, сред които 60 000 евреи, излагайки на опасност собствения си живот“.

Кой всъщност е Феликс Керстен? Известен лекар и мануален терапевт, истинско светило в своята област, Керстен се радвал на голямо уважение както сред богатите и известните, така и сред бедните, които лекувал безплатно. Известен е също като „терапевта на Химлер“, който получавал свободата на евреи и участници в съпротивата вместо заплащане.

За да бъде възстановена истинската история, Франсоа Керсоди е направил обстойно проучване  в архиви, мемоари, вестници, бележки и протоколи от разпити на главните действащи лица. Само историк – специалист по история на Втората световна война, който освен това владее немски, английски, шведски, норвежки, датски и нидерландски – би могъл да се справи с тази сложна задача. Резултатът е разказ за терор, подлост, великодушие, фанатизъм и героизъм, който грабва читателя и го държи прикован до последната страница. Но нима често сме свидетели на живот от подобна величина?

Професор Франсоа Керсоди е преподавател в Оксфордския университет и в Сорбоната. Известен е с трудовете си за живота и делото на Уинстън Чърчил и на генерал Шарл дьо Гол, както и с бестселъра „Тайните на Третия райх”. Той е историк полиглот, носител на дванайсет френски и чуждестранни литературни награди.

Представяме ви откъс от "Списъкът на Керстен":

Въведение

Всеки във Франция знае историята на Оскар Шиндлер, който спасява хиляда евреи от нацистко унищожение през Втората световна война. Но в действителност Феликс Керстен извършва още по-значим подвиг от Оскар Шиндлер.

Тази книга може да бъде озаглавена и „Списъците на Керстен“, защото те са били повече от сто, без да смятаме, че огромното мнозинство от мъжете и жените, пощадени благодарение на неговите действия, дори не присъстват в тях! През 1947 г. меморандум на Световния еврейски конгрес утвърждава, че Феликс Керстен е спасил в Германия „100 000 души от различна националност, от които около 60 000 евреи [...] с опасност за собствения си живот“. Но в края на разказа, който следва, тези числа ще изглеждат до голяма степен подценени...

Една от най-малко познатите и най-вълнуващи книги на Жозеф Кесел носи заглавието „Ръцете на чудото“. Този роман пресъздава подвига на терапевта на Химлер, който получава – като възнаграждение за труда си – освобождаването на евреи и членове на Съпротивата, като читателят невинаги може да разграничи разказа на Кесел от разказа за Керстен. Вярно е, че Керстен е посрещнат от западните историци със същото снизходително недоверие, с което са приемани по онова време Ото Щрасер, Херман Раушнинг и Ханс-Юрген Кьолер – все политически емигранти, описващи вещо, като познавачи, режима на Хитлер от края на 30-те години2 на ХХ в. Но когато става дума за Керстен, известно противоречие може да се открие също и във факта, че по-голямата част от историците, които му отричат каквото и да било значение като участник или свидетел, непрестанно го цитират в трудовете си. Към това трябва да прибавим, че техният скептицизъм се сблъсква с няколко безспорни факта: бележникът и кореспонденцията на Химлер показват, че той се е възползвал над двеста пъти от грижите на Феликс Керстен между март 1939 г. и април 1945 г. – по един час на сеанс.

Освен това бележките, записвани след всяка от тези срещи и представени в мемоарите на терапевта след 1947 г., напълно съответстват на онова, което ще разкрият записите на тайните срещи на върха на нацистката йерархия, публикувани между пет и трийсет и пет години по-късно. Впрочем много оригинални документи, подписани от ръката на Химлер или на личния му секретар Рудолф Брант, свидетелстват преизобилно за дейността на Керстен в полза на жертвите на режима; такъв е случаят и с публичните показания, и с личните мемоари както на съюзниците му, така и на противниците му; освен това американската, британската, холандската и шведската дипломатическа кореспонденция през последните две години на войната ясно показват, че от посланиците до министрите на външните работи, като се мине през Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил – всички са знаели за действията на Феликс Керстен. Накрая, по-голямата част от неговите твърдения може да бъдат проверени и когато се окажат неточни или преувеличени, почти винаги е възможно да се открият причините за това.

Тежка задача е да бъде възкресен Феликс Керстен! Той произхожда от германско семейство, живеещо в една естонска провинция на Руската империя, става финландец, без да престане в действителност да бъде германец, а 30-те години го превръщат в холандец по душа и сърце, преди войната да го подтикне да поиска шведско поданство. Мемоарите му са разделени на четири части, писани на също толкова езика в продължение на десет години. В крайна сметка се оказа, че дневникът му, издирван цели 75 години, изобщо не е съществувал; писмата, удостоверенията, свидетелствата, показанията и проучванията, свързани с него, са написани на немски, английски, шведски, датски, норвежки, фински и нидерландски; тайната, необходима за успеха на начинанията му по време на войната, продължава да е жива непосредствено след края на войната и с малки изключения стотиците хиляди души, които е спасил, никога не са знаели на кого дължат живота си; накрая, поради причини, свързани с огромното объркване през последните месеци на войната, на практика е невъзможно самият брой на оцелелите да бъде определен с точност.

Предизвикателство беше да се попречи на тези трудности да се отразят на разказа, който следва. Как например да се дадат преводите, да се обяснят институциите, да се изложат последиците и замесването в различни си­туации, да се уточнят местата, като постоянно се държи сметка за перипетиите на войната, бушуваща наоколо? Изключването им щеше да направи разказа неразбираем, включването им обаче щеше да го направи отегчителен. Затова избрахме да ги посочим в бележки под линия, където читателят спокойно може да се запознае с тях. Впрочем, както ще видите, този разказ включва много диалози, предадени от Керстен, от генерал Шеленберг, от граф Бернадот, от астролога на Химлер, от шведския министър на външните работи и от различните следвоенни разследващи парламентарни комисии. Как може да сме сигурни, че тези диалози са съвсем автентични? Разследващите комисии, разбира се, са имали стенографи, но за останалото – никой по онова време не е разполагал с преносим магнетофон, дори и шпионите. Ето защо ни се наложи да проявим известно минимално доверие както към участниците в събитията, така и към свидетелите, след като съпоставихме архивите, свидетелствата, контекста, правдоподобността и здравия разум...

Това изумително пътуване в мрачните лабиринти на хилядолетния Райх несъмнено ще открие някои нови перспективи пред историците и ще припомни на всички, че на върха на този режим – злосторен и ефимерен – са царували три страсти: безмълвната смъртоносна омраза между Химлер, Рибентроп, Гьобелс, Борман, Гьоринг, Хес и Розенберг, от която непрекъснато се възползва Феликс Керстен, за да осигури успеха на своите начинания; слепият, обезличаващ фанатизъм, движещ всички под демоничното влияние на фюрера и станал основание за маршал Гьоринг да казва: „Аз нямам съвест, моята съвест се нарича Адолф Хитлер“; и не на последно място, страхът, долният, отвратителен страх, от който са били обзети постоянно, изразен открито в думите на същия този Херман Гьоринг: „Когато влизам в кабинета на Хитлер, сърцето ми неизменно слиза в ботушите.“

И накрая, по време на това бурно и ужасно опасно пътуване заедно с терапевта Феликс Керстен читателят ще може да се увери, че понякога от най-трагичните ситуации блика хумор. Някои ще се почувстват засегнати, защото в наши дни има истински професионалисти по негодувание, но всички останали ще ги подминат, като по-скоро ще останат доволни, че са опознали една от онези изключителни личности, които помиряват човека с човешкия род.