И ето, че остават само няколко часа до най-празничната вечеря в годината – коледната. Какво по-хубаво от нея – събирате се цялата фамилия. Майка ви, свекърва ви, всички братовчеди, племенници, зълвите и даже леля ви Тинче, която уж беше вече в хоспис и всички я чакаха да умре, а тя за трета поредна година излиза от него баш преди Коледа и идва да разказва за болестите си у вас.

Вие съвсем не по християнски сте си пожелали да вземе да пукне най-накрая още през 2019 година, когато за първи и последен път сте приготвили десерт-изненада за гостите – крем брюле със смокини, но леля ви Тинче проваля върховния миг, разказвайки за стомашните си проблеми и няколко спукани цирея, за които се била сетила, като видяла кремчето.

От тогава вие не правите крем-брюле, щото и без това никой вече не яде крем-брюле. Смокини също. На всичкото отгоре малко след онази вечеря идва ковидът, цялата ви фамилия се разболява по три пъти, някои едва прескачат прага, а леля ви Тинче, дето уж животът й на една кихавица се държи, си е жива и здрава. И тя, и циреите й.

Но това е първата Коледа след пандемията и сте си обещали този път да се радвате на дългоочакваното семейно събиране. Е, ковид още има, но за сметка на това този път има и война, затова цените на енергията са хвръкнали до небесата. Вие не отоплявате и у вас е толкова студено, че се налага от време на време да подвиквате на гостите: „Не заспивай, не заспивай! Ще умреш!“

Предимството на това е, че децата веднага изчезват в банята, за да се пързалят.

 Токът е причина и за коренно ново меню на тази Коледа. Обмисляли сте всичко на масата да бъде суровоядство – шепа ядки и салатки -  хем полезно, хем евтино. Обещавате на мъжа си, че поне ракията ще е минала през огън, но той въпреки това ви заплашва с развод. Това лекичко ви изкушава наистина да докарате този план до край, но в името на децата се отказвате. Просто си знаете, че мръсникът ще ви ги остави на вас и ще си живее живота отново сам, щастлив, спокоен и наспан. Нещо, което вие никога не бихте допуснали.

Променяте плана и прелиствате рецепти за вегани. Те съдържат предимно содени питки и.... содени питки. „Содата помага срещу киселини, така на всички ще им е леко на стомаха на другия ден“, опитваш се да убедиш отново мъжа си, но той се разплаква и вие пак се отказвате.

Явно ще има прасе, баница, сърми, погача и сметката ви за ток ще е в размер, с който преди година щяхте да можете да си построите малка атомна централа. Що ли не се сетих наистина да си построя една, се питате отчаяно и тогава ви хрумва великата идея да направите барбекю за Коледа с истински огън. Ще сложите един метален леген на мястото на масата, ще напалите огън в него и всеки, който иска да яде нещо, ще си го опече. Гениално! Споделяте идеята си на глас и само чувате как мъжа ви е хлопнал външната врата. Явно ще кара Коледа при майка си. Забравил е обаче да вземе децата, а те ще трябва да ядат нещо. По възможност опечено. Въздъхвате тежко, запретвате ръкави и си сипвате едно вино. За тия пари, дето сега ще изхарчите, си трябва поразмътен разсъдък.

Кръщавате прасенцето Тутанкамон и го мятате във фурната. Толкова пари след смъртта на някого са харчели само фараоните. Можеше вместо да го опечете, да го мумифицирате и да го изложите в Египетския музей в Берлин – по цена, няма да отстъпва на останалите артефакти. А и по вид и вкус, ако не спрете да пиете и не го извадите навреме. Сипвате си отново, събирате цялата смелост на света и врътвате котлона на печката. Ще приготвяте и сърмите. Замисляте се във всяка да увиете по един златен накит – като ще е, да е. Ама пусто нямате толкова злато. Виното вече е свършило, така че спокойно може да пуснете и бойлера да се загрява и все пак да се изкъпете за Коледа, а не в неделя. При толкова лукс и разточителство, ви се приисква да си извадите заплатата и да хвърляте пачки в апартамента. Обаче вече сте купили подаръци и имате само 10 лева на стотинки. И трябва и тях да сложите в питката. Но пък защо да не напълните ваната с шампанско? Един път се живее, а и като дойде новата сметка за тока, така или иначе ще се мре... Добре, че мъжът ви в този момент се връща и носи готова погача от магазина. Поне това да спестим, казва той, явно, предлагайки примирие. Вие обаче се разплаквате с глас – значи все пак ще се живее. Няма да има вана с шампанко, няма да хвърчат банкноти из жилището, ще посрещнете фамилията на гости, ще изядат всичко и ще си отидат, а вие ще останете сами със сметките и ще трябва да живеете, за да ги плащате и следващата година.

Весела Коледа!