"Най-новото амплоа, с което се представяше Алексей Петров, но и много други анализатори го свързваха с това, беше ролята му при съставянето на последния кабинет. Той самият се афишираше като едва ли не архитект на този кабинет, като посредник, като гарант за случването му. Афишира това правителство като нещо, което е факт и технически ще се гласува по някое време в Народното събрание. Това за мен е новата роля на Алексей Петров."

Такава теза изрази бившият вътрешен министър Иван Демерджиев в ефира на "Нова тв" без обаче да може да приведе доказателства за такова "афиширане". По думите му тази информация се е потвърждавала "и от други източници". 

"Имам предвид информацията за срещи между него и Бойко Борисов, срещи между него и Кирил Петков. Такива, за каквито самият Алексей Петров говореше", каза Демерджиев. - "Аз останах с впечатление, че той не просто се манифестираше, а и други обстоятелства сочеха натам, че той пак беше архитект и гарант на това, което се случи, и доведе до съставяне на правителството" - допълни.

Всъщност, в едно от последните си тв интервюта Петров заяви, че познава Борисов (което е известно), както и бащата на Кирил Петков - Петко Петков от десетилетия - покрай бойните изкуства. Отрече да реди кабинет.

Самото спокойствие, с което Алексей Петров е действал последните седмици, дори в деня, в който е убит, показвало, според Демерджиев, че Петров "не е имал никакви притеснения, свързани с предишния му начин на живот, свързани с бизнеса му, свързани с участието му в такива структури, които се характеризират като престъпни от някои".

"Толкова спокоен, самонадеян, самоуверен - за мен означава, че този човек е вярвал, че е достигнал едно ниво на закрила дори от страна на държавата. А кой е имал интерес този човек и такъв човек да бъде премахнат, вече трябва да дадат отговор прокуратурата и разследването", коментира бившият вътрешен министър, който не спомена, че бившата барета се е движил с охрана, в т.ч. при разстрела си вчера.

По отношение на коментарите на Петров преди време, който призоваваше бившия главен прокурор Иван Гешев да се оттегли, Демерджиев каза:

"В един момент аз останах с усещането, че този човек, Алексей Петров, се превърна в говорител на всичко това, което доведе към следващите процеси и свързвам го с това му качество най-вече, защото такива призиви, аз съм чувал и от други хора, но не бяха правени публично, включително от политици. Той явно беше един от малкото хора, които публично правиха тези призиви и приканяха господин Гешев да се оттегли", коментира Демерджиев. - "Той започна да се изживява като говорител, според мен, но разбира се не само инициативно, а това е част от ролята му", допълни бившият служебен правосъден министър.

"Не бих казал поставено лице, а сериозен фактор. Както го определиха - архитект и гарант на сглобката", каза Демерджиев, като пак не стана ясно кой го определя така.

Мотивът за убийството на Петров, според Демерджиев, би могъл да бъде, че е "човек с изключително много информация, човек запознат с генезиса на много процеси, може би един такъв човек е неудобен".

Запитан за враговете на Петров, Демерджиев заяви:

"Има доста информация през годините. Те имат врагове, приятели. Там са доста променливи нещата. Напоследък като че ли с доста приятели се сдоби, но най-често приятелите са тези, които стигат до възможност да наранят най-тежко този, който се е пазил от враговете си", посочи без да назовава "приятелите", но лесно може да се предположи кого визира.

ЕК: Убийството не трябва да се свързва с Шенген

Европейската комисия не може да коментира индивидуални случаи. Работа на местните власти е да водят разследване. Това не трябва да бъде смесвано с Шенгенския прочцес, който си има свои ясни правила.

Така отговори на журналистически въпрос говорителката на ЕК Анита Хипер. Тя бе попитана дали убийството на Алексей Петров би могло да попречи на влизането на България и Румъния в Шенген.

Позицията на Комисията е отдавна известна. И тя е, че и двете страни са готови за присъединяване към пространството за свободно движение, припомни Хипер.

ЕК очаква наесен страните членки (Съветът) на ЕС да вземат решение за присъединяването и на България, и на Румъния към пространството за свободно движение.