Можем ли да "чуем" Космоса? Да, ако се обработи светлината, които големите телескопи заснемат и се превърнат в музика - процес, който НАСА нарича "сонификация".

Различните типове телескопи заснемат различни типове светлина, като комбинирането на данните позволява на учените да разберат много повече за космоса. Процесът на "сонификация" пък взима цифровите данни от телескопите и ги обръща в музикални ноти и звуци. Всеки звуков пласт представлява конкретни дължини на светлината, засечени от телескопа "Чандра", старият "Хъбъл", новият "Джеймс Уеб".

С данни от различните телескопи може да се създадат различни ноти от музикалната скала, които да се изпълняват заедно и да създадат цели симфонии от "космическа музика".

НАСА публикува последно три нови сонификации, ето първата от тях на системата R Aquarii:

Тя съдържа две звезди - бяла джудже и червен гигант - в орбита около една друга. Данните на "Хъбъл" например засичат изригванията на звездите в червено и синьо. Рентгеновите лъчи от телескопа "Чандра" показват струя от бялото джудже, която се сблъсква с материята около него и създава ударни вълни. 

Музиката се влияе от ярскостта във видимата светлина и рентгеновите снимки на двата телескопа, като разстоянието от центъра на изображението определя музикалната височина - по-високите ноти са по-далеч. 

Космическата агенция публикува и сонификации на квинтета на Стефан, четири галактики, които се въртят заедно. Музиката е благодарение на инфрачервени данни от "Джеймс Уеб", обикновени изображения от телескопа "Шпитцър" и отново рентгенова светлина от телескопа "Чандра". 

Друга "космическа композиция" е от галактиката Messier 104, на 28 милиона светлинни години от Земята, една от най-големите галактики в клъстъра "Дева". От нашата гледна точка виждаме тази галактика не отгоре - като диск, а откъм ръба. Отново са ползвани данни няколко телескопа, този път "Шпитцър", "Хъбъл" и "Чандра".