Покрай казуса "Македония" и свалянето на българското вето за преговорите на Скопие с ЕС, говоренето за "българския национален интерес" се усили прекалено много. И достигна опасно високи нива. Повечето от тези, които говорят за национален интерес, не го разбират. Или зад това понятие чисто и прсто прикриват чуждия интерес, който обслужват.

Националният интерес на България е българският народ да живее обединен в своя държава от Дунав до Бяло море и от Охрид и Ниш до Черно море. За реализирането на този интерес са положени грамадни усилия, дадени са големи жертви.

В края на Балканската война този интерес до голяма степен е бил реализиран. Впоследствие обаче неразумното и дори безумно поведение на цялото българско общество, не само на политиците, е довело до загуба на голяма част от извоюваното.

Все пак трябва да се отчита обективния факт, че като теглим чертата, днешна България е два пъти по-голяма от Княжество България, създадено през 1878 г. на Берлинския конгрес. И не може да се говори ,че всички усилия и жертви са били напразни и всичко е провал.

Напротив, постигнатото никак не е малко, особено като се има предвид враждебното отношение на всичките ни съседи и всичките велики сили. Чисто и просто целокупна България е била твърде голяма хапка за всички тях и те не са могли да я преглътнат. Справедливостта е само един от аргументите в международните отношения, при това съвсем не най-важния аргумент.

До преди 80 години националните интереси бяха най-важни за всички европейски държави. Това ги доведе до две разрушителни световни войни, благодарение на които  Европа загуби своята водеща роля в света. Затова след Втората световна война европейските държави притъпиха националните си интереси и започнаха да създават това, което днес наричаме Европейски съюз.

Водещи в този съюз са европейските ценности. Според тях границите са такива, каквито са, независимо, че за много държави, включително за България, те са несправедливи. За сметка на това обаче всички държави гарантират индивидуалните човешки права на своите граждани, особено когато тези граждани са с произход от съседни държави. И така постепенно границите реално изчезват.

Именно така Европа се надява да се предотврати веднъж завинаги възможността за нова европейска, а оттам и световна война. Именно това не може да схване Путин, който още живее в някакъв си свой XIX в.

Придържайки се към европейските ценности, България вече постигна големи успехи. От Дунав до Бяло море вече реално няма граници. Сега целта е същото да се случи и в посока запад-изток. Изключително важно е българският народ да не се поддава на приказките на крайните националисти, защото те носят само и единствено опасност отново да загубим постигнатото.

Как се отнася всичко това по казуса "Македония"? Френското предложение, което бе обругано от българските национал-популисти, дава европейски гаранции за това, че българите в Република Северна Македония ще живеят според европейските ценности. И че ще им бъдат гарантирани гражданските и човешки права и свободи, без да се налага да крият своя национален произход.

Разбира се, Франция или ЕС няма да свършат нашата работа. Ние трябва да се погрижим за нашите сънародници край Вардар. Но френското предложение е по-добро дори от най-смелите ни предположения и е много силен инструмент в нашите ръце.

Българските национал-популисти обаче искат Македония не да е член на ЕС, а да стане отново част от България. И цяла Европа да отрече съществуването на македонския език. Е, това няма да стане никога. Има едни много хубави поговорки за питомното и дивото, за птичката в ръцете и орела в небето.

А най-лошото, че българските национал-популисти дори не са загрижени за българския национален интерес. Те обслужват чужд имперски интерес, според който София и Скопие никога не трябва да са в добри отношения.

Всеки, който говори за "национален интерес", всъщност е национален предател. Защото поставя под въпрос успехите, постигнати благодарение на европейските ценности. Със съжаление трябва да се каже, че за национален интерес често говорят не само национал-популистите, а и останалите политици. При това не само в България.

Няма как Скопие да бъде част от държава със столица София. Всъщност дори да допуснем, че самото Скопие поиска да стане част от държава със столица София, то София би трябвало да откаже, ако има достатъчно акъл в главата си.

Крайно време е да спрем с глупостите по темата "Македония". На нашите предци в края на XIX в. и началото на XX в. им е било простено. За нас не е така, би трябвало да сме си взели поука от всичко, което сме преживяли в последните 144 години.

Две държави в максимално добри отношения, "специални" отношения, ако щете. Това е постижимото и това трябва да е нашата цел. Това ни гарантират европейските ценности, а "националните интереси" го поставят под въпрос.

Българското вето върху преговорите на Скопие с ЕС беше полезно и свърши добра работа. По-добра, отколкото очаквахме.

Време е да се възползваме от добрите резултати, които постигнахме. И да не спираме с усилията, докато не постигнем крайния резултат - Република Северна Македония да излезе от Югославия, да влезе в ЕС и да бъде истинска европейска държава.