"Държавата ще се намеси, ако образованието започне да става бизнес."

Това обяви президентът Румен Радев по време на Кръгла маса „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“, която се проведе днес в София.

Според него въпросите за историческата памет и националната идентичност са в устоите на държавността и няма как държавата да не се ангажира, когато става въпрос за фундаментите на държавността.

"Ако в учебниците и програмите започнат да се просмукват деструктивни влияния – вътрешни и външни, държавата ще се намеси“, обеща той заплашително.

Напоследък лидерката на БСП Корнелия Нинова е много активна в битката срещу "джендъра" като размахва периодично по студиа учебник за шести клас, в който се говори за наличието на сексуални влечения в хора от същия пол или към двата пола, което "разкритие" според нея уврежда подрастващите. Изказването на Радев днес за "деструктивните влияния" в учебниците днес беше лишено от конкретика.

Бъдещето ще разделя света все повече на държави, които разработват високите технологии и по този начин диктуват световния дневен ред и на държави, които ще бъдат консуматори на тези технологии и ще останат в периферията на обществения прогрес, посочи още Радев, цитиран от БТА.

Трябвало да бъде гледана голямата картина и големите предизвикателства, които стоят пред България.  Благосъстоянието щяло да се повишава, "ще ставаме по-задоволени като общества, но въпросът е какво ще стане с духовните устои на нацията". 

Радев призова и за единно съдържание на учебниците по български език и литература, история и география.

„Стои въпросът какво ще правим с учебниците и програмите. Ще бъдат ли те бизнес, или държавата трябва да се ангажира с отпечатване с процесите на разработване и отпечатване на учебниците”, добави той.

Просветният министър: Сериозни възражение срещу учебните програми няма

Като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, включително по история и цивилизации, не се предлагат никакви промени. 

Това обяви във вторник служебният министър на образованието Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тема "Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество". Прегледът на учебниците започна при просветния министър в редовния коалиционен кабинет Николай Денков.

Пенов разясни и как вижда ролята на средното образование - "няма за цел да представи цялото знание, като в университет, а да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности".

Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане, каза днес още Пенов.

По думите му прегледът показал, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най-честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности, каза министърът.

И продължи по линия на национално самосъзнание и идентичност.

Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно - "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност, и новото допълнение - "българското национално самосъзнание", обяви министърът.

Основните дисциплини в училище, които са свързани с целта "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание", са история и цивилизации, български език и литература, и география и икономика, добави той.

През тази година се обсъждало предлагането на нови национални програми, насочени към "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание". Такива са националната програма "Неразказаните истории на българите" и националната програма "Български образователни маршрути" (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата "Роден език и култура зад граница", както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и Министерството на отбраната).

Той коментира и дали трябва да има един учебник по един предмет, или единно съдържание - за което настоява от години БСП.

"Това не е темата на дискусията, която се обсъжда днес", каза той.