Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

30 август 2022 година

Петима загинали и осем души ранени… Добро утро по харкивски…

Стоях в празната църква и тихо плачех насаме със своята мъка (днес е деветият ден, откакто мама я няма).

Изведнъж – взрив. И още един. И още… и още. Зави сирената.

От звука е ясно, че е „долетяло“ в центъра на града. След пет минути местните телеграм-канали намекнаха къде е епицентърът: „Ударът е върху едно от най-любимите места за отдих на жителите на Харкив“.

Сумският пазар, детска градина, пететажен жилищен блок, Саржин Яр.

Саржин Яр е малък оазис в каменния център на града. Там винаги има сянка и свежест, дори в най-адската жега.

Много зеленина, изворчета, ручеи, в които дечурлигата пускат корабчета.

Ако парк „Горки“ е скъпо и доста показно място, с което се фукат пред чуждестранните туристи, градината „Шевченко“ е място на младежките събирания, срещи и концерти, то Саржин Яр е изключително семейно местенце, където по всяко време гъмжи от деца и старци.

Защо?!?

Макар че кой сега си задава този остарял въпрос, особено в Харкив?

Когато взривовете стихнаха, се доближих до млада приветлива жена със светло-синя кърпа. Продаваше свещички в църквата. Всъщност, ние с нея бяхме там сами.

– Ако Бог съществува, как допуска това? – злобно, честно казано, попитах аз.

– Неведоми са пътищата Господни, усмихна ми се жената.

Засрамих се, но не се предадох.

– Ако ей сега запаля свещ „за упокой“ на жив човек – тиранин и убиец – това ще приближи ли неговата смърт?

Жената не трепна, все така светло се усмихваше. Стана ми ясно, че не съм първата с този въпрос.

– Ние се молим за мира и победата, – каза тя. – Мир на душита им, на убитите днес.

Попитах я откъде знае, че има жертви – ние чухме само взривовете, а съобщения за убитите още нямаше.

Тя въздъхна.

– По звука чувам, чедо. И усещам.

Май сме връстнички с нея. Но да си „чедо“ е толкова топло и приятно.

Сбогом, мамо.

Лека им пръст на загиналите днес в Харкив.

Проклети да са техните убийци.
 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко