Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

1 август 2022 година

Август в Харкив започна с няколко взрива в кв. Салтовка. Бяха в съседния микрорайон.

По това време разхождах Хектор. Кучето приклекна и уплашено хукна към нашия блок.

След една минута ми се обади Лена.

– Аня, това е при нас! В моя двор!

Лена живее в обикновен девететажен блок, от военните стратегически обекти близо до тях са само магазин за хранителни стоки и аптека.

На балкона на Лена е „долетяло“ парче метал, голямо колкото круша. Тя каза: „Ще го запазя за спомен“.

В нейния вход са откъртени прозорци и врати, от няколко апартамента са паднали климатиците от външната им страна, в двора  парчета от снарядите са повредили коли.

Вече има и официална информация. Стреляли са от реактивната система „Ураган“, единият снаряд с тегло 280 кг е улучил автобусната спирка, другият е паднал в двора на жилищния блок.

Ранени са двама: 30-годишен мъж и старец на 72 години, който след няколко часа е починал в болницата.

Здравей, август.

П.П. В болничното отделение, където лекуват мама, лежат болни след тежки инсулти, някои са парализирани. Но и те трепват от силните взривове…

3 август 2022 година

Мама не различава картинки с домат и вилица. И въобще не желае да играе тези игри с лекаря от рехабилитацията.

Докторът казва: „Не разбира речта, когато се обръщаш към нея“. А аз показвам на мама детската си снимка в телефона и питам: „Кое е това момиче“ Мама се усмихва: „И-и-о…“

– Ето, и вас не ви позна, въздиша лекарката. – Та нали вие сте Аня.

Позна ме, и още как! Просто тя се опитва да каже „Си-си-фо-фо-вна“. Това е детският ми прякор. Като съвсем малка не можех да произнеса бащиното си име и вместо „Иосифовна“ казвах „Сисифофовна“. Тя го помни!

И аз помня. Помня как родителите ми учеха с мен буквата „р“. Не можех да я произнасям до пет годинки.

Вкъщи постоянно звучеше скоропоговорката „ехал грека через реку…".

И ето че веднъж се връщаме с мама от магазина и изведнъж – именно изведнъж, аз казвам: „Тр-р-рактор-р-р“.

Помня, колко се радваше мама, как бързахме да се приберем, да се похвалим на татко. Как през цялата вечер аз на висок глас изброявах всички познати думи с буквата „р“: „р-риба“, „р-рак“, „р-роза!“…

А родителите ми ме аплодираха.

Дори си спомням от кой точно магазин се връщахме тогава. Днес го видях. По-точно половината от него, останала след руската ракета.

Да знаете колко боли – да виждаш своето детство, своят град толкова осакатени.

П.П. Днес се събудих според разписанието. Четири сутринта, две ракети С-300. Едната е „кацнала“ в двора на Наташка. Пострадали са покривите и колите. Но всички са живи. Да чукаме на дърво.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко