Дългогодишният министър на финансите, преди това зам.-министър и в трите правителства "Борисов" - Владислав Горанов изглеждаше непоклатим. За времето по високите етажи на властта и политиката името на Горанов бе забъркано в поредица от скандали, последиците от които се сведоха само до това да не бъде включван в кандидатдепутатските листи на ГЕРБ през последните две години. Горанов обаче остана верен на партията член и често можеше да бъде видян до лидера, както и като неин говорител в публични и медийни изяви. След като името му бе обявено миналия петък като един от санкционираните по закона "Магнитски" заради корупция, Бойко Борисов побърза да се разграничи. Въпреки че вярвал в неговата невинност.

Кои са най-емблематичните сюжети около бившия финансов министър през годините? Какво се случи и какво излезе накрая? Краткият отговор - случи се много, излезе нищо.

Vladi Goranov

През 2018 г., вицепремиерът в кабинета "Борисов" Валери Симеонов изведнъж решава да сложи юзди на залелите пазара (и умовете) по онова време т. нар. талончета на щастието на "Националната лотария" на хазартния бос Васил Божков. Инициативата стана повод за множество дискусии "за" и "против" и се превърна в основна тема в общественото пространство - как така държавата е посегнала на на практика недосегаемия и емблематичен за прехода бизнесмен. Тя обаче бе удавена и тихо забравена от собствените ѝ инициатори - Симеонов и подкрепящата ГЕРБ. Как? Като проектозаконът бе пратен за нотификация от страните членки на ЕС с мотива, че може да противоречи на общото европейско законодателство.

ЕС се произнесе месеци по-късно, че измененията в закона за хазарта не противоречат на общия пазар. Но нито лидерът на НФСБ, нито от ГЕРБ напомниха за тях. Публично не обясниха защо. Неофициално тогава от ГЕРБ коментираха пред Клуб Z, че не можело на прага на местните избори да отнемат талончетата на хората. Темата "хазарт" остана на трупчета. За около година.

Декември 2019 г. Горанов гостува в тв студио, където спонтанно обявява, че е разпоредил на Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши проверка в Държавната комисия по хазарта (ДКХ) заради сигнал, че е облагодетелствала една от най-големите частни хазартни компании в страната. Дни по-късно дългогодишните партньори на Божков сем. Найденови излизат с публични обвинения - едно към едно със "сигнала", посочен от Горанов - че фирмите на Божков и ДХК са тълкували повратно закона и са спестили на хазната хазартни такси за стотици милиони. Прокуратурата тутакси се задейства, Божков бяга в Дубай, а Валери Симеонов си спомня, че е водил битка с порока и внася нов проект - този път за държавен монопол над "игрите на щастието". Нотификация от Брюксел в този случай не бе поискана.

Така или иначе щетата за бюджета бе оценена на близо 600 млн. лв. за изминалите пет години (2014-2019), "проспани" от комисията по хазарта.

От Дубай обаче Божков, който впоследствие ще попадне в първия списък "Магнитски", разпространява обвинения, банкови извлечения, есемеси и отправя твърдения за подкупи и рекет за десетки милиони лева, като посочва като основни действащи лица лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Горанов, бившата шефка на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ), бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, Валери Симеонов, пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова. В основата е това, че първият закон на Симеонов (онзи забравеният) е бил прелюдия -  натиск да продаде бизнеса си, за да го овладее Пеевски (което отказал), Стоянова осигурявала законодателно избягването на по-високото облагане, Горанов пращал есемеси с "ценни указания" на председатели на ДКХ, като тук Божков показа съобщения от телефона си с лице, кръстено Vladi Goranov, а парите от рушветите му отивали в черните каси на ГЕРБ - чрез Горанов и Арнаудова.

Нито едно от тези обвинения не беше доказано, прокуратурата се фокусира около обвиненията върху самия Божков и до днес отказва да го разпита, като юристите спорят може ли това да се случи и дистанционно. Останаха без отговори въпроси като: как се теглят милиони от банка без сезиране на службите, защо първият закон "Симеонов" бе пратен в забвение, има ли синхрон между изказванията на Горанов, Найденов и прокуратурата, с които стартираха обвиненията срещу Божков, как пет години се заверяват финансовите постъпления от игрите на Божков, ощетяващи бюджета и още мн. др. 

След тези събития Горанов не зае повече кандидатски места, Менда Стоянова също не влезе в листите за 2021 г., НФСБ на Симеонов продължи да опитва да влезе в парламента - с различни "патриотични" конфигурации. Неуспешно.

Кръстникът

2018 г. Имуществената декларация на Горанов привлича внимание с това, че той живее в луксозния столичен комплекс "Есте" без да плаща наем. Главният прокурор по това време Сотир Цацаров обявява в тв шоу, че ще се правят всякакви проверки по върховете на властта. Проверява Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Самият Горанов вече е дал публично обяснения - земетресението в Перник преди няколко години, което се усети силно и в София, било причината семейството да се изнесе в апартамента от 180 кв. м. на бизнесмена Иван Сариев в "Есте". Невръстните тогава деца на министъра и съпругата му се уплашили. Сариев бил кръстник на Горанов. А междувременно синът на кръстника се оказа назначен в оглавяваното от Горанов министерство.

На следващата година КПКОНПИ се произнесе - конфликт на интереси няма. По няколко причини: Горанов си плащал режийните разходи за жилището - ток, вода и пр.; фирмите на Сариев не са печелили обществени поръчки, а синът му е бил назначен в Министерство на финансите по заместване по препоръка на ресорния за човешки ресурси отдел и бил доказан експерт за поста.

В обясненията си до КПКОНПИ Горанов твърди и че двамата със Сариев се познават от 2001 г., когато той е бил директор на дирекция в Министерството на финансите "и запознанството им е преминало в приятелство и впоследствие бизнесменът е станал негов кръстник, както и на двамата му сина". Кръщелни свидетелства не бе видно да са предоставяни на комисията от изброените от нея документи по проверката. Така направените заключения на КПКОНПИ бяха предоставени на прокуратурата.

Оставка, оставка, оставка

Юли 2020 г. Христо Иванов е акостирал в "Росенец", Иван Гешев е нахлул в президентството, масов протест иска оставката на кабинета "Борисов" и на главния прокурор. Сагата "Божков" е в разгара си, като Горанов все още не е обяснил той ли е Vladi Goranov, с когото Божков твърди, че е комуникирал и как така подопечната му комисия по хазарта пет години е одобрявала финансовите постъпления от игрите на бизнесмена. По това време в общественото пространство се припомня и снимката на Горанов в кафене в компанията на Делян Пеевски през 2010 г. - също неполучила задоволително обяснение и до днес.

Премиерът (Борисов) тогава реагира кризисно и отстранява трима министри - Горанов, този на МВР (по-късно депутат, в т.ч. в последния парламенат) Младен Маринов и на икономиката - Емил Караниколов. Мотивът: в публичното пространство били свързвани с ДПС и Пеевски.

Маринов - заради реакцията му след акцията за масовото плажуване до т. нар. летен сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Тогава, въпреки че и община Бургас, и органите на реда бяха надлежно уведомени за мероприятието, полицаите възпряха "плажуващите", които трябваше по план да стигнат до държавния бряг до сарая. Но пропускаха активистите на ДПС, извозени предната нощ с автобуси от цялата страна. Черни точки ексминистърът натрупа и заради кадрите на полицейско насилие под колоните на Министерския съвет няколко дни по-рано. А Караниколов се "отличи" с бартера "фурми за храни", който се оказа между две частни фирми - едната от които на Делян Пеевски. 

Вчера, попитан отново за кафето с Пеевски, Горанов посочи, че двамата се позанавали откакто бил началник отдел, а ексдепутатът от ДПС - зам.-министър. И се впусна в друга сюжетна линия - как бил обвиняван от "своите", че като финансов министър отпуска средства и за общини на ДПС.

ББР се притичва на помощ

През 2020 г. Владислав Горанов е флагман и един от основните защитници на друга странна изява на правителството "Борисов". Става дума за решението на Българската банка за развитие (ББР) - собственост на министерството на икономиката, да изкупи 70% от пуснатите на пазара акции на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на цена от 5 лв. за акция при пазарна цена към онзи момент от малко под 3 лв. за акция. Държавата налива 140 млн. лв. с обяснението, че иначе няма как търговската банка да изпълни критериите на последния стрестест на ЕЦБ, когато в нея бе намерен проблем, и така страната ни няма да успее да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II.

Този проблем бе факт и наистина след това България влезе в механизма. Но е факт и че цената беше висока, а тя бе такава, за да може банката да пусне по-малък брой акции на пазара и така контролът да бъде запазен от нейните двама основатели - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Ако цената бе пазарна, трябваше да бъдат продадени повече акции и по-голям дял да бъде отнет от тях. 

Още тогава Горанов обясняваше, че държавата ще защити инвестицията си като предложи свой човек в борда на директорите и че след като влезем в ERM II, акциите ще бъдат обратно изкупени с лихвите. Нито едно от тези две неща не се е случило до момента. В петък борсовата търговия пък затвори с цена на акцията на ПИБ от 2,36 лв. 

Любопитен детайл е, че няколо седмици преди осъществяването на сделката, финансовият директор на ПИБ Живко Тодоров напусна търговската банка и малко след това става изпълнителен директор на ББР. 

2021 г. пък НАП обяви, че ще проверява дружеството "Трилема Кансълтинг" ЕООД регистрирано през август 2020 г. и еднолична собственост на Горанов, заради покупка на офиси в София на обща стойност над 750 000 лв. Обяснението в последствие бе, че става въпрос за сделка "финансирана от търговската дейност на фирмата и с търговски кредит". Днес компанията също е в санкционния списък на "Магнитски". За резултатите от проверката няма публична информация.

Миналата година като премиер Кирил Петков (съпредседател на "Продължаваме промяната") предаде папка с 19 имена на, според него, закононарушители, като я предаде на 20-ия - Иван Гешев. Сред тях фигурираше и това на Горанов. Петков се позова на историята "Божков" и твърденията му, че е дал подкупи за над 60 милиона лева, както и на проверка във финансовото министерство, която установила, че в много от общините в България обществените поръчки са се провели така, че има над 90% концентрация със само един изпълнител на европроекти. 

Впоследствие Горанов и Арнаудова бяха арестувани от МВР - начело с лидера на партията Бойко Борисов, бързо пуснати, а арестите обявени от съда за неправомерни.