Централната избирателна комисия (ЦИК), която неизменно посочва представителя на "Смартматик" - "Сиела норма", като отговорник за машинния вот, най-сетне призна: българските избори са в зависимост от една чужда компания, а това подкопава доверието в процеса.

Признанието четем в доклада на комисията за проведените през 2022 и 2023 г. различни избори, в който се очертават и проблемите, в т.ч. тези, които се очаква да възникнат и наесен на местния вот. Най-големият от които - софтуерът, тъй като досега не се е провеждал избор за кметове и общински съветници с устройствата (с изключение на частични кметски избори).

Още в началото на доклада ЦИК изтъква, че й е вменена несвойствена дейност - да се занимава с техническото обезпечаване на изборите, вместо да се фокусира върху обучението на членовете на секционните комисии и методическите указания. Макар в доклада да не е посочено, това е и причината да се вменява цялото обезпечаване на машинния вот на частната компания. "Смартматик" и "Сиела" са неизменният организатор от експериментирането с устройствата, до цялостното им въвеждане в процеса, като ЦИК пристъпва към пряко договаряне с тях.

Още през 2020 г. изборни експерти излязоха с предупреждение към тогавашната власт (кабинетът "Борисов" 3), че за шест години опит с машинното гласуване, една компания е спечелила всички търгове за доставка на устройствата ("Сиела норма"), като тя отговаря не само за тази доставка, но и за логистиката, транспорта, обслужването, обученията на служителите и т.н. "По този начин компанията не само се превръща в домининанта на пазара, но и започва да играе решаваща роля в произвеждането на изборите", написаха в доклада си с осем препоръки "Конрад Аденауер" и "Софийска платформа".

Тогава той не само не бе взет предвид, но и ЦИК продължи да разчита изцяло и само на частната компания, позовавайки се всеки път на форсмажор, за да я посочи като изпълнител. Комисията излиза с еднотипни мотиви: обърнала се за помощ към изпълнителната власт - МВР, Министерство на транспорта (за логистиката чрез "Български пощи"), но получила отговори, че институциите могат да поемат само частично поддейностите. Така, и заради спиралата от избори през няколко месеца, ЦИК неизменно решаваше да възложи всичко на "Сиела", в т.ч. наемането на специалистите по поддръжката на устройствата.

Комисията не се съобрази и с възраженията на Агенцията по обществените поръчки от септември м.г, че е имала достатъчно време да организира търг за различните видове дейности за вота през октомври като разбие по този начин "монопола" на частника и в същия ден, в който АОП изпрати писмото си до комисията, тя сключи отново договор със "Сиела".

Ситуацията остава непроменена и до днес. 48-ия парламент върна хибридното гласуване - т.е. и с устройство, и с хартиена бюлетина, а наследникът му - сегашният парламент, отказа да отвори отново Изборния кодекс, за да опрости правилата предвид задаващите се местни избори, на които ще гласуваме за кмет, общински съветници, а някъде и за кмет на населеното място и за районен кмет - т.е. четири различни избора, плюс преференциите за общинските съветници. На практика време за промени няма, защото депутатите ще се съберат след лятната си ваканция на 1 септември, а изборите са насрочени за 29 октомври.

Така стигаме до проблема със софтуера и признанието на ЦИК.

"В случай че законодателят предвижда машинното гласуване да остане начин на гласуване, трябва да бъде изготвен нов софтуер по възлагане от българската държава, който да бъде публично достъпен (open source) и който да позволява да се произвеждат избори от всякакъв вид, както и произволна комбинация от тях. Тъй като ЦИК намира, че произвеждането на изборите следва да се разглежда като въпрос на национална сигурност, е необходимо в Изборния кодекс да се посочи държавен орган, разполагащ с експертен и административен ресурс, който да е ангажиран с изработването на такъв софтуер и неговото модифициране", четем в доклада.

Такъв посочен орган няма. И по всяка вероятност частната компания ще разработва софтуера отново.

Ето какво четем по този повод:

"За да се произведат различни избори от изброените, в т.ч. избори за общински съветници и за кметове, както и при всяко изменение на Изборния кодекс, свързано с бюлетината за машинно гласуване, е необходимо да се извърши ново модифициране на софтуера.

Практиката показва, че при всяка модификация на софтуера под различна форма се налага участието на представители на "Смартматик Интернешънъл Холдинг Б.В.", което поставя българските избори в зависимост от една чужда компания, което създава предпоставки за недоверие в машинното гласуване."

Иначе комисията отчита, че на парламентарния вот на 2 април машинно са гласували 1 557 037 избиратели, или 58,02% от гласувалите. Въпреки че устройствата бяха превърнати на практика в "принтери" - защото т.нар. Хартиена коалиция елиминира машинния протокол.