Запознайте се отблизо с:
Кремена Кунева, Иво Ценов, Тенко Николов, Кристина Газиева, Марио Мишев и Иван Кънчев, Лазар Радков, Силвена Христова, Красимир Ламбов, Александър Алексиев, Емилия Иванова, Виктория Радославова, Сергей Петров, Павлина Върбанова, Д-р Георги Стаменов, Камен Донев, Георги Ненов, Марияна и Александър Манушеви, Олга Минева, Благовеста Николова, Добромир Иванов, Виолетка Славова и Мария Стайнова, Биляна Савова, Елица Баракова, Д-р Никола Владов, Анджела Иванова, Гергана Станчева, Филип Ублеков, Ива Гумнишка, Християн Христов, Ирина Обущарова и Етиен Йовчев, Любомир Ноков, Магдалена Малеева, Евелина Келбечева, Свилен и Константин Рангелови, Стефан и Максим Иванови
Вдъхновение е да бродиш сред вдъхновители. Но и мисия. Именно тази своя мисия затвърждава Даниел Пенев с втората част на книгата си „Хората, които променят България“. Журналистът и преследвач на доброто е скътал в тези страници 30 истории на хора, които поемат отговорност и първо променят себе си. Те имат устойчива мисия и изпитват удовлетворение от това, което правят. Много често ще ги видите изтощени, недоспали, забравили рождения ден на някой близък, но удовлетворени от промяната, отдадени на мисия, по-голяма от тях самите. С тази книга Дани усилва разговора за двигателите на промяната у нас.
Ива Дойчинова, журналист и създател на „Будител на годината“, директор на програма „Радио София“ (БНР)
Казват, че е почти невъзможно човек да промени характера си след първите седем години. Как е възможно тогава една страна да продължава да променя характера си след първите 1341 години? Даниел Пенев отговаря брилянтно на този въпрос с 30 майсторски написани истории за реални личности, които често изглеждат нереални. Има неща, които са в състояние да ни разтърсят и променят дълго след като сме навършили седем години. Този вдъхновяващ сборник е едно от тях. Когато затворите последната страница, без съмнение ще усетите, че книгата, която държите в ръцете си, сама по себе си прави историите 31.
Иво Иванов, журналист и писател
Между 6 и 13 г. бях изключително религиозен човек – дотам, че отваряха вратите на църквата в село Кайнарджа специално за мен, защото исках да се моля. Знам как изглеждат ангелите и Даниел се доближава възможно най-много до моята представа за тях. Когато анархията властва в ежедневието ни, имаме истинска нужда от хора като него и героите на неговите истории.
Диана Димитрова, актриса
Поздравления за Дани Пенев! Изключително надграждане върху историите от първата част на книгата! Толкова е вълнуващо да се запознаем с дейността и успехите на героите сред нас, които променят всички области на живота ни – бизнес, образование, здравеопазване, доброволчество и дарителство, култура, медии. Поклон пред главните действащи лица в книгата, които с работата си спомагат за изграждането на една по-уредена, мъдра, красива и прогресивна България.
Васил Терзиев, предприемач и инвеститор, съосновател на Telerik и Campus X
* * *
Предговор от Ива Дойчинова
Вдъхновение е да бродиш сред вдъхновители. Но и мисия. Именно тази своя мисия затвърждава Даниел Пенев с втората част на книгата си „Хората, които променят България“. Журналистът и преследвач на доброто отново е скътал в тези страници 30 истории на хора, някои от които най-вероятно вече познавате от медиите. Пътищата на хората, представени в книгата, могат да ви се видят и трудни, и лесни. Това, което със сигурност ще ви вдъхнови, е техният стремеж да се придържат към своите принципи и ценности.
Търся свързващото звено между хората, подбрани в тези „още 30 истории“. Осъзнавам, че отговорността на Дани е огромна, защото той наблюдава, подбира, пита и се води от ефекта на стореното и дългосрочната промяна. Общото между избраните от него хора е, че всички те имат устойчива мисия и изпитват удовлетворение от това, което правят. Хората, които променят България, поемат отговорност и първо променят себе си. Ще го видите в много от историите, ще го чуете и като тяхна цел: „Всеки епизод има една цел – да промени живота на поне един човек към по-добро“, казва Георги Ненов, създател на подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“.
Другото „общо кратно на доброто“ е ползата за България. Стефан Иванов казва пред Дани: „Може би за първи път през живота си усещах, че представлявам България по един или друг начин“. Той, заедно със сина си Макс, прекоси Атлантическия океан със собственоръчно направена лодка в подкрепа на донорството на органи.
Чували сте, че гласът на доброто у нас се разнася много по-тихо. Това може и да е така, но причината не е, че доброто е по-немощно, а защото недоволството, оплакването и оправданието са гръмки. Добромир Иванов от Българската стартъп асоциация BESCO споделя: „Алтернативата на това, което правим в BESCO, е да правим някакъв бизнес, да изкарваме някакви пари и да викаме: „Скапана държава! Тук никога няма да се оправят нещата“. Сега сме в положението всеки ден да можем да се борим това, което не ни харесва, да се промени в частта, от която ние разбираме. Промяната на България е свързана с промяната в ценностите на нас, хората“.
Промяната започва отвътре и се продължава от общностите, които създаваме. Ще забележите, че всеки един човек в книгата вече има своя собствена верига на доброто. А от взаимодействието на тези групи се променя кристалната структура на обществото ни. Например Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ не събира само капачки; на първо място той събира хора, които са готови да работят за едно по-светло бъдеще за всички. Както казва той: „Трудно се градят мостове, лесно се рушат. Хората, които се опитваме да градим, трябва да бачкаме здраво и да насърчаваме другите да градят, защото е много лесно да се пуснеш по пързалката на тъмната страна и да си кажеш: „На никого няма да помагам, само себе си ще гледам“.
Личните и професионални успехи едва ли са аргумент за щастие на героите в тази книга. За тях успехът е инструмент за дългосрочна обществена промяна. „Ако сме само консуматори на блага, само ще задлъжняваме“, посочват Иво Ценов и Тенко Николов, филантропите от хостинг компанията SiteGround. Социалното предприемачество, което е залегнало дълбоко в тези истории, ще ви покаже, че е важно и красиво да помогнеш на един човек, на няколко души, на колкото се може повече хора. А ако наистина искаш да задвижиш колелото на промяната, тогава е нужно да промениш обществените нагласи, както става ясно от историята на Олга Минева от Фондация Emprove.
Хората, които променят България, не са титани, мисионери и натрапчиво фасадни родолюбци, които вдигат шум и се самоизтъкват. Много често ще ги видите изтощени, недоспали, забравили рождения ден на някой близък, но удовлетворени от промяната. С мисъл за благото на някой друг. Отдадени на мисия, която е по-голяма от тях самите.
Най-важното, което прави Дани с тази книга, е, че засилва разговора за двигателите на промяната у нас. Той ги опознава от първа ръка и споделя тяхната движеща сила. По този начин той вдъхновява читателите да допринесат за градивната промяна на България чрез промяна на собствената им голяма цел. Актьорът и продуцент Алек Алексиев го е казал точно: „Важно е да споделяме доброто, да споделяме какво правят добрите хора. Споделяйки това, ние запалваме страстта у другите хора“.
В тази книга има страст, безпощадност, рекорди, цели, щастие и мисия. Желая на всичките ѝ читатели да ги споделят и умножават!
Увод
През есента на 2019 г. в книжарниците се появи „Хората, които променят България“. В 30-те истории, включени в книгата, ви запознах с 35 предприемчиви българи от света на бизнеса, образованието, културата, медиите, спорта и гражданския сектор. Макар и с различни занимания, тези мъже и жени доказват, че добрината, старанието, упоритостта, инициативността и смелостта правят живота ни многократно по-смислен и вълнуващ от апатията, леността, мрънкането, критикуването и търсенето на оправдания. Разказах тези истории, защото ми се искаше повече хора да си дадат сметка, че в България се случват прекрасни неща, които са плод на изборите и действията на отделни личности и тяхната способност да привличат съмишленици. Исках също да предложа алтернатива на потопа от апокалиптични новини, който ни залива всекидневно и повишава тревожността ни до такава степен, че страхът, гневът и усещането за безпомощност и безнадеждност отдавна са се превърнали в наши неизменни спътници.
Днес в ръцете си държите втората част на „Хората, които променят България“. Тя излиза три години след първата част и на фона на припокриващи се политически, икономически, социални и хуманитарни катаклизми във и извън страната. Освен че застрашават мира и благоденствието ни, инициираната от Русия война в Украйна, инфлацията, пандемията, маратонът от предсрочни парламентарни избори у нас, войната по пътищата и „талантът“ ни да се делим по всякакви линии заплашват да изцедят последната капка надежда дори от най-оптимистично настроените измежду нас. Това е нормална човешка реакция спрямо ненормални обстоятелства. Ние обаче имаме избор – можем да се пуснем по течението на отчаянието, но можем и да отправим поглед към върха и да направим всичко по силите си да го изкачим и да изградим един по-добър свят от другата страна. Първата опция е много по-лесна, но ще ни погуби; втората е много по-трудна, но е животоспасяваща и окриляваща. Нашите предци са преминали през кошмари, каквито и най-богатото въображение трудно може да роди, така че и ние имаме силата да се справим с днешните предизвикателства. Но са ни нужни вяра, кураж и добри примери!
Подобно на първата част, героите на втората част на „Хората, които променят България“ са дейни и находчиви българи, които предпочитат да бъдат на арената, а не на трибуните за зрителите. Те не са безстрашни, но са смели и борбени. Не са безгрешни, но полагат усилия да се учат от грешките и пропуските си и по-често да проявяват по-добрата страна на своята природа. Не са експерти във всяка област, но са готови да помолят за помощ и да потърсят подкрепа. Не се оплакват, а действат. Не пилеят времето и енергията си в търсене на виновни, а търсят начини да бъдат полезни. Не гонят съвършенство, а надграждане.
Най-голямата прилика между всички герои на книгата е тяхната несломима вяра в силата на всеки един човек да променя света към по-добро. Един допринася за модернизирането на детски болнични отделения, друг субтитрира български филми за глухи хора, трети дава възможност на жени с репродуктивни проблеми да станат майки, четвърти създава училищна среда, в която учениците и учителите са мотивирани да обменят знания и идеи, пети превръща тонове пластмасови капачки в кувьози и детски линейки за болници и т.н. Независимо в коя област са съсредоточили усилията си, всички тези хора са генератори на надежда. Както казва „приятелката на шимпанзетата“ Джейн Гудол: „Надеждата не отрича всички трудности и опасности, които съществуват, но те не могат да я спрат. Има много тъмнина, но нашите действия създават светлина“.¹
Това, че хората, които ще срещнете на следващите страници, са генератори на надежда, не означава, че те са оптимисти, които живеят в свой собствен свят. Вместо да си затварят очите за безбройните проблеми и поводи за разочарование, те се изправят лице в лице с тях, убедени, че могат да спомогнат за намирането на решения и създаването на поводи за радост. Вместо да се притесняват за обстоятелства, които са отвъд техния контрол, те мислят за нещата, на които могат да въздействат. Вместо да рушат, те градят. Вместо да сеят семена на раздор, те сеят семена на единение. Вместо да мечтаят за една по-уредена и по-просперираща България, те я създават – с труд, постоянство и гордо вдигната глава. С примера си те доказват колко прав е бил юристът и университетски преподавател доц. д-р Кристиан Таков: „Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен“, казва той. „Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва. Там, където е. Не е нужно да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни“.²
Надявам се, че след като прочетете историите в тази книга, вие също ще изберете да се включите в ежедневната битка за създаването на една по-добра среда в нашата родина. Защото си заслужава!
----
Още по темата
- "Така се натъпкахме, че баща ми скришом си разкопча копчето на корема и за да не забележат неговия либерализъм, покри се с кърпата" (ОТКЪС)
- Рангел Вълчанов, Юз Алешковски и защо не трябва често да безпокоим небесата (ОТКЪС)
- "Остава въпросът дали компютърът, такъв какъвто е днес, щеше да бъде изобретен без Атанасов?" (ОТКЪС)
- Цвета Караянчева се хвали с книга за Родопите, издава я Иван Гранитски
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни