Президентът Румен Радев вече даде заявка, че няма да бърза с т.нар. конституционна рулетка, видимо и от скоростта, с която задвижи консултациите преди връчването на първия мандат. Колкото и да се консултира обаче, вече и за децата в детската градина вероятно е ясно – правителство, водено от ГЕРБ, или такова, водено от „Продължаваме промяната“, е малко вероятно да се състави. Така сега всички очаквания са прехвърлени върху третия мандат, т.е. върху Румен Радев - да прецени коя е формацията с най-големи шансове да консолидира разединените в парламента политически сили.

Както е известно, преценката е изцяло на президента, който, за разлика от предходните два мандата, уредени в конституцията като полагаеми се на двете първи политически сили, може да избере на кого да връчи третия, без да се съобразява с големината на парламентарната група. Има ли такъв „обединител“ изобщо, кой има най-големи шансове, иска ли изобщо Румен Радев да се състави правителство и докъде се простират личните му убеждения в този процес? Ето какви са вариантите.

„Възраждане“

Макар и Радев, и сочената за проруска партия „Възраждане“ да имат доста сходна риторика, особено що се отнася до войната в Украйна, вероятността Костадин Костадинов да се сдобие с третия мандат граничи с нулата. И имиджово, и заради изолацията, в която „Възраждане“ се постави сама, поставят я и останалите формации във вече два парламента. Отделно, натовският генерал Радев трудно би обосновал избора си на партия, която иска да ни изкара от ЕС и Алианса. Толкова за този потенциален мандат.

ДПС

Движението все още е стигматизирано. Колкото и да се опитва да изчисти имиджа си, той все така остава по-добър зад граница, отколкото в страната.

Формално, с ДПС не желае да работи никой, освен ГЕРБ (и „Български възход“, готова да работи с всеки), така че Радев трудно би могъл да обоснове едно такова предварително обречено решение.

БСП - да

БСП досега бе неизменният избор на държавния глава при връчването на третия мандат. Макар отношенията му с лидерката на социалистите Корнелия Нинова, която на практика през 2016 г. го прати на „Дондуков“ 2 да се режат с нож, Радев тогава спокойно можеше да мотивира публично защо се е спрял на тази партия: БСП е социална (една от любимите му теми пред микрофоните), БСП е против даването на военна помощ за Украйна (друга любима тема) и т.н. 

Непублично обаче Радев държеше, и все още държи, да не къса връзките си с червените избиратели, на които трябваше да „намигне“, давайки третия мандат на БСП, като най-смелите спекулации го спрягат и за претендент за лидерския пост в левицата след изтичане на втория му (и последен) мандат. 

БСП - не

Ситуацията по отношение на БСП обаче сега е по-различна. С всеки изминал ден Нинова все повече втвърдява тона към Радев и служебните му министри и най-вече министрите социалисти - и тримата вътрешна опозиция на лидерката. Крум Зарков бе претендент за поста й на „Позитано“ 20 и очакването е, че ако някога конгресът на партията се „сбъдне“, той пак ще се бори. За разлика от Зарков, Весела Лечева не пести публични критики към ръководството на левицата. Последната престрелка по тази линия приключи с обвинение от страна на Нинова директно към Радев – да не се меси в партийните дела чрез членовете на Националния съвет, които са и част от кабинета му.

Но факт е, че правейки ги министри, президентът легитимира опозицията на Нинова и сам зае страна по този партиен иначе въпрос.

Социалистите обаче не се поставят в изолация само по отношение на Радев и това най-много ги отдалечава от третия мандат. Нинова не пропуска сгодна възможност да атакува дори доскорошните си партньори в коалиционното управление „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Темата „Украйна“, „авторството“ на предложенията за увеличението на заплати, пенсии и социални плащания, периодично избухват като проблеми между доскорошните партньори. Но дори и отношенията помежду им да бяха цветущи, парламентарната математика пак не излиза без гласовете на ГЕРБ, ДПС или „Възраждане“. Последната се изключва априори – заявката ѝ е, че ще подкрепи само и единствено собствено правителство. ГЕРБ пък дори има решение на конгрес „никога с БСП“. Обратното също е валидно. За ДПС – виж горе. Особено след „целувката“ на Станишев и Местан на Орлов мост. 

В резюме – не бива да се изключва възможността Радев отново да се спре на левицата при връчването на третия мандат. Но ако това се случи, то би следвало да го направи с ясното съзнание, че вероятността този мандат да е успешен е минимална.

„Демократична България“

Ако има формация, консолидираща най-голям кръг от партии около себе си, то това е „Демократична България“. С нея биха работили и ГЕРБ, и ПП. Дори и БСП, макар дясната коалиция на свой ред да демонстрира рязко отдръпване от левицата, поставяйки й условия да преформатира позицията си относно Украйна. 

В миналия парламент ДБ влезе в управлението с настояването да подпише отделно споразумение с ПП – за да не се спряга в една коалиция със социалистите. 

Ако има обаче ненавистна политическа сила в очите на Радев в момента – то това е ДБ. „Ентусиазирани войнолюбци“, които искат да вкарат страната във война с Русия – са думи на президента по адрес на дясната коалиция заради проекта й за оказване на реална военна помощ за Украйна, подкрепата й за членство в НАТО и прочее.

Та, ако третият мандат отиде при ДБ, то изненадата ще бъде поголовна. Изненадана ще бъде и самата ДБ.

„Български възход“

„Български възход“ на Стефан Янев за момента се доказва като партия без лик, без мнение. Макар представител на коалицията да бе заявил, че депутатите й ще гласуват в подкрепа на Росен Желязков (ГЕРБ) за председател на парламента, на следващия ден Янев обяви – ще гласуват накъдето духа вятърът на мнозинството. 

И в действителност – формацията гласува ен на брой пъти с „въздържал се“, дори излиза от залата и изобщо не гласува и накрая подкрепи мнозинството за избора на Вежди Рашидов. 

Бившият служебен премиер на Радев, генерал като него, в последствие за кратко военен министър в редовното правителство „Петков“, освободен след като отказа да назове войната война, вече се вижда като потенциален мандатоносител и дори обяви, че имал план. Но и този план към момента е забулен в тайна, също като незаемането на позиции по ключовите въпроси в парламента.

За мнозина, в т.ч. за гласувалите за БВ, това е политически проект на Радев. По време на предизборната кампания Янев много внимаваше да не разколебае потенциалните избиратели, че това не е така. С действията и най-вече с бездействията си, той държи да демонстрира, че е единственият диалогичен в този парламент, който може да изиграе ролята на обединител около третия мандат. За разлика от всички останали, още в изборната нощ заяви, че е готов да работи с абсолютно всички партии в парламента. И в този смисъл анализаторите го посочват като най-вероятният избор на президента, ако „конституционната рулетка“ се завърти два пъти на празни обороти.

Кой може да се консолидира при негов мандат? Краткият отговор е „коалицията Рашидов“ - гласувалите за избора му за председателя на 48-ото Народното събрание ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“. Макар Нинова да определя БВ като неясна политическа сила, тя все така отказва да отговори на въпроса би ли подкрепила трети мандат на друга партия. Отговор има само в стил „не и ако другата партия е ГЕРБ или ДПС“. 

А показателно за това, че Янев е всеяден, е и че бе първият, приел на среща в парламента главния прокурор Иван Гешев по искане на втория. А втория по традиция не обича да ходи в законодателния орган. Особено, когато оттам го викат да отговаря на въпроси. Такава среща Гешев днес ще има и с ГЕРБ.

Така че да, „Възходът“ има най-голям шанс да състави правителство. Въпросът е кой ще дърпа конците в него. Предвид голямото сърце на лидера й.