Полша няма да получи никакви пари от еврофондовете, ако не изпълни поетите ангажименти за гарантиране на независимостта на съдебната си система.

Това заяви председателят ан Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя говори на извънреден дебат в Европейския парламент в Страсбург, посветен на върховенството на закона в Полша и евентуалното окончателно одобряване на нейния национален план за възстановяване и развитие.

Варшава трябва да изпълни трите ангажимента, които Фон дерл Лайен е очертала пред ЕП през октомври 2021 г.

• 1. Настоящата Дисциплинарна камара към Върховния съд трябва да бъде ликвидирана и заменена с независим и безпристрастен съд. Това трябва да бъде извършено в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС);

2. • Дисциплинарният режим трябва да бъде реформиран, Необходимо е отпадането на спорни нарушения като преюдициални апитвания до СЕС и оспорване на статута на определен съдия;

3. • Всички съдии, засегнати от решенията на Дисциплинарната камара, трябва да имат правото техните случаи да бъдат преразгледани от новата камара в ясна времева рамка и въз основа на новия режим, като не бъдат допускани нарушения.

Тези ангажименти трябва да бъдат изпълнени, преди към Полшща да бъде извършено каквото и да било плащане, категорична бе Урсула фон дер Лайен. Първият транш ще дойде тогава, когато новият закон влезе в сила.

ЕК одобри миналата седмица националния план на Полша за 35,4 милиарда евро. Оказа се обаче, че петима еврокомисари са гласували „против“ или са се въздържали. По тази причина група евродепутати от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) изразиха намерението си да искат вод на недоверие срещу Комисията.

Наред с Механизма за възстановяване и устойчивост Съветът на ЕС прие и обвързващ механизъм. Той предвижда отпускането на еврофондове само при условие, че съответната страна членка зачита върховенството на закона. Полша и Унгария са обвинявани, че не го спазват.

До края на 2023 г. в Полша трябва да бъдат възстановени на работа всички неправомерно уволнени съдии, допълни Фон дер Лайен.

По думите й одобряването на полския план за възстановяване и развитие не означава спиране на която и да било от другите процедури, свързани с върховенството на закона в тази страна. ЕК ще продължи започнатите процедури за нарушение и няма да се поколебае да започне нови, ако е необходимо.

Решенията на СЕС за дисциплинарния режим са правно обвързващи за Полша, припомни председателят на Комисията. Брюксел ще продължи да прилага решението на Съда и Полша ще плаща всекидневно глоби, докато не изпълни всички решения.

Не било подлагане на глад, а пресушаване на блато

В последвалия дебат прехвърчаха искри. Особено яростни нападки бяха отправени по адрес на германската социалдемократка Катарина Барли, която е и зам.-председател на ЕП. Тя също поиска Полша да не получава пари, без да е извършила съдебните реформи.

Полският консерватор Доминик Тарчински я репликира и припомни нейни думи от 2020 г., според които Полша трябвало да бъде подложена на финансов глад.

„Знаете ли как бяха приети думите ви от хората в Полша, където поляците бяха държани гладни от немците? Знаете ли, че евриете са били подложени на глад от немците по време на войната? Предвиждате ли да се извините?“, попита той.

Това принуди Барли да влезе в обяснителен режим. Тя отговори, че не е имала предвид Полша, а Унгария заради голямата корупция. И не говорила за глад, а казала на немски буквално „да пресушим блатото“.

В атаките се включи друг полски консерватор – Богдан Жонца. Той обвини противниците на полското правителство, че с критиките си само обслужват режима на Владимир Путин. Руският президент е изключително доволен, когато вижда Полша отслабена.

Барли обясни, че за нея полският народ е герой и тя се отнася към него с уважение. Но допълни, че властите във Варшава разрушават съдебната система.

Основните политически сили в ЕП настояха Полша да не получава пари, докато не изпълни поетите ангажименти. Това бе подкрепено и от полски евродепутати като социалиста Марек Белка и „зелената“ Силвия Спурек.

На обратното мнение бяха представителите на Европейските консервматори и реформисти (ЕКР), където най-многобройна е полската делегация, крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД) както и независимите депутати, най-многобройни сред които са унгарците от партията на премиера Виктор Орбан.