325 000 души са емигрирали от Куба в САЩ само за периода между януари 2022 г. и януари 2023 г.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел Хоел Ернандес Гарсия – член на Интерамериканската комисия за човешки права към Организацията на американските държави (ОАД).

Той говори пред Подкомисията по човешки права. Дебатът бе посветен на ситуацията с правата и свободите на острова, включително ефекта на ембаргото.

Данните за броя на хората са на американската Служба „Митници и гранична охрана“. От тях става ясно, че светът е заплашен от нова тежка бежанска криза, този път в Карибско море.

Това прави 2,5 пъти повече от емигриралите при знаменитото Отплаване от Мариел между април и октомври 1980 г. Тези 325 000 души представляват 3 на сто от населението на Куба.

Рязкото увеличаване на миграцията е резултат от тежката икономическа криза, недостига на храни и лекарства, но също така и от ограниченията в упражняването на човешките права и засилените репресии срещу социалните протести, най-вече след 11 юли 2021 г. Тогава на целия остров избухнаха най-силните от десетилетия насам протести.

Миграцията става по доста опасни и нерегулирани пътища, изтъкна Хоел Ернандес Гарсия. Особено обезпокоително е увеличаването на инцидентите с плавателни съдове, използвани от мигрантите. Има много загинали и изчезнали.

От 11 юли 2021 г. досега са арестувани над 18 000. Близо 760 от тях продължават и досега да бъдат в затвора. А 740 са осъдени.

Тези данни съобщи Хуанита Губертус от правозащитната организация „Хюмън райтс уоч“.

На много от арестуваните дълго време е отказвано свиждане с близките и среща с адвокатите им. Има изтезания, издевателства като принуждения към клякане, събличане и лишаване от сън.

„Има осъдени за бунт на несъразмерно пропорционални дълги срокове до 25 години. В много случаи прокурорите определят участието в протестите и критиките към властта като престъпно поведение, докато в действителност става дума за законно упражняване на правото на демонстрации“, изтъкна Губертус.

Същевременно в резултат на тежката икономическа криза дори правителството в Хавана е било принудено да признае, че средната продължителност на живота е спаднала от 78 години през 2018 г. на 77 години и 7 месеца през 2020 г.

Докато през 2020 г. детската смъртност е била 4,9 на 1000 живи новородени, през миналата година тя вече се е покачила на 7,5 на 1000.

В момента на острова има 1048 политзатворници, каза Уго Ача от Фондацията за човешки права в Куба. 35 от тези политзатворници са малолетни и са държани зад решетките в нарушение на всякакви междунаровни закони. Някои от тях са получили присъди, чиято продължителност надвишава възрастта им.

Важно според Ача е международната общност да знае, че огромен процент от тях са афрокубинци. Освен това голяма част от лидерите на мирните протести са членове на ЛГБТ общността. Това не може да остане незабелязано. Тези хора са превърнати в особено уязвими.

Уго Ача обвини кубинския режим в трафик на хора. И цитира доклади на Държавния департамент на САЩ. Една от схемите е с т.нар. лекарски бригади. Става дума за лекари, изпратени на работа в чужбина. Държавата обаче прибира до 90 на сто от заплатата им във валута. А самите доктори живеят в почти робски условия, в претъпкани стаи в общежития.  Също така режимът изнася лекарства и медицинско оборудване, които са необходими в самата Куба. Но много от изнесеното се унищожава или отива не по предназначение.

Кубинските управници използват услугите на престъпни групировки, които превозват мигранти извън страната и печелят пари от този трафик.

Дебатът предшества започващото утре посещение в Куба на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Уго Ача предаде призива на кубински правозащитници ЕС да прерагледа Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Хавана, постигнато през 2016 г. То все още не е ратифицирано, тъй като Литва отказва да го направи. А Швеция може да преразгледа решението си.

Въпросът за човешките права и политзатворниците ще бъдат постигнати по време на посещението, увериха от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). В официалното съобщение за предстоящата визита обаче няма и дума по тази тема. Това предизвика гнева на испанския евродепутат Леополдо Лопес Хил от Европейската народна партия (ЕНП). Самият той е венецуелец и емигрира от родината си от режима на Уго Чавес.

Въпреки критиките си към режима всички активисти, както и почти всички изказали се евродепутати бяха единодушни, че наложеното от САЩ ембарго срещу Куба трябва да бъде вдигнато. Изтъкнат бе фактът, че то бетонира режима в Хавана, като му дава аргументи да оправдае репресиите и да се обяви за жертва на империализма. Но същевременно бе посочено, че ембаргото не е причина за тежката икономическа криза.

Испанският социалист Начо Санчес Амор подкрепи кубинските дисиденти. Той обаче цитира и разсекретени американски документи. Един от тях е докладът „Малъри“ от 1960 г. В него американският дипломат Лестър Малъри призовава за мерки срещу кубинската революция с цел нейното сриване. В документа се говори за икономически санкции, за да бъде лишена Куба от пари и доставки, да намалеят заплатите и доходите, за да бъдат предизвикат глад и отчаяние, които да доведат до сваляне на правителството.

Санчес Амор обаче бе категоричен, че да бъдеш контрареволюцоионер, както режимът в Куба нарича противниците си, е неотменимо човешко право.

Друг испанец – Ману Пинеда от радикалната левица, защити режима. Според него не става дума за политзатворници, а за демонстранти, които трошат и палят магазини и нанасят побой над полицаи. Пинеда предпочитал престъпниците да бъдат в затвора вместо на свобода.

Накрая той заяви,че Куба спокойно пуска на своя територия медии като Би Би Си и Си Ен Ен, а ЕС забранява руските програми RT и „Спутник“ само защото публикуват различни от европейските мнения.