Четири жени кандидат-депутатки са в предизборното студио на бТВ в сряда сутринта. Осми март е и това е един от особено оригиналните начини той да бъде отбелязан като се съчетават две в едно - хем избори, хем женски празник (с мешавицата от смисли, които се влагат в него, и най-вече липсата на такива). Изцяло политическото женско присъствие обаче, както и много други неща, са само за датата, да се отчетем.

На практика данните за присъствието на жените в политиката са доста по-скромни.

За България остава все така екзотично да има жена за президент. Колкото повече пагони (и зелени чорапи вероятно), толкова по-добре е принципът, който се следва. Дори и проектоспасителите, които периодично се появяват амбициозно и шумно, и асистирано, по правило са мъже. В президенската институция жени засега получават благоволението да стават вицета. Повече не може.

Българските жени все така са в поддържащата роля в родната политика. Ако въобще имат роля, разбира се.

Това се отнася не само да президентската институция. Премиер жена в редовно правителство 33 години след края на промените от 1989 г. България няма. С върволицата от служебни кабинети, назначавани от президента Радев, вероятността това са се случи пада още повече. В тези правителства има жени като по милост, малко от кумова срама. В предишното и в сегашното (които са еднакви с изключение на министъра на културата) има три жени министърки. Подобна беше ситуацията и по-рано.

Ето какво е и съотношението на силите на водачите на листи на основните политически сили с претенции отново за парламентарно представителство. От 31 избирателни района начело на партийни листи жените са:

  • Осем при ГЕРБ-СДС;
  • Пет за новото обединение ПП-ДБ;
  • Пет за ДПС;
  • Пет за "Български възход";
  • Четири за БСП;
  • Три за "Възраждане".

Процентното съотношение може лесно да се сметне, но и така, от пръв поглед, "силното" представителство е видно.

Лидерите на партиите също са ясни. Начело на ГЕРБ Бойко Борисов няма проблем да е заобиколен от жени, които да не изпъкват много и да вършат работа, ако трябва могат и да си изцапат ръцете. Те обикновено са енергични, речовити, прилежни, верни на партията и съвсем нетънкообидни като вярват в правилото, че лидерът е прав и когато греши. Факт е, че чисто откъм числово представителство и в правителствата на ГЕРБ преди, и в парламентарните им групи жените бяха в най-добро съоотношение спрямо мъжете във властта. С някои уговорки от по-горе обаче. Политическата формация си има и отделна женска партийна структура - Жени ГЕРБ, която неизвестно защо неблагожелателите нерядко наричат и "лели-ГЕРБ".

Още по-особена е ситуацията в обединението с либерална заявка, в което изобилства от партии и всички те са оглавени от мъже.

Шестте партии в коалицията ПП-ДБ имат седем мъже лидери ("Продължаваме промяната" за по-убедително е с двама съпредседатели) е равносметката. Парадокс по български, но формацията с предполагаемо най-изявената либерална насоченост, прозападна ориентация и т.н., претендент за спечелване на изборите, е с водачи - олицетворение на стереотипа за мъжка доминация -  бял мъж с добро образование от престижен университет, с високи доходи. Извън типизирането в "Продължаваме промяната" има известно (немалко) неглежиране на присъствието и ролята на жените в политиката - по-слабо представителство в листите им и като депутати, в коалиционното правителство също.

Доста показателна беше и историята около Лена Бориславова - тя беше тази, която по стандартите и разбиранията на ръководството на партията трябваше да се прикрие и спотаи за известно време и тя беше тази, която не беше в листите на миналите избори, а на тези някак тихомълком, за да не се привлича вниманието се оказа втора в софийски район, но след Христо Иванов, не след свой съпартиец.

Не по-различна е ситуацията  в останалите основни политически сили като най-набиваща се на поглед е във "Възраждане", където профилът на лидер и на главни политически фигури е почти идентичен с този на избирателите им - основно мъже, на средна и над средна възраст, от областни или по-малки градове, със средно образование и т.н.

Най-забавно е в БСП, единствената парламентарната сила, която е с жена лидер. И отново парадокс, тъй като Корнелия Нинова е затънала в антидемократична реторика, всячески се стреми да пресъздава послания на "Възраждане" и вожда ѝ Костадин Костадинов, бори се срещу промени в закона за домашното насилие, които да гарантират по-голяма защита на жени и деца в риск, и се опитва да се понесе на вълната на "традиционното българско семейство" (какво е то, къде е и не е ли в традиционното семейство мястото на жената вкъщи, защо Нинова е в парламента) с референдум срещу "джендъра". 

Това е картината. Затова при вида на целенасочено събрани само жени политици в тв студио, какво ни остава освен да възкликнем:

"Ах, колко мило!"