Над 86-87 процента от гражданските и наказателните дела са приключили в полза на журналистите. Това сочат резултатите от анализ на Антикорупционния фонд (АКФ) на станалите изключително модерни стратегически дела срещу публичното участие – така наречените SLAPP производства. Те са известни и като "дела-шамари" срещу представители на медии и граждански активисти в България.

Терминът е съкращение kd "strategic lawsuits against public participation" - или "стратегически съдебни искове срещу публично участие".

Анализът е под заглавие "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България“", прави се за първи път и обхваща 64 такива дела за периода от 2000 година до март 2023 година.

Адвокат Александър Кашъмов подчерта:

"Може да се каже, че това е един много сериозен шамар, една много сериозна спирачка пред демократичното развитие у нас и то тъкмо затова, защото тези дела поставят пранги на възможността да се участва в обществения дебат, гражданите да получават информация, да дискутират решенията в рамките на управлението, поведението на управляващите и политиците и така нататък."

„SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти.

Целта им е да ги сплашат и – в крайна сметка – да им наложат цензура“, казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.

Най-нашумяло напоследък бе делото за 1 млн. лв., което "Лев инс" заведе срещу "Медиапул" - при това за цитиране на официална информация. Целта на "делата-шамари" обаче не е правосъдие, а стъписване и евентуално автоцензура.

Според последното изследване на Асоциацията на европейските журналисти-България от миналата година близо 28 процента от анкетираните посочват, че съдебното преследване е сред най-честите форми на външен натиск върху журналистите. Сред най-уязвимите са по-малките регионални медии, сочат още резултатите.

Съставителите специално подчертават, че приключилите в полза на журналистите голям дял от процесите не са кой знае колко добра новина.

"Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите“, казва София Желева, един от съавторите на проучването.

Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.

Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.

От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години.

"През този период ангажираните в съдебния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени“, коментират авторите на анализа.

Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.

Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела.

Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведе-ни в периода 2015 – 2023 г.

В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.

„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията“, коментира София Желева.

Има обаче и

алтернативни форми на натиск

Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.

Целия анализ на АКФ може да прочетете тук.