България е предложила на територията й да бъде изграден координационен център за борба с всички международни групи трафиканти на хора.

Това заяви пред журналисти в Брюксел вътрешният министър Иван Демерджиев. Той участва в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“.

Идеята била изложена пред изпълнителния директор на Еврпопол Катрин Де Бол и според Демерджиев тя е дала принципното си съгласие.

Центърът ще представлява работна група, която ще включва по един представител от всяка страна членка на ЕС. Ще има и представител на Турция.

„Идеята е да има оперативност, бърза реакция, операциите да се провеждат на територията на много държави - така, както действат тези престъпни групи.

Предложих концепцията, тя ще бъде развита на среща с експерт на Европол, който ще дойде у нас на 15 март“, каза Демерджиев.

Той е разговарял и с Айя Калная – директор на агенцията за охрана на външните граници Фронтекс. Предмет на обсъждане е било предстоящото изготвяне на пътна карта и план за действие, който ще включва техническото обезпечаване на българската граница с Турция. Става дума за необезпечени към днешна дата 110 километра.

„Имаме уверението на Европейската комисия, че ще финансира начинанието. Ще се опитаме да изградим тези 110 километра така, че да бъде нещо като пилотен проект за пример на държавите, които ще правят подобен род техническо обезпечаване на сухопътна граница.

Предвиждаме камери, сензори, въздушно наблюдение и всичко това да се свърже общо и да бъде ръководено от софтуер, който да подпомага граничните полицаи. Такава система ще подобри в пъти сигурността“, убеден е министърът на вътрешните работи.

Преди две седмици Моник Париа – шеф на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в Европейската комисия, е била в България и е посетила границата с Турция. Това заяви за Клуб Z еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.

Париа е обсъдила с политици у нас, както и с Иван Демерджиев как ЕК може да подкрепи страната ни за по-добра охрана на границите, но също така и за по-бързи процеси за решаване на въпроса за убежището.

Утре ще има нова среща на оперативно ниво на българските власти и зам.-шефа на дирекцията Оливие Ониди. Ще бъде обсъдено как да бъде осъществен пилотният проект по границата с Турция.

“Трябва да спрем износа на мигранти и да прекратим смъртните случаи в Средиземно море, но също така и по другите граници на ЕС“, отговори шведският министър за миграцията Мария Малмер Стенергард на въпрос на Клуб Z.

В момента Стокхолм е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Задължение на всички страни членки е да контролират границите, изтъкна Стенергард. Тя е убедена, че новият Пакт за миграцията и убежището ще позволи на ЕС да упражнява по-добър граничен контрол.

На този етап Комисията не предвижда финансиране на огради. Но България продължава да поддържа становището, че това е правилно решение. Фронтекс е на мнение, че това работи от професионална гледна точка.

„Вярваме, че ЕК ще преосмисли становището си“, каза Демерджиев.

Според него е добре новите мерки да бъдат задействани веднага. Още повече - в последно време се наблюдава 30 на сто увеличаване на мигрантския натиск.

В Брюксел отчели намаляване на мигрантите по западнобалканския маршрут за сметка на други маршрути като източносредиземноморския, похвали се служебният министър. И това според него означава, че се справяме добре.

И Австрия, и Нидерландия омекнали за Шенген

Има еволюция в позицията на Австрия и Нидерландия за влизането на България в Шенгенското пространство за свободно движение, потвърди Демерджиев публикацията на Клуб Z отпреди два дни. Днес темата не е била обсъждана. Такива разговори министърът обаче е имал на 23 и 24 февруари в Атина с колегите си от тези страни.

„Австрия показва положително отношение към всичко, което правим и ни подкрепя в усилията ни.

А по отношение на Нидерландия все повече надделява становището, че няма как да се иска доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В най-добрия случай ще се търси нещо заместващо като документ, което ЕК е готова да оформи и издаде.

Първо обаче ще се изчака докладът за върховенството на закона в страните членки през юли. И въз основа на него Нидерландия ще прецени дали иска допълнителен документ. Ако иска, форматът му ще бъде съгласуван с Комисията“, отговори Демерджиев на журналистически въпрос.