За първи път чух израза „компрометирана независимост“ преди дни. Докато шофирах, Цветанка Ризова говореше с Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО). Това е онази комисия, която реши да не отнеме лиценза “КПМГ България“, въпреки че в пет последователни години световнопризнатите одитори са се подписвали, че всичко в КТБ е супер. Знаем какво стана с въпросната банка и всеки, дори неспециалист, си задава въпроса как така всичко е било наред, а се стигна до тук. Значи нещо не е наред и със самите одити. Докато коментираше тази тема и работата на своите служители по нея, Ваня Донева каза:

„Инспекторите излизат със заключение, че независимостта на одитора е компрометирана“.

Изразът „компрометирана независимост“ всъщност е много добре познат на одиторите и дори си има дефиниция. Това са онези случаи, когато има заплаха срещу одитора или пък „пряко или непряко финансово, бизнес, трудово правоотношение или друго взаимоотношение между одитора по закон, одиторската фирма или верига и одитираното предприятие“.

Какви красиви думи! Ние само можем да си представяме какво би могло да бъде едно „друго взаимоотношение“. Но пък резултатът е пред очите ни: нещо, което не било точно банка, получава в бележника шестици. Получава и печат за това от световноизвестна компания. По-точно – от българския клон, който е самостоятелна фирма.

Нали помните цитата от заключението на инспекторите: „независимостта на одитора е компрометирана“.

След подобен доклад КПНРО се събира, за да вземе логичното решение – да отнеме лиценза на одитора, който в продължение на 5 години е издавал на КТБ документ, че е супер. Комисията се състои от пет човека, които взимат решенията си с явно гласуване с мнозинство от 3 гласа. Само при отнемане на лицензи обаче, гласуването трябва да е тайно и за решение са необходими вече 4 от 5 гласа. И тук отново стигаме до миризмата на компрометирана независимост - само трима подкрепят отнемането на лиценза, двама са против. Но понеже гласуването е тайно, ние не знаем кои евентуално са притежателите на компрометирана независимост.

Абревиатурата КТБ навсякъде носи със себе си миризмата на компрометирана независимост. Няколко дни след описания случай Върховният административен съд (ВАС) излиза с определение, че акционерите в КТБ нямат правен интерес да обжалват отнемането от БНБ на лиценза на банката, защото в момента не те, а синдиците представлявали институцията. Така няма да чакаме насроченото за 9 февруари дело и всичко приключва. Съдиите в тричленния състав се разделили – двама били за прекратяване на производството, един бил против.

Съдебните решения се изпълняват, но и в този случай всеки, дори неспециалист, си задава въпроса как така акционерите в една банка да нямат право да обжалват отнемането на лиценза й. Със сигурност има някакво юридическо обяснение, но все пак...

Неспециалистите продължават с въпросите: нали още преди Коледа премиерът Борисов и финансовият министър Горанов се възмутиха публично от насрочването на делото чак за 9 февруари? Нали точно премиерът призова правосъдния министър нещо там да помогне, „просто най-колегиално, никой не нападаме, изрично просто да го поставите“ въпроса пред ВСС? Нали точно финансовият министър каза още тогава, че „акционерите не са страна в това административно производство“? Няколко седмици по-късно двама от трима върховни съдии прекратяват делото. Вероятно всичко е законно, но и тук не може да бъде разсеяна тежката миризма на компрометирана независимост.

И още миризма

После Комисията за финансов надзор глобява „Капитал“ и „Дневник“ със 160 хиляди лева, защото са публикували разследвания по теми, които задължените по закон институции не забелязват. После Софийската градска прокуратура прекратява проверката по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски, защото описаните нарушения били „хипотетична възможност“. После Комисията за защита на конкуренцията решава да установява точно сега кой е истинският собственик на БТК, след като Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски опитва да открадне компанията, а медиите на Делян Пеевски твърдят, че Цветан Василев опитва да открадне компанията.

Толкова много случайности само за една седмица. Толкова много компромати срещу независимостта...

Когато почти всички институции в държавата миришат на компрометирана независимост, тогава сме опасно близко до онова състояние, което мислителите наричат „captured state”. Можем да си го преведем като “пленена държава“, "захваната държава", „завладяна държава“... Иначе дефиницията казва, че това е такъв вид политическа корупция, при която частен интерес определя решенията на институциите с помощта на незаконни и невидими връзки. Нещо като компрометирана независимост, нали? Или нещо като много ядосани хора, които хвърлят камъни по властта и скандират „Мафия“.