Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

7 март 2023 година

В Харкив светнаха уличните лампи. 

Честно казано, толкова силни емоции отдавна не съм изпитвала.

Вчера около шест часа включиха уличното осветление. Само в центъра, само за няколко часа, в режим на тестване.

Но реакцията на хората беше такава, сякаш градът празнува победата.

В коридора на болницата някой извика: „Светлина на улицата!“ и цялото отделение по травматология се втурна към прозорците. Медсестрите, лекарите, пациентите – всички се разшумяха, взеха да звънят на близките си и да снимат улицата с телефони.

На пътното платно спираха коли, хората излизаха и викаха „Ура!" и "Слава на Украйна!".

Видях една жена, която така плачеше, че не можеше да каже друга дума, само повтаряше на някого, хлипайки в телефона: „Светлина, светлина, светлина…“.

Няколко подрастващи момчета запяха край спирката на метрото украинския химн.

Усещането беше сякаш сме се лутали, лутали и най-после сме излезли от пещерата. Лампите в града не светеха повече от година. 

Ние привикнахме. Нагласихме графиците си така, че да не излизаме по улиците след пет часа. Върнеш се от работа, минаваш през магазина, извеждаш децата и кучетата на разходка преди да се стъмни.

Фенерчетата на челото станаха за жителите на Харкив толкова задължителен атрибут, колкото бяха маските през ковидните години.

Когато ми се налагаше да излизам с колата си вечер, се стараех се да карам само по познати маршрути. Онези, на които точно знам всички пешеходни пътеки. Пред тях адекватните шофьори винаги намаляваха скоростта, защото човекът на шосето просто не се виждаше.

Нашите очи вече толкова се адаптираха към тъмното, че първите секунди след включването на лампите хората замижаваха и криеха лицата си с длани.

И изведнъж - радост. Господи, колко радост! Сякаш не само лампите светнаха – светнаха искрените усмивки. За пръв път през последната година видях толкова щастливи хора едновременно.

Сигурно нашето ликуване ще изглежда странно на хората от онези градове където не е изгасвало уличното осветление. И, вероятно ще е обидно за онези, които до ден днешен живеят без светлина не само по улиците, но и в домовете си.

Не се обиждайте. Просто това е невероятен кеф – да усетиш една малка победа. Победата на светлината над тъмата. Пожелавам го на всеки от вас.

P.S. Приятели, (всички, които се притеснявахте за моето здраве) – всичко е наред. Операцията премина успешно, оздравявам. Пиша малко, защото с лявата ръка не е удобно, а дясната ще е в гипс още две седмици.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко