Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
12 март 2023 година
Харкив, Салтовка. Две денонощия без ток, вода, отопление и връзка.
Най-вече – без връзка. Когато телефонът за една секунда хване 4G, и е засипан със съобщения: „мам, отговори", "мам, много се притеснявам", "мам!!!" – много те боли.
Обхваща те едно такова тъпо безсилие, когато детето ти се страхува, а ти нищо не можеш да направиш.
Днес, когато най-после се появиха светлината и връзката (слава на комуналните служби!), започнах жадно да препрочитам сводки за последните два дни. И попаднах на една дописка за шестокласничката Маша от Тулска област. Вие сигурно я знаете тази история.
Ученичката в час по рисуване нарисувала с цветни моливи картинка.
На картинката са руски и украински знамена. На едното е написано „Не на войната!“, на другото „Слава на Украйна!“. Между знамената е нарисувана жена, тя прикрива с тялото си дете, срещу което от страната на руското знаме летят ракети.
Директорката на училището извикала полиция. Арестували бащата на Маша, а момиченцето пратили в дом за сираци.
В днешното съобщение пише, че журналистите се опитват да се свържат с Маша, стоят до входната врата на сиропиталището, но ги гонят.
Не мога да престана да мисля за това момиченце. Господи, колко й е страшно. Един осакатен живот. Завинаги.
А после в новините видях фрагмент от видео със Скабеева (една от най-насъсканите руски пропагандистки – бел. прев.), където тя с упоение се хвали с поредния масиран удар върху Украйна. „Взривовете се чуват из цялата страна!“, ликувайки, съобщава жената, която вероятно също има деца.
Паноптикум.
Вчера, под воя на сирените отидох на гробището при родителите си. Поплаках край техните кръстове, разказах на мама и татко, че всичко е наред, просто няма светлина. И веднага се поправих: няма ток.
Светлината я имаме, скъпи мои. Светлината я имаме винаги, дори по време на най-страшната тъмница.
А момиченцето Маша няма светлина. Дори когато супер-мощни лампи осветяват нейното сиропиталище.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни