Който и юрист в парламента да попитате, той ще ви каже - трябва да правим устойчиво законотворчество. Де факто обаче опре ли до Изборния кодекс, това законотворчество е всичко, но не и устойчиво.

Дебатът около връщането на хартията във вариант смесено гласуване бързо се радикализира, оформяйки два лагера. Депутатите се подложиха на 5-часова дебат само по заглавието на закона, което ако не бе наложено за гласуване буквално насила, можеше да прерасне и в 10-часов - заради отпора на "Продължаваме промяната". Последваха дебати и до след полунощ миналия петък - посветени на едва 16 параграфа от проекта, който уж трябваше просто да въведе смесеното гласуване, но по стара традиция набъбна между двете четения с десетки предложения, в голямата си част нямащи нищо общо с духа на първоначалните изменения.

Утре предстои още едно такова голямо "литературно четене" и още дълги "упражнения по стил", като в резултат правилата, по които гласуваме, радикално ще бъдат изменени, ще се родят и някои недомислици. Това неофициално се признава и от двата лагера, които като по чудо са обединени в едно - какъвто и продукт да се произведе сега, то ИК ще е с хастара нагоре и следващ парламент трябва да започне работата по чисто нов изборен закон. И все пак, какво се очаква да се случи?

Колкото и от ПП да опитват да саботират процеса, мнозинството в НС ще върне хартията, просто защото е мнозинство в парламентарна република (и без редовен кабинет). Макар предложението на ДПС за въвеждането на сканиращи устройства, които да отчитат резултата, нанесен на хартиена бюлетина да не мина през правната комисия - обикновено индикация, че няма да мине и в пленарната зала, от ГЕРБ коментираха, че са склонни да го подкрепят при второто четене. Същата е нагласата и на БСП, като идеята в случая е сканирането да бъде въведено за първи път с местните избори през октомври 2023 г.

Не е отчетено обаче, че за разлика от машинното гласуване, подлагано на експерименти през годините до почти пълното му въвеждане с "измененията за една нощ" през 2021 г., така разписано, сканирането ще е е поредната новост за изборния процес. И ще се породят същите въпроси, които сега противниците на машината повдигат - кой произвежда устройствата, кой ги доставя, кой "държи" кода, кой го проверява, кой охранява скенерите, къде ги охранява и пр. 

Неясноти има и около т.нар. МИР "Чужбина". Този район е неизменно предлаган от партиите и назад във времето, за да ухажват избиратели зад граница. И неизменно остава невъведен в изборното законодателство, като се очакваше това да се случи след националното преброяване, резултатите от които бяха обявени непосредствено след вота през октомври. От ГЕРБ обаче го елиминираха с една "бърза" поправка по време на прословутото вече 18-часово заседание на правната комисия и това, разбира се, породи негативни коментари по отношение на "Хартиената коалиция". След протеста след това заседание, партията на Бойко Борисов даде "на заден", като обяви, че ще направи някои отстъпки - няма да подкрепи собствените си предложения и за премахването на т.нар. "вълшебна флашка" и заличаването на възможността да се обособи МИР извън граница.

Проблемът обаче е, че поддръжниците на район "Чужбина" вече нямат време за реакция, защото докладът е в зала за второ четене (не че парламентите не са се нагледали назад в годините на радикални поправки ад хок в зала). А тази реакция изисква изготвяне на методология, след като към досегашните 31 многомандатни избирателни района се добавя още един. Неофициално от ПП и ДБ споделят, че ще оставят тази работа на Централната избирателна комисия, като и сега в закона е разписано, че тя разпределя мандатите според методиката в ИК. И прогнозират, че 32 МИР ще може да вкара само 4-ма народни избраници, какъвто е минималният брой мандати за всеки район, записан и сега в закона. Т.е. ако МИР "Чубнина" не бъде премахнат, ЦИК ще е тази, която ще трябва да реши за сметка на кои от останалите 31 района ще трябва да дойдат тези 4 места. Проблем: че гласуваме в 31 МИР е записано в закона и това ще остане непроменено. А по правило ЦИК не обича да дописва ИК и винаги се оправдава с това, когато й бъде вменено да запълва пропуските на депутатите.

Така, според предварителните заявки (защото що се отнася до ИК всичко е предпоследно), се очертава следната картина: приема се т.нар. смесено гласуване, при което избирателите в големите секции ще могат да посочат как искат да гласуват - с машина или с класическата хартиена бюлетина. Протоколът от машината обаче няма да е меродавен, членовете на секционните комисии ще броят минималистичните "разписки", превърнати междувременно пак по предложение на ГЕРБ в бюлетини с всички атрибути на ценни книжа. Засега обаче няма отговор на въпросите ще може ли БНБ да ги отпечата в специфичните размери и дебелина, има ли риск за разкриване на тайната на вота при подпечатването на "разписките" - заради малкия им размер, както и при разчитането им, но най-важното - повече или по-малко надраскани протоколи ще има на финала на изборния ден - заради смесването на двата вида гласуване.

Пак по предварителни заявки обаче този път ще бъде подкрепено предложението на "Демократична България", отхвърлено в комисия, за обособяването на преброителни центрове.

Очаква се и президентско вето, макар Румен Радев да е възприел практиката да коментира ще наложи ли такова или не едва след окончателното приемане на съотвения закон. И правилно. Ако наложи вето, то това може да се окаже последният шанс на това Народно събрание да ремонтира собствените си ремонти на Изборния кодекс. До ново мнозинство, което пак да се захване с изборното законодателство. С надеждата този път да е устойчиво и да спре експеримента не с хартията, машината или скенера, а с гласоподавателите.