През последните седмици ставаме свидетели на поредния двойствен подход в работата на Прокуратурата на Република България. От една страна тихомълком бе прекратено делото срещу президентския съветник П. Узунов и бизнесмена П. Бобоков.

Припомняме, че по това дело Прокуратурата разпространи специални разузнавателни средства, опитвайки се да уличи Румен Радев в извършено престъпление като паралелно с това показно нахлу в сградата на Президентството. Много посредствен екшън, малко правни аргументи и сигурно скъпо последващо обезщетение, платимо от нас, българските граждани.

За прокурорите, забъркали всичко това – вероятно незаслужено, но сигурно повишение нагоре по етажите на ниската натовареност и високите възнаграждения. Едно приключва, друго започва, съвсем в теорията на безкрайното, но напразно движение.

Пак тази седмица шумно започна производството срещу бившия министър на енергетиката А. Николов от кабинета Кирил Петков по сигнал на политическите му опоненти от ГЕРБ. До този момент с помощта на прокуратурата се печелеха избори – Цацаров за БСП при аферата Костинброд през 2013 г., очевидно това са българските правни традиции.

Сега очевидно прокуратурата започва да води енергийната и дори външната политика на страната. Фактите са по-силни от витиеватите пожелания в основния закон.

Пътят на безотговорността и обезщетяването

Ако обаче нещата продължават да се развиват по настоящия модел ние ще продължаваме да тъпчем на едно място, на което в системата от държавни органи има такъв, който продуцира власт без реално да е овластен, а по пътя на самопровъзгласяването. От друга страна за действията на самопровъзгласилата се прокуратура се плащат последиците от всички български граждани, най-вече чрез изплащането на обезщетения на потърпевшите. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/. Предвидени са две възможности:

По Закона за съдебната власт /ЗСВ/ - по реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тук са ниските обезщетения до 10 000 лв. За свършеното от прокуратурата се плаща. Възможно ли е обаче да се носят някакви последици от отговорните лица – от самия главен прокурор при действащия формат на прокурорската колегия на ВСС е почти невъзможно да се мисли. По същия начин стои въпросът и за началниците в самата прокуратура. Така удобните и сговорчивите с главния остават начело, разнасяйки синдрома на безотговорността по всички нива.

По реда на ЗСВ главният инспектор всяко тримесечие изпраща на ВСС данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения. Съответната колегия на ВСС съобразно правомощията всяко шестмесечие трябва да анализира причините за нарушенията и да приема мерки за тяхното отстраняване. На страницата на Инспектората няма и хабер нещо да е пратено на ВСС. На сайта на ВСС ни помен от констатиране на такъв проблем. Законът е просто пожелателен текст при нулево институционално изпълнение на правомощията на двата основни органа, администриращи въпросите на съдебната власт.

По Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Тук вече имуществената отговорност за причинените вреди се определя от съда. Съществуват случаи от 2022 г., когато държавата следва да плати огромно обезщетение от 1 млн. лева на едно лице за необоснованите действия на прокуратурата/виж тук/.

Очевидно е, че веригата на институционалната отговорност не сработва, да проверим възможно ли е да бъде упражнена лична отговорност.

Защо не може да се реализира имуществена отговорност над конкретни прокурори?

Първо, за да бъде реализирана такава следва работещите в системата на правоохранителните и правораздавателните органи да бъдат застраховани за такъв професионален риск. Това би оскъпило многократно държавните разходи и поради това у нас е избран модел, при който държавата обезщетява през държавния бюджет. На самата държава ѝ остава утешителната награда да реализира дисциплинарна отговорност над служещите ѝ лица. Такъв режим е възможен, но практически отново не се стига до нищо съществено.

Начинът да бъдат отчетени дефицитите в работата на прокуратурата минава през два способа:

По линия на атестирането на редовите прокурори

Атестацията би следвало да представлява обективна оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съответния прокурор, проявени при изпълнение на заеманата от него длъжност. Поне това си поставя за цел нарочната наредба, която ВСС е приел.

Атестирането бива няколко вида. Главното е да споменем, че на всеки 5 години лицата от системата подлежат на регулярна оценка, и отделно на  извънредна - по мотивирано предложение на Инспектората или на съответния административен ръководител, когато са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила. Тоест, при добросъвестно упражняване на правата от страна на ръководителите в прокуратурата или в ИВСС и това е възможно. При самата оценка под внимание следва да се взимат и съществените показатели като брой потвърдени и отменени актове и основанията за това,  необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения.

За следователите има и вътрешноведомствен специфичен критерий - съответствието на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното приключване на разследването и върнатите дела за допълнително разследване.

Нарушенията на Европейската конвенция по правата на човека /ЕКПЧ/ не са изричен критерий, значи  да се подведе под някой от общите.

При установени пропуски, ако тези проверки не бяха бутафорна формалност, при поставяне на оценката, правомощие на ВСС, може да се пристъпи към:

индивидуален план за професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието. Публична информация за подобна практика въобще не се намира – или не е прилагана, или ВСС не смята за нужно да отчете свършеното пред обществото.

възможно е при незадоволителни резултати да се мине и към реализиране на дисциплинарна отговорност.

Оценката от атестирането се приема от ПК на ВСС, тоест влиянието както на главния прокурор, така и на благоверните му в самата прокурорска колегия е ключово. Рядко и трудно води до резултат. Тези от висшите нива не подлежат на атестиране, така че там вече и на това не може да се разчита. И тук отново достигаме до въпроса какъв ВСС имаме. В най-добрия случай това може да доведе до основание за невъзможност да се участва в конкурс за повишение или назначение като административен ръководител. Но пък е чудесна мярка за мачкане на неудобни както в прокуратурата, така и в съда – помним как бившият главен Сотир Цацаров инициираше проверки срещу неудобни нему съдии /виж случая срещу съдия Мирослава Тодорова/. Практиката показва обаче, че удобните биват пазени, а не наказвани, дори когато има обективно установено нарушение. Такъв беше казусът с настоящия председател на Софийския апелативен съд Дончева, когато тя иззе важно дело по темата КТБ, за да го разпредели на себе си /виж тук/.

Така злоупотребилите с правомощията си не само няма да бъдат наказани, а поощрени, а съвестните ще бъдат със съсипан професионален и личен живот. Затова липсва и организирана вътрешна съпротива.

По линия на дисциплинарното производство

Първо, трябва да отбележим, че е човешко да се греши. Но когато се греши идентично, тенденциозно и предизборно, тогава това като да е умишлено и целенасочено действие. Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Обаче дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението. Тоест докато се установи кой прокурор кога, как и какво срокът за упражняване на това правомощие е изтекъл.

В заключение

Затова именно е твърде важно какви лица влизат във Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат. Затова и е вечна съпротивата на определени политически и икономически лобита срещу налагането на стандарти за независимост на съдебната власт посредством необходими реформи и стремежа им да натикат разговора за нужната промяна в  клишетата за нелепи патриотични правни традиции.

Институт за пазарна икономика