На 12 юли прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябваше да назначи съдията от Софийския градски съд Даниела Талева за прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. До фактическото приложение на този необходим механизъм трябваше да се стигне след 15 години отлагане на приемането му. ВСС отказа с витиеватите мотиви, че има образувано дело пред Конституционният съд, с което е атакувана конституционосъобразността на механизма в цялост.

Административнопроцесуалният кодекс дава и обратната възможност – ВСС като административен орган да продължи производството, когато са на лице важни държавни или обществени интереси (чл. 54, ал. 2 от АПК). Интересът в случая е да бъде разследван Борислав Сарафов, който към настоящия момент временно изпълнява длъжността на главен прокурор. Дотук обаче е приносът на обичайно виновният за лошото администриране и спорни назначения в съдебната власт ВСС. След това за компрометиране на механизма се погрижиха и политиците от новата тройна коалиция на ДПС, ГЕРБ и ПП-ДБ.

В деня, в който Върховният касационен съд определи съдия Талева –  а именно 7 юли 2023 г. – в НС бе внесен проект на изменение на Закона за съдебната власт. Основна цел на внесения проект беше да прекрои начина на случаен избор на съдия, който да бъде назначен за прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Текстовете предвиждат за този важен избор да бъде изработена и прилагана нова електронна система, различна от действащата Единна информационна система на съдилищата. Между двете четения се появиха и някои смислени предложения на Надежда Йорданова от ППДБ, но основният фокус си остана ревизирането на електронната система. Предложенията бяха приети, последва вето на президента, преодоляно без обсъждане на извънредното заседание на Правната комисия на 03.08.2023 г. и сега остава това да се потвърди и в пленарната зала.

Един ход – петорен ефект на вредата

На първо място – всеки нов сигнал срещу главния прокрор ще бъде възпрятстван за период от една година от приемането на оконачтелния текст на ЗСВ тъй като пар. 39 от доклада на второ четене на комисията от 20.07.2023 г. предвижда два срока от по 6 месеца за приемането на наредба и синхронизиране на системите. На практика механизмът престава да действа за цяла година.

На второ място – възможност за повторно отлагане. Приемането на новия текст отвързва ръцете на прокурорската колегия на ВСС да откаже да назначи Талева с мотиви, че една част от производството по назначаването ѝ е опорочено – излъчена е с помощта на действащата ЕИСС, а не с използване на новата. Липсва нарочен текст в Преходните и заключителните разпоредби, с който извършеният вече избор да се отменя, но голяма част от членовете на настоящия състав на ВСС са показали, че най-доброто тълкуване, на което са способни, е това на политическата целесъобразност.

На трето място, ако ВСС вземе, че назначи съдия Талева, биха се създали предпоставки Сарафов, а и всеки следващ проверяван главен прокурор, да атакува по съдебен ред акта за временното си отстраняване от длъжност именно на основание липсата на правна сигурност за определяне на разследващия. При потенциално осъждане на главния прокурор за извършено престъпление също се създават предпоставки съдебният акт да бъде атакуван с мотиви, че за всички граждани се прилага ЕИСС, а за него специално нарочна такава.

На четвърто място, развързват се ръцете ВСС да похарчи поредните огромни и неразумни средства за поредната информационна система. Необходимост от такава система реално няма, видно и от протокола от заседанието на Правната комисия от 11.07.2023 г., когато зам.-председателят на ВКС обяснява, че вече е изработен модул от действащата система с достатъчна степен на сигурност.

На пето място, няма политическо представителство, което да припознае като своя цел ревизията на скъпата, но бавна и неефективна ЕИСС. За ревизия или създаване на нарочна парламентарна комисия, която да постави въпроса за също скъпата и съвсем неработеща информационна система на административните съдилища и Върховния административен съд също и дума не може да става. Злоупотребата с публични средства на конкретно установими лица се стабилизира като валидно поведение.

В заключение

Механизмът за разследване на главния прокурор бе едно от малкото смислени неща през последните 7 години в правилния път за преодоляване дефицитите на българската съдебна власт. Сам по себе си той се породи в дискусии на гражданските организации и Съюза на съдиите, бе развит от Министерство на правосъдието по времето на министрите Йорданова и Зарков. Би било доста непристойно да бъде обезвреден от тези които го възпрепятстваха дълги години – а именно ГЕРБ и ДПС, и инструментът за това бъдат именно доскоро непримиримите съдебни реформатори.

Институт за пазарна икономика