Думите на 2022 г. са „война“, „инфлация“, „избори“ и „Украйна“.

Това показва изследване, проведено на онлайн платформата за грамотност „Как се пише?“. В първата десетица са още „газ“, „доброволци“, „мижав интерес“, „бежанци“, „хартиена коалиция“ и „рашисти“.  

В кампанията „Думи на годината с "Как се пише?“, която се реализира за втора поредна година, всеки имаше възможност да гласува за знаковите думи и изрази за България през изминалата година. В изследването на важните за обществото ни теми за първи път у нас се включва още един компонент – класация на най-употребяваните думи и изрази в медиите на български език.

Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika показва 20-те най-често споменавани думи в периода 1 януари – 31 декември 2022 г. С помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, са проверени 11 милиона и 300 хиляди публикации в 7993 онлайн информационни източника – новинарски сайтове, портали, сайтове на електронни медии, блогове и др. Оказва се, че най-използвани са „България“, „Русия“, „Украйна“, „война“, „Европа“, „САЩ“, „политика“, „министър“, „цена“, „дете“, „помощ“. Сред класиралите се в първите 20 са и „газ“, „енергия“, „управление“ и „икономика“.

Решаващо за нас като общество е дали вникваме в процесите, които определят живота ни, нашата роля в тях и отпечатъка, който оставят дълбоко в нас, смятат организаторите на инициативата – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка.

Резултати от анкетата „Думи на годината 2022 с Как се пише?“: Сборът от процентите е по-голям от 100, тъй като всеки участник имаше възможност да избере до три предложения.

Медиен анализ на Sensika за кампанията „Думи на годината 2022 с „Как се пише?“: Числата показват общия брой на най-употребяваните в медиите думи, които са значими за обществото. Обединени са данните за някои сродни думи. Индексирани са 11 269 119 публикации от 7993 информационни източника на български език: новинарски сайтове, онлайн портали, сайтове на електронни медии, блогове и др.

Графиката показва най-често срещаните думи в контекста, в който е употребена думата „Украйна“.

Инициаторите на кампанията и експертите от Sensika подготвят още любопитни извадки от прегледаните 2 672 771 уникални словоформи, публикувани в медиите на български език. Данните ще бъдат оповестени скоро, съобщават оттам.

„Ако думите мерят емоционалната температура на една общност, то българите отдавна сме прескочили червената граница, след която започва рисковата зона, и вървим към нови рекорди в нажежаването на обстановката. Няма дори и следа от онова остроумие, което винаги ни е спасявало в трудни времена“, коментира писателката и журналистка Веселина Седларска, член на журито на кампанията.

Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е убеден, че предпочитаните думи са най-ефективната проверка на състоянието на ума, а когато думата на годината е само една или пък три, проверката се превръща в най-бързата и най-афористичната социология.

„Освен това те ни сочат и образците на съвременния словесен фолклор – новите думи, които хората и медиите изобретяват, или новите значения, които дават на познатите думи“, допълва медийният експерт.

Изследването на нагласите сред хората се е провело в три етапа, обясняват инициаторите му. В първия – от 4 до 11 януари – всеки имаше възможност да даде своите предложения за думи на годината на Фейсбук страницата на „Как се пише?“. Този път те бяха за 311 различни думи и израза. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури отся 10. Кои 3 от тях са най-важните за нас като общество, избирахме в анкета от 16 до 21 януари в третия, последен етап, а всеки от анкетираните имаше възможност да посочи до три от предложенията, допълват те.

"Война“ е с 51%, следва „инфлация“ с 40 на сто гласували, а на трето място с по 29% са „избори“ и „Украйна“. През 2021 г. на първите три места в анкетата бяха „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.

В журито тази година бяха Павлина Върбанова, Георги Лозанов, Веселина Седларска, Доротея Николова и Захари Карабашлиев.