Украйна иска да убеди партньорите си от ЕС да наложат санкции срещу руската ядрена енергетика, най-вече срещу държавната компания „Росатом“.

Те трябва да бъдат част или от десетия, или от някой от следващите пакети ограничителни мерки срещу Москва.

Това заяви в Брюксел министърът на икономиката на страната и първи вицепремиер Юлия Свириденко. Тя участва в заседание на посланиците на страните членки.

Десетият пакет трябва да бъде одобрен най-късно на 24 февруари – деня, в който се навършва 1 година от началото на руската агресия.

„Росатом“ има глобален ефект върху много страни. Но не може да бъде причина да не бъдат налагани санкции срещу нея. Като гледате посланието на Владимир Путин по отношения на ядрените опити, трябва да има ясно послание от страна на ЕС и САЩ за ядрената индустрия, за „Росатом“. В противен случай те (руснаците – б.р.) ще продължат да действат като терористична държава. Запорожката АЕЦ в момента е окупирана и е управлявана от свързана с компания, свързана с „Росатом“, изтъкна Свириденко.

Затова по думите й е толкова важно десетият или следващите пакети да включват санкции срещу ядрената индустрия.

На срещата на външните министри от ЕС на 20 февруари стана ясно, че ядрената енергетика няма да влезе в десетия пакет поради липса на широк консенсус сред страните членки. Така поне каза пред български журналисти нашият първи дипломат Николай Милков.

На Европейския съвет на 9 февруари президентът Румен Радев заяви, че ако трябва, България ще наложи вето на забрана за вноса на руско ядрено гориво.

Санкциите трябва да обхващат също финансовия сектор, търговията с диаманти, пропагандистите, както и институциите и организациите, замесени в депортирането на деца от окупираните украински територии в Русия, смята Юлия Свириденко.

Страните членки (Съветът) на ЕС работят и по въпроса за замразените активи на руската Централна банка и олигарсите. Идеята е тези пари да бъдат използвани за възстановяването на Украйна, за което ще бъдат необходими огромни суми. По данни на Световната банка нанесените от агресията щети са 350 милиарда долара. И точно тези сметки могат да бъдат един от източниците за финансиране.

„Опитваме се да намерим начин за ускоряване на тези процедури с нашите партньори, за да имаме този законов механизъм. Защото повечето страни трябва да направят известни промени в законодателствата си. Разбираме, че за това е необходимо известно време“, каза Свириденко.