Един от европейските политици, на които България дължи присъединяването си към Европейския съюз през 2007 година, си отиде от този свят на 24 декември.

Франко Фратини, почина от рак в болница в Рим, съобщи агенция АНСА. Той беше на 65 години.

Фратини беше външен министър в две правителства на Силвио Берлускони - от 2002 до 2004 година и от 2008 до 2011 година. Служил е и като министър на публичната администрация при Берлускони и при Ламберто Дини.

От януари на настоящата година той заемаше поста на председател на Държавния съвет на Република Италия – висш юридическо-административен орган, който консултира правителството, парламентарните камари и областните администрации и който също така има и юридически функции, припомня БТА.

Името на Франко Фратини бе споменавано сред тези на най-подходящите кандидати за италианския президентски пост миналата зима, когато италианският парламент гласуваше за нов държавен глава – вот, който в крайна сметка обаче доведе до преизбирането на поста на Серджо Матарела. Смяташе се, че след изтичане на втория мандат на Матарела Фратини би бил един от подходящите кандидати за наследяване на президентския пост.

„Франко Фратини беше един учтив и интелигентен човек, той служеше на институциите. Той беше мой приятел”, се казва в кратко изявление на италианския премиер Джорджа Мелони.

„Напусна ни един голям държавен служител, с когото съм споделял  толкова много важни моменти в италианската политика”, заяви италианският външен министър Антонио Таяни.

Фратини беше европейски комисар по правосъдието и сигурността в първата комисия на Жозе Барозу от 2004 до 2008 година, когато България приключи преговорите си за присъединяване към ЕС (2005 г.) и се присъедини към него през 2007 г. заедно с Румъния въпреки недовършените си реформи в правосъдието и вътрешните работи и продължаващите проблеми с корупцията и организираната престъпност.

Фратини беше част от Комисията, която предложи и първа приложи Механизма за сътрудничество и проверка, с който Брюксел наблюдаваше как София и Букурещ се справят с дефицитите си във върховенството на закона и публикуваше годишни доклади за това.

През 2019 г. Комисията на Жан Клод Юнкер в края на мандата си обяви, че механизмът е постигнал целите си в България, прекрати докладите и предложи на държавите членки да го закрият, но те все още не са направили това официално. 

За механизма има противоречиви оценки - от това, че с него България и Румъния са постигнали видим, макар и недостатъчен напредък в реформирането на своите правосъдие и вътрешни работи, до това, че е бил безполезен и прикривал политически компромис при приемането на двете балкански страни - не заради готовността им, а заради последователната им прозападна позиция при войните в Афганистан, Ирак и в Косово.

Безспорният факт в този спор е, че без този механизъм България още можеше да бъде държава кандидатка за членство в ЕС с всички рискове, произтичащи от кризите, сполетели Европа след 2007 година. За особени заслуги към присъединяването на страната ни към ЕС президентът Георги Първанов награди през 2009 г. Фратини с най-високия български орден "Стара планина".

Фратини не е безспорна фигура. В предприсъединителния за България период някои държави членки като Великобритания, Франция, Швеция и Холандия го критикуваха, че си затваря очите за случаи на корупция в България.

Биографията му е белязана от политическа метаморфоза - от социалист на младини той става част от дясноцентриските "Форца Италия" и "Народ на свободата" на Берлускони. Докато той е външен министър, Италия подкрепя американското нахлуване в Ирак през 2003 г. и по-късно става част от "коалицията на желаещите" с контингент от 3200 души.

Като комисар той е втори кандидат на страната си, след като Европейският парламент отхвърля първоначално номинирания Роко Бутильоне, чиито крайно консервативни възгледи за ЛГБТ общносттна се оказват неприемливи за някои от политическите групи. 

В качеството си на еврокомисар Фратини се обявява за това някои видеоигри, включващи насилие, да бъдат забранени за деца под 16 години. След терористичната атака на летището в Глазгоу през 2007 г. критикува начините, по които някои държави членки третират исляма и се обявяван за "европейски ислям". В интервю за Ройтерс се обявява за мониторинг и дори за цензуриране в интернет на "опасни думи" като "бомба", "убивам", "геноцид" и "тероризъм". По време на втория си мандат като външен министър сключва споразумение с Либия на Моамар Кадафи за връщане на нелегалните мигранти, пристигащи по море в Италия, бори се за по-твърда европейска политика срещу тях и оправдава практиката на "отблъскване", критикувана от международни правозащитни организации като "Амнести интернешънъл".