Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника й на български.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

20 март

Малко ще ви разсмея, простете. Психолозите твърдят, че това сега е полезно.

Погледнах в чантата, която събирах, докато наоколо трещяха взривове, а там – представете си – бански! Кажете ми, какво има в главата на такъв човек? Талаш? Не съм взела нито панталон, нито пуловер, обаче – да му се не види – бански съм взела!

Интересно, къде ли съм се гласяла да плувам? В „Полтавско море“?

Когато тръгвахме от Харкив, планирахме да пътуваме за Полтава, но свихме в грешната посока.

Днепър още е заледен, през нощта е до минус 12 ºС, но аз съм в пълна бойна готовност – хапвам нещичко, навличам си банския и тръгвам!

Важното е, че Хектор съм го окомплектовала безупречно: взела съм му и якето, и топката, и два повода (за всеки случай).

На Кира, папагалката, подготвих отделен пакет с орехи. А за себе си – бански. Страшна плувкиня...

Апропо, Кира днес ни изненада. Тези червеноопашатите папагали Жако са много капризни към храната: това го ям, това не го ям, това ще го изхвърля от хранилката, защото изглежда зле. Бананът – само жълт, без никакви кафяви петънца, фу!

След като Кира се наобядва, от нейната чиния може да се нахрани до насита още цяло ято гълъби. Обаче в условията на войната птицата явно е минала в режим на икономии. Гледам, днес взе вчерашната (!) ябълка и хрупа, та чак примлясква…

И се сетих за леля ми, която, заминавайки за почивка, била оставила на мъжа си четири страници списък – с какво и как да се храни тяхната супер породиста котка. Пишело и от коя точно сергия на пазара да се купува за Багира извара и откъде – прясната рибка.

Трябва да спомена, че чичо ми Гриша обичаше да си пийва, а и жената му е заминала, така че той този списък дори не го  е погледнал.

Картинката, която заварила леля ми като се прибрала, запомнила до края на дните си: пияният чичо Гриша бели картофи, наведен над кофата за боклук, а супер породистата Багира във въздуха хваща с лапите обелките. И ги яде.

Да умреш от смях, няма що. По-смешен е само моят бански.

P.S. Днес се запознах с много светъл човек, разхождах се с тази жена на кучешката полянка. Тя ме разпитваше за Харкив, искрено ни съчувстваше. Звънна нейния телефон, тя чак подскочи: „Това е мъжът ми! Той е във ВСУ, сега воюва в Ахтирка“.

Вдигна, а мъжкият глас й казва: „Здравей, скъпа моя, искаш ли нов виц?!“

Виц. В Ахтирка.

И си помислих,  може би психолозите все пак са прави и ние трябва да се усмихваме. Дори сега. Тъкмо сега.