Турция преживява исторически дни: За първи път в историята на страната имаше втори тур на изборите за президент, а победителят Реджеп Тайип Ердоган е избран за още пет години, което го прави първият турски политик, който ще управлява в продължение на 25 години.

Франк Швабе, ръководител на Международната мисия за наблюдение на изборите на Съвета на Европа, не оставя съмнения в оценката си за изборите:

"Вторият тур на президентските избори излъчи ясен победител. Въпреки това вторият тур, както и първият, се проведе в обстановка, която в много отношения не отговаряше на изискванията за демократични избори. Наблюдателите критикуват неравностойните шансове на кандидатите в турските медии, т.е. ясното свръхпредставяне на Ердоган в сравнение с неговия претендент Кемал Кълъчдароглу. Освен това върховният национален избирателен орган, който контролира изборите, не е достатъчно прозрачен“, коментира той пред германската тв ARD.

Критики има и към претендента Кълъчдароглу. "Наистина бих искал да призова след кампаниите с насилие и език на омразата срещу малцинствата това да спре. Независимо дали те са насочени срещу ЛГБТИ от едната страна на политическия спектър, или срещу бежанците, което видяхме на втория тур от другата страна на политическия спектър", казва Швабе, визирайки по-острия тон на предизборната кампания на Кълъчдароглу на втория тур, който беше насочен срещу бежанците. След изборите Кълъчдароглу обяви, че ще продължи да се бори за демокрация.

Политологът Хюсеин Багчи не е толкова песимистично настроен за ситуацията в страната си:

„Турция е и ще остане демократична. Опитът на Ердоган да отстрани Турция от демократичния свят няма да бъде възможен, защото Европейският съюз например е това, което наричаме структурна сила“, заяви той. Турция е част от всички институции, казва още политологът.

Само че Турция в момента отказва да изпълнява решенията на Съда по правата на човека. В речта си на балкона след изборите Ердоган отново даде да се разбере, че не иска да освободи затворения бивш лидер на опозиционната Демократична партия на народите Селахатин Демирташ - въпреки че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е постановил това. Всъщност Съветът на Европа трябва да е последователен и да изключи Турция по тази причина. Преди изборите обаче това не се случи. Политологът Багчи посочва в този контекст поздравленията към Ердоган, които лидерите на ЕС, а също и канцлерът Олаф Шолц отправиха след изборите.

„Турция е страна, която Европа не може да зачеркне: нито по отношение на икономическата политика, нито заради нуждата от военната й политика, а дори и заради факта, че населението й е огромно.“

Ердоган ще се появи в Брюксел и ще бъде приет в другите западни столици с много повече жестове към него след спечелването на изборите, сигурен е Багчи. Дали това ще повлияе на кандидатурата на Турция за ЕС?

Членството в ЕС

Турция е най-старата страна-кандидатка за членство в ЕС, но преговорите са спрени. Взаимната зависимост е голяма - и има вероятност да нарасне.

Както за ЕС, така и за Турция е от стратегическо значение добрите им отношения да се развиват. Надеждата беше, че смяната на властта ще подобри донякъде състоянието на отношенията. Дали сега всичко ще остане както преди?

Едва ли сега някой в Брюксел вярва, че процесът на присъединяване ще се задвижи отново с турския президент Ердоган. От икономическа гледна точка Турция определено би имала интерес от присъединяване - ЕС е най-важният търговски партньор на Турция. Но Ердоган не е готов да промени нищо във вътрешен план в замяна. А ЕС никога не е разбирал как да извлече нещо от него.

Бежанците

Едно от най-важните съвместни постижения през последните години показва колко много ЕС се нуждае и от Турция: споразумението за бежанците, което трябваше да разреши миграционната криза в ЕС. Фактът, че това не се получава, се дължи преди всичко на липсата на реформа в областта на правилата за даване на убежище в ЕС. Но и в Турция това споразумение започва да се клати. Както Ердоган, така и опозицията обявиха по време на предизборната кампания, че искат да преговарят с режима в Сирия. Но ако бежанците бъдат изпратени обратно в Сирия, това ще постави под въпрос споразумението за бежанците.

Основата на сделката е, че бежанците нямат право да идват в ЕС, защото се намират в сигурна приемаща страна в Турция.

Русия

Турция играе амбивалентна роля в отношенията с Русия. Турция не подкрепя западните санкции срещу Русия. В същото време обаче Анкара действа като посредник - например в сделката за зърно между Украйна и Русия.

"Контактът, който имат Путин и Ердоган, това е личен контакт. С някой друг начело, нямаше да има специални канали за връзка с руснаците", казва Багчи.

Дори и да се бе състояла смяна на властта в Турция, това нямаше да се промени. Дори сред опозицията има разбиране, че човек не може да се освободи напълно от Русия. Но с друг президент Анкара щеше да има ангажимент към НАТО и ЕС като стратегически партньори. Подобна ясна преориентация от страна на Ердоган няма да има.

Борба за присъединяването на Швеция към НАТО

Въпреки това сега всички се надяват, че след изборите Ердоган ще отстъпи поне по някои въпроси - като например присъединяването на Швеция към НАТО. Но не е ясно дали Турция наистина ще разчисти пътя за присъединяването на Швеция, както се предполагаше.  Целта на алианса е, ако е възможно, Швеция да бъде приета на срещата на върха на НАТО във Вилнюс. За Ердоган е изключително важно, че е възприеман от собствения си народ като правителствен ръководител, който се среща при равни условия с останалите европейски правителствени ръководители. Затова западът ще трябва вероятно да му даде този имидж.

Ердоган - Вездесъщият

За 20-те си години на власт турският президент Ердоган е оставил следа в страната си така, както само Ататюрк, основателя на републиката, преди него. В същото време той разделя Турция повече от всякога. Има много причини за това.

Ако слушате турските новини, може да чуете името му да се споменава поне веднъж в почти всеки репортаж. По време на кампанията си Ердоган говори на училищни празници, при откриването на болници, на панихиди и в Деня на жената. Там той обича да показва очарователната си страна. Понякога имаш чувството, че Ердоган трябва да има двойник, защото един човек сам не може да се справи с всички тези срещи. Новият стар президент успява хем да ограничи правата на жените, хем да печели привърженички сред тях. Но не само жените го обожават. Най-много горещи почитатели той има в родния му град Ризе на Черно море. „Турция никога няма да намери друг мъж като него. Той не е само лидер на Турция, той може да ръководи света. Той е лидер на исляма", казват привържениците му там.

Отвръщане от секуларизма

За 20 години на власт Ердоган отново даде гласност на строго религиозните турци, върна забрадката в полезрението на обществото. В продължение на десетилетия тя беше почти забранена и не се допускаше в училищата и университетите. Не е чудно, че един от поддръжниците му заявява, че Ердоган "защитава нашите духовни ценности и допринася за развитието на страната ни". Някои го почитат, други го критикуват. Ердоган разделя. Истанбулският ислямски учен Ихсан Елиачик отрича президентът да защитава ислямските ценности - "той злоупотребява с тях. Виждам Ердоган по-скоро като политик, за когото властта, парите и непотизмът са по-важни от Бог и религията". Ердоган иска да бъде "автократ" - а освен това религията предписва скромен живот. Ердоган обаче живее "във великолепен дворец", посочва той, като има предвид президентския дворец в Анкара. Ердоган го е построил преди няколко години и разполага там с около 1000 стаи.

И колкото и да искаха противниците му да го свалят, Ердоган спечели. Въпреки здравословните проблеми, които станаха явни по време на предизборната кампания, въпреки тежката икономическа криза в страната му и въпреки критиките към властите след опустошителното земетресение. Още пет години той е в президентския дворец - дори след 20 години начело на Турция Ердоган далеч не се е "наситил".