Вълната от масирани ракетни удари по цялата територия на Украйна не е пряка последица от предишния боен опит на руския генерал Сергей Суровикин, нито означава дълбока промяна в стратегията на Русия в Украйна или „сиризация“ на войната, пише в днешния си анализ на ситуацията на фронта америкаският Институт за изследване на войната (ISW).

Неговите експерти предполагат, че властите и военното командване на Русия биха могли съзнателно да координират назначаването на Сергей Суровикин за командир на руските войски в Украйна с кампанията от ракетни удари на 10-11 октомври - "за да се реабилитира репутацията на руското министерство на отбраната".

Институтът припомня данни на украинското разузнаване, според които тази атака срещу енергийни и други цивилни обекти в Украйна е планирана още на 2 октомври, което означава, че Суровикин вероятно „не я е планирал, подготвил и осъществил“ почти едновременно с назначаването си на октомври 8. И всеки друг нов командир по същия начин би бил длъжен да изпълни операция, планирана още преди той да встъпи в длъжност.

„Очевидно е, че руското министерство на отбраната е заинтересовано да възстанови публичния си имидж“, пишат анализаторите, припомняйки, че руските „военни кореспонденти“ и пропагандисти се радваха на масивната вълна от удари срещу Украйна.

В действителност обаче назначаването на Суровикин, макар и известен с тактиката си на безпощадни бомбардировки в Сирия, няма да доведе до по-нататъшна „сиризация“ на руските операции в Украйна, убедени са от Института за изследване на войната.

Те напомнят, че „пространството на военни действия в Украйна е коренно различно от сирийското“, а Русия е изправена пред „съвършено различни предизвикателства“ на украинска земя.

Руската федерация не успя да спечели превъзходство във въздуха, което я лишава от възможността да извърши масирани килимни бомбардировки на Украйна, които успя да извърши и извърши в Сирия.

„Следователно е много малко вероятно ролята на Суровикин като командир на театъра да доведе до фундаментални промени в руските въздушни и ракетни операции в Украйна, докато западните съюзници на Украйна продължават да доставят на Киев противовъздушната отбрана, необходима, за да попречи на Русия да спечели въздушно превъзходство“, се казва в анализа на ISW.

Предишният опит на Суровикин като командир на руските въоръжени сили в Сирия „най-вероятно не обяснява вълната от масирани ракетни удари по Украйна през последните няколко дни и не показва промяна в траекторията на руските способности или стратегия в Украйна“, заключават експертите от института.

Те припомнят също, че Суровикин участва на най-високо ниво от самото начало на руската инвазия в Украйна (първо като главнокомандващ на руските Военнокосмически сили (ВКС), а след това - като вероятен командир на южната групировка войски). В това отношение той не се различава от много други високопоставени руски командири, също свързани с руските операции в Сирия.

Генерал Александър Дворников, който беше назначен през април на поста, даден сега на Суровикин също командваше руските сили в Сирия през 2015  и 2016 г. и стана известен с умишлени и брутални атаки срещу цивилни. И всъщност всички командири на руските военни окръзи, въздушнокосмически и въздушнодесантни войски поне веднъж преди това са служили в Сирия - или като началник-щабове, или като командири. И под тяхно ръководство през цялото време руските сили целенасочено са атакували сирийската цивилна инфраструктура, включително болници и опашки за хляб.

„Незачитането на международното право и бруталните действия срещу цивилното население са стандартна оперативна процедура за руските войски в Сирия – преди, по време и след мандата на Суровикин. Това стана част от руския начин на война“, пише в анализа си ISW.

Отделно Институтът продължава да анализира рисковете от нова широкомащабна атака срещу Украйна от територията на Беларус.

В този контекст анализът посочва, че сега има вероятност Русия да изведе боеприпаси и друга военна техника от беларуските бази за съхранение - което е несъвместимо с подготовката за широкомащабна руска или беларуска наземна атака срещу Украйна от територията на Беларус.

Институтът се позовава на данни от Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната от 11 октомври, според които влак с 492 тона боеприпаси от беларуския 43-ти ракетен арсенал в Гомел е пристигнал на гара Кировская в Крим. Освен това украинското разузнаване съобщи, че беларуските власти планират да изпратят още 13 ешелона с оръжие, оборудване, боеприпаси и друго имущество от пет различни беларуски бази до железопътните гари в Ростовска област в Русия, която пък граничи с Източна Украйна. Геолокирани видеоклипове в социалните медии подкрепят тези доклади, пише ISW.

„Движението на беларуска техника към Русия показва, че руските и беларуските сили вероятно не създават пунктове за концентрация [на сили и оборудване] в Беларус“, пише ISW.

Най-вероятно руската армия използва този метод за прехвърляне на боеприпаси и оборудване, тъй като се опасява за сигурността на руските сухопътни комуникации в северната и западната част на Луганска област, като се има предвид продължаващата украинска контраофанзива там. От Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна потвърдиха, че следят ситуацията в Беларус, но към 11 октомври не са наблюдавани признаци за формиране на настъпателни групи.