Защо не върви България ли? Защото всичката ѝ пара е в свирката.

Само погледнете какво става с подготовката на учредителната сесия на новия парламент - безсмислена врява и суета по въпроси с ясни отговори.

Да поканим ли руската посланичка? Ами Европейският съюз има ясна позиция за това от началото на войната - не. С нея не искат да се съобразяват само тези, за които ЕС не е нашият съюз, а е чужда сила, от която трябва да изцицаме колкото може повече парѝ и в същото време да ѝ се дръвчим по всеки повод. Всички ги знаем кои са - шумното проруско малцинство на България. Защо го оставяме да определя дневния ред? Въпросът е към политическите сили, службите за сигурност и към медиите.

Ако бях Митрофанова, щях да бъда много доволен. Седя си в посолството до телефона с шайбата и без да си помръдна пръста, предизвиквам смут в приемащата държава, консултации между парламентарните ѝ партии и съм централна тема в новините в продължение на дни. 

Аз съм дертът на тази държава, а не активното мероприятие, които ФСБ (бившият КГБ) ѝ прави с взрива на Керченския мост.

Господин Лавров, г-жа Митрофанова може да е противоречив посланик, но, както пееше незабравимият Андрей Миронов в песничката на Остап,"И согласитесь, какая прелесть/Мгновенно в яблочко попасть, почти не целясь… Моих грехов разбор оставьте до поры/Вы оцените красоту игры".

Но красотата на играта тук само започва. Тя продължава с идеята новият парламент да покани украинския президент Володимир Зеленски да говори на нея по видеовръзка. На осмия месец от войната. Зряла е тази идея почти колкото една човешка бременност. През които Русия избиваше в Украйна и майки, и бащи, и деца.

България, държавата членка на ЕС и НАТО, която официално отказа да прати военна помощ на Украйна, чийто парламент отказа да изслуша в пленарна зала украинския външен министър Дмитро Кулеба, изведнъж иска да чуе самия Зеленски.

Защо? Внезапен пристъп на евроатлантизъм? Не бъдете наивни. Зеленски им трябва като предизборен фон. Защото тази държава е в постоянна предизборна кампания. Т.е. докато украинският президент воюва с каквото има под ръка в защита на европейската демокрация, натовска България иска мимоходом да го употреби за домашните си политикански цели.

Санким, Зеленски е толкова зелен и няма посланик тук, който да му обясни ситуацията. Украинският лидер ще говори пред българския парламент, те ще му обещаят това и онова и след няколко седмици ще разтурят 48-то Народно събрание, без нищо да са изпълнили. Ще предадат властта на президента, за когото "Крим е руски, какъв да е?" И за чието избиране и преизбиране, те - всичките евроатлантици - имат лични заслуги.

Като са толкова ербап, да направят истинско европейско и атлантическо правителство и да отидат сами при Зеленски в Киев, под ракетите и бомбите (както направиха други европейски лидери) и да му предложат истинска помощ. Не каски и жилетки.

Но който вярва, че поредният български парламент се събира, за да направи (каквото и да е) правителство и да решава въпросите на българите (включително за отношението на държавата им към войната), вярва в Дядо Мраз.

Човек, запознат с предварителните разговори между партиите (нали не се съмнявате, че такива вече се водят?), каза пред автора на тези редове:

“Вярвах, че шансът за правителство е 5%, сега мисля, че е под 0,5%. Целта на играта сега не е да се състави правителство, а да се посочи виновен за следващите избори”.

П.П.: Политическата ни класа се е самозабравила. Ако продължава така, ще стане жертва на собствения си цинизъм. Лошото е, че заедно с нея жертва може да стане и парламентарната република, а може би - и демокрацията.