Българската социалистическа партия (БСП) тръгва на избори (и този път) с вътрешните дрязги напред. Партията винаги се е славила със силна вътрешна опозиция, без значение при кой лидер, но и винаги е давала заявката, че е демократична формация и макар инакомислието да не се толерира, се търпи.

Тази търпимост обаче като да започна да се изчерпва правопропорционално на поредицата от изборни загуби, за да ескалира на конгреса миналата събота с изключването на 14 опозиционери, поискали за пореден път оставката на председателя Корнелия Нинова. Последва вълна от напускащи структурите на партията социалисти, които ръководството обяви за "клиентелисти", работещи за други партии и за срива на БСП на 2 април.

Та, ето как левицата тръгва на избори - с "корнелисти" срещу "клиентелисти".

"Клиентелистите": Ваня Добрева,Светлана Шаренкова, Ралица Андреева, Ани Пиринска, Петя Михалевска, Петър Витанов, Валери Жаблянов, Мартин Жлябинков, Ленко Петканин, Николай Бериевски, Костадин Дурчов, Атанас Атанасов и Петко Димитров - 10 младежи и трима професори - всички те потомствени социалисти, а Витанов и евродепутат на партията - изключени на конгреса. Конгресът не се съобрази с решението на съда, който възстанови изключения преди това Кирил Добрев, като отстрани и него.

Кметът на Перник от БСП Станислав Владимиров - напусна, както и местната организация. Бившият министър на отбраната, знаково за левицата лице - Ангел Найденов - напусна. Младежката организация обяви партията за своя "мащеха". Над 100 социалисти от Пловдив - напуснаха (като още преди конгреса това направиха и в много други структури в страната).

За врагове са обявени още: министрите социалисти в служебните кабинети на Радев: Крум Зарков (правосъдие), Весела Лечева (спорт), Явор Гечев (земеделие), говорителят на служебното правителство Антон Кутев.

Парламентарната група изхвърли и едно знаково лице, макар и от гражданската квота - младият депутат Явор Божанков (сега в листите на ПП и ДБ). Преди Божанков пък бе единственият районен кмет на партията в София - Делян Георгиев. Пак от младите лица.

И това не е първата "чистка" на "Позитано" 20. Още с идването на редовния кабинет лидерката махна всички зам.-министри на БСП, назначавани в служебния такъв.

"Остана една клика около госпожата, която клика е родена по времето на Царска България или малко след това" - обобщи в интервю за Клуб Z Витанов.

Случилото се на конгреса преди седмица обаче е еманация на един дълъг процес. Когато Нинова оглави партията, тя направи демократични реформи, сред които прекият избор на лидера. Саморазправи се с някои "зловредни" елементи, като бившия си сподвижник - пловдивкият бизнесмен Георги Гергов, около когото тези дни пак се разшумя заради натиска му да сложи ръка на Пловдивския панаир (подпомаган от общинските съветници на ГЕРБ, но и на БСП, поради което "Позитано" 20 се отрече от своите). Нинова издигна и успешен за партията кандидат за президент - Румен Радев, и въпреки последвалия раздор в отношенията им, той трудно щеше да спечели и втори мандат, ако не бяха избирателите на Столетницата. Бившият соцлидер Сергей Станишев и опозиционер на Нинова замина за Брюксел и остана там.

Лидерката се отърва и от друг сатанизиран образ в партията - Кирил Добрев. Последва го шефът на столичните социалисти Калоян Паргов. Доброволно преди година си тръгна още един опонент - бившият председател на партията, министър и председател на Народното събрание - Михаил Миков. А насред всички тези процеси Нинова използва макар и краткото си министерстване в кабинета "Петков", за да раздаде постове на средния ешелон в партията и да се "окопае", така щото още един конгрес да не "констатира" или поиска оставката ѝ.

Каква обаче е "актуалната социалистическа обстановка"? Изборната 2021 г. сложи началото на крах в подкрепата за БСП, за да се свие тя до малко над 9% на вота през октомври м.г. БСП е на ръба да бъде изключена от европейското семейство, към което принадлежи - Партия на европейските социалисти (ПЕС). Причината - Истанбулската конвенция.

Лидерката се "радикализира" до степен, в която вече е трудно да се намерят отлики с Костадин Костадинов от "Възраждане". БСП ще прави референдум за "джендър идеологията". БСП подкрепя референдума на "Възраждане" за запазване на лева и срещу въвеждането на еврото. БСП и "Възраждане" заедно сезираха Конституционния съд и то на два пъти - първо за решението на парламента най-сетне да изпратим военна помощ за Украйна, а после и за решението да се ускорят преговорите с "Уестингхаус" за неруските реактори в АЕЦ "Козлодуй". Двете партии излъчваха на живо закрито заседание на НС за Украйна, превърнало се в публичен цирк.

В 48-ия парламент БСП остави още много отпечатъци. Не подкрепи измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвеждаше механизъм за разследване на главния прокурор. Не подрепи и реформата в антикорупционната комисия. С нейните гласове Вежди Рашидов (ГЕРБ) бе избран за председател. Но най-вече - заедно с ГЕРБ и ДПС върна хартията в големите избирателни секции и превърна машината, за която иначе се бори години наред като опозиция на Бойко Борисов, в принтер. И това бе първата ѝ законодателна задача - още в първия работен ден на 48-ото НС. БСП не подкрепи и един от законите срещу домашното насилие, пак с "джендър" мотива.

В резюме: левицата, която се изпокара и с Радев, и с бившите си партньори в управлението "Продължаваме промяната" и "Демократична България", седна да говори за съставяне на правителство с ГЕРБ, ДПС и с митичната откъм идеология и ценности "Български възход". А след като ПП ѝ открадна "социалното шоу", реши да заложи на радикалните възгледи - ноу-хау от "Възраждане".

"Корнелистите" нямат друг избор освен да действат кризисно."Клиентелистите" съобщаваха за готвени манипулации на този конгрес - чрез подмяна на делегати и преброители, за приемането на нови текстове в устава, правещи изключването на инакомислещите от партията още по-лесно. Предупреждаваха отдавна за раздадени държавни служби на делегати и на членове на Националния съвет с цел лоялност към лидера. 

През 2021 г., когато Зарков се изправи като кандидат за лидерския пост след подалата тогава формално оставка Нинова, попита делегатите "Спите ли дълбоко?", защото вместо да констатират оставката, за което се бяха събрали, превърнаха конгреса в ода на радостта - за успехите на "другарката" и за бъдещото отлепване на левицата от тогавашното дъно. Тя им обеща това - чрез консумирането на власт като министър и чрез връщането на хартията.

"Атаката на Kонгреса не беше срещу Нинова, а срещу БСП" (Кристиан Вигенин), "Нинова винаги е демонстрирала смазващо мнозинство на подкрепа" (Александър Симов), "Не социалисти, а служители на Георги Гергов напускат БСП" (БСП-Пловдив), "Станишев, който постоянно иска оставки, защо не си я подаде като имаше 13 поредни изборни загуби" (Христо Проданов), "Напусналите пернишката организация отдавна не са част от БСП, работеха за други политически сили" (Атанас Зафиров) - четем днес из съобщенията, които идват от "Позитано" 20.

Да, в някои има резон, но други изглеждат силно приспани.

Ръководството е под силна преса. Пресирано е от две поред служебни правителства, които "чегъртат" Нинова и назначаваните от нея кадри, в т.ч. във военната индустрия. Пресирано е и от обявените за "клиентелисти" - тези, които настояват за промяна по върховете на партията, за да отлепи тя от изборното дъно, за което ръководството вини всеки и всичко друго, само не и себе си. Пресирано е от появата на нови леви субекти, макар от стари БСП кадри - като този на Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Костадин Паскалев, Спас Панчев, Валери Жаблянов. Пресирано е от перспективата самият Румен Радев да овладее партията с политическите си амбиции, които не се ограничават само до два президентски мандата.

И на тази преса от всички посоки Столетницата отговаря с какво? - С вяра в пълзящия "джендър" преврат, с вяра в хартията, с вяра в референдумите като популистки способ за добавяне на гласове. Но не и с вяра към собствените си хора. Макар инакомислещи.